Определение № 15348 от 16.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15348 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506512 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение №11360/23.03.2026г. по гр.д. №46701/2024г. на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, с което е прекратено производството по делото в частта, с която са предявени осъдителни искове срещу И.Т.И. поради начална липса на правоспособна страна.

Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен, тъй като в исковата молба е направено изрично искане да се извърши справка по реда на Наредба №14/2009г. в случай, че ответникът И.Т.И. е починал. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил искането на „Топлофикация София“ ЕАД в исковата молба и е прекратил производството, а е следвало първо да извърши справка за наследниците на починалия на 26.10.2002г. И.Т.И..

Поддържа се, че ищецът не разполагал с информация дали този ответник е жив към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че е налице правоприемство в процеса по смисъла на чл.227 ГПК. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия срещу наследниците на И.Т.И..

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения.

Производството по гр.д.№46701/2024г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба вх. №254164 от 07.08.2024г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К.Ц.С., К.Ц.З., наследниците на Ю.Н.Х., И.Т.И., С.К. Х. и С.С.П. за заплащане на суми за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот и мораторни лихви. В исковата молба е направено искане за извършване на служебна справка в НБД „Население“ по отношение на ответника Ю.Н.Х., за която в петитума на исковата молба се сочи, че исковете се предявяват срещу наследниците . С разпореждане № 117155/19.08.2024 г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да уточни кои лица са ответници по делото, като посочи трите имена и адреси за призоваване на всеки от тях. С молба вх. № 283845/09.09.2024 г. ищецът е уточнил, че исковете са насочени срещу наследниците на Ю.Н.Х. и за първи път е направил искане за извършване на справка за гражданския статус и на ответника И.Т.И., в случай, че е починал. С молба вх. №305223/30.09.2024г. ищецът допълнително е уточнил ответниците по осъдителните искове, като е посочил, че са насочени и срещи И.Т.И. в качеството на собственик на описания топлоснабден имот.

1

Първоинстанционният съд е извършил няколко справки в НБД „Население“ по отношение на ответника И.Т.И. (лист 64, 65, 118 от делото), както и служебна справка от 23.03.2026 г., въз основа на която е представен смъртен акт на И.Т.И., рег. № 41097/2002 г., починал на 26.10.2002 г.

Така първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 11360/23.03.2026 г., с което СРС е прекратил производството по делото в частта, с която от „Топлофикация София“ ЕАД са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу И.Т.И., ЕГН ********** поради начална липса на правоспособна страна. В мотивите си съдът е извел, че след като този ответник е починал на 26.10.2002г., т.е. преди подаване на исковата молба от 07.08.2024 г., това прави искът насочен срещу него процесуално недопустим като предявен срещу страна, която няма процесуална правоспособност. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Заключил е, че в случая не е налице хипотеза на правоприемство по смисъла на чл. 227 ГПК, тъй като ответникът не е починал в хода на процеса, а преди подаване на исковата молба.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна.

Спорният въпрос в случая е – допустимо ли е производството по иск срещу починала преди завеждане на делото страна и според настоящият състав отговорът е негативен.

Съображенията за това са следните.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.

Съгласно задължителните разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК, на които се позовава и първоинстанционния съд, смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна.

Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да 2 продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. Следователно, в тази хипотеза производството по делото подлежи на прекратяване като процесуално недопустимо.

Релевантният момент, към който се прави преценката за съществуването на процесуална правоспособност на ответника, е моментът на депозиране на исковата молба.

В случая ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил осъдителни искови претенции срещу няколко ответника, за един от които е посочил, че е насочен срещу неговите наследници. Исковете срещу И.Т.И. са предявени лично срещу него, без да се посочват негови правоприемници (наследници). Особеното искане в исковата молба за извършване на служебна справка в НБД „Население“ не се отнася за И.Т.И. както се твърди в жалбата, а се отнася до Ю.Н.Х.. Прави впечатление, че с последващи уточнителни молби с вх. № 283845/09.09.2024 г. и с вх. № 305223/30.09.2024 г. ищецът е потвърдил кои са посочените от него пасивно легитимирани лица, включително и И.Т.И. в качеството си на собственик на описания топлоснабден имот, но не направил изявление, че исковете са предявени срещу неговите наследници, както например изрично е посочил за ответника Ю.Н.Х..

Без съмнение в случая става въпрос за недопустимост на производството в частта, в която са предявени исковете срещу починалия много преди предявяване на исковата молба ответник. Видно от смъртния акт И.Т.И. е починал на 26.10.2002 г., а исковата молба е депозирана в деловодството на съда на 07.08.2024 г. Преценката дали е възникнало валидно процесуално правоотношение е именно към този момент- 07.08.2024 г., а не впоследствие в хода на процеса, независимо какви особени искания е направил ищеца. Тези допълнителни уточнения и искания за извършване на служебни справки щяха да имат процесуално значение и последици единствено, ако ищецът беше посочил още с исковата молба, че искът срещу И.Т.И. е насочен към неговите наследници, а не в лично качество, каквото изрично изявление има за друг ответник – Ю.Н.Х..

Съдът намира за неоснователно възражението в частната жалба, че първоинстанционния съд не се е съобразил с искането за служебно извършване на справки, предвид, че по делото са извършени няколко такива (лист 64, 65, 118 от делото), както и служебна справка от 23.03.2026 г., въз основа на която е представен смъртен акт на И.Т.И., рег. № 41097/2002 г., починал на 26.10.2002 г. В този смисъл съдът, обвързан от принципа за служебното начало, не е допуснал процесуални нарушения, тъй като е извършил всички възможни и необходими процесуални действия по установяване процесуалната правоспособност на страните.

Не е основателно и възражението, че в случая приложение следва да намерят правилата на чл. 227 ГПК отнасящи се до правоприемство в гражданския процес, тъй като тази хипотеза касае смърт на физическото лице - ответник, настъпила в хода на висящ процес. В случая смъртта на ответника И.Т.И. е настъпила много преди депозиране на исковата молба, поради което не е налице правоприемство, а начална липса на процесуална правоспособност.

По всички изложени съображения настоящият въззивен състав намира, че в случая са били налице предпоставките на чл.130 ГПК за прекратяване на производството в частта, в която са предявени осъдителните искове срещу починала преди завеждане на делото страна.

По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, като делото се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение №11360/23.03.2026г. по гр.д. №46701/2024г. на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, с което е прекратено производството по делото по отношение на И.Т.И..

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 56 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване на осн.чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4