Решение № 3034 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3034 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100514883 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3347/26.10.2021г., постановено по гр. д. № 26670/21. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 35 с-в, е уважен предявения от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ. Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на ищеца сумата от 11 229,51 лева, представляваща невъзстановена от ответното дружество сума, част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 44011412008331, ведно със законната лихва от 14.05.2021г. до окончателното погасяване на дълга. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 85494/10.11.2021г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените от ищцата искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

1

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 11 229,51 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 44011412008331, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Страните не спорят относно предпоставките, правопораждащи претенцията на ищеца, а единствено относно размера на вредите, съответно размера на дължимото обезщетение.

Процесното ПТП се е осъществило на 31.03.2020г., когато водачът на застрахованото при ответника МПС нарушава правилата за движение, като с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. При ищеца е образувано производство по установяване на вредите по щета № 44011412008331, вследствие на което на собственика на увредения автомобил е изплатено обезщетение на 22.05.2020г. в размер на 61 952,10 лева, като е удържана дължимата премия в размер на 2 072,90 лева. Ищецът е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 59 615 лева, която сума се формира от реалната стойност на автомобила, минус стойността на запазените части. На 06.07.2020г. ответното дружество признава и погасява част от твърдяното вземане в размер н а 48 375.49 лева, съответно ищецът в настоящото производство претендира останалата част от изплатеното обезщетение.

Съгласно заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, действителната стойност на автомобила е в размер на 64 000 лева, а размерът на претърпените вреди е 50 156,26 лева. С оглед на това е икономически нецелесъобразно възстановяването на вредите, доколкото размерът им представлява 78% от действителната стойност на процесното МПС. Налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Увреденият автомобил е предложен на онлайн търг, чрез „А.С.Ю.“ ЕООД, вследствие на който най-високата обвързваща оферта за изкупуване на процесното МПС е била в размер на 4 410 лева., т.е. това представлява цената, която ищецът е получил срещу продажбата на запазените части от автомобила.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени 2 вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Действително претърпените от застрахователя вреди при тотална щета се преценяват с оглед пазарната стойност на автомобила, от която се приспада стойността на запазените части, които могат да се реализират на свободния пазар срещу определена сума. Спорен между страните е въпросът за стойността на запазените части, която следва да бъде приспадната от размера на обезщетението. С оглед приложението на принципът за недопустимост на неоснователно обогатяване при определяне на застрахователното обезщетение, при тотална щета, следва да се вземат предвид запазените части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на свободния пазар срещу определена парична престация. В процесния случай ищецът е продал запазените части на автомобила за сумата от 4 410 лева, съгласно най-високата обвързваща оферта, получена вследствие на проведен търг. При приспадане на сумата от 4 410 лева от действителната стойност на автомобила, 64 000 лева, се получава сумата от 59 590 лева, представляваща размерът на причинените имуществени вреди, респективно размерът на дължимото от ответника обезщетение.

Ответникът не е доказал твърденията си, че действителната стойност на запазените части е по-голяма от реализираната от ищеца. По делото липсват доказателства подкрепящи изложените от него твърдения, че стойността на запазените части е 25% от цената на процесното МПС. Съгласно нормата на чл. 154 ГПК ответникът в условията на пълно и главно доказване следва да установи твърдяната от него стойност на запазените части, която следва да се приспадне от действителната стойност на процесното МПС, което от своя страна би оказало влияние върху размера на обезщетението, необходимо за репариране на причинените имуществени вреди. Съдът след анализ на събрания доказателствен материал приема за установено, че действителната стойност на запазените части е в размер на от 4 410 лева.

Въз основа на изложеното исковите претенции на ищеца следва да бъдат уважени и доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, то решението следва да бъде изцяло потвърдено.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателство за сторени такива в размер на 1 040,27 лева с включено ДДС.

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3347/26.10.2021г., постановено по гр. д. № 26670/21 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 35 с-в.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1040,27 лева, представляваща сторените в настоящата инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4