Решение № 2562 от 09.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2562 гр. Пловдив, 09.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20215330115297 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата К. Д. Т., с ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: *** е предявила срещу „Хеброс бус“ АД, с ЕИК: 204719212, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен“, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от *** обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 55 000 лева (петдесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, претърпяна на ***., в резултат на която е настъпила временна неработоспособност за ищеца в периода ***. – 03.01.2021г., а впоследствие и трайно намалена такава от 30 %, призната с ЕР на ТЕЛК № ***/15.07.2021г. към ***, сумата от 1846,22 лева (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки) – обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на направените разходи вследствие на същата злополука, от които 1580 лева – цена на заключваща проксимална раменна плака и винтове, и 266, 22 лева, други разходи, от които 30 лева – за ортопедични средства – подложка за ръка, 236, 22 лева – за лекарства, подробно изброени в исковата молба, сумата от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева) – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на разликата между брутното тр. възнаграждение, което ищцата би получила за периода на временната неработоспособност от ***. до 03.01.2021г., и полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва върху главниците, както следва – за неимуществените вреди- от датата на злополуката - ***. до окончателното изплащане, за имуществените вреди в размер на разходи за 1 лечение – от злополуката до изплащането, и за имуществени вреди размер на разликата между БТВ и изплатените болнични – от завеждане на исковата молба – 28.09.2021г., до изплащането им.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, присъждането им по реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за Адвокатурата. като се претендира

Ищцата твърди, че е работил по ТПО с ответника на основание сключен тр. договор от ***г., като е заемала длъжността „***“ с място на работа - ***. На ***. около 15 часа по време на работа претърпяла злополука, която била призната за трудова по надлежния ред. Този ден била на работа втора смяна в автобус по *** на ***, марка ***, с рег. № ***, водач В. Р. В.. При движение по бул. „***“ в посока запад – изток след жп прелез водачът на автобуса бил засечен от друг автомобил, задействал рязко спирачната система на автобуса, за да избегне удар, а по това време ищцата таксувала пътник в близост до задна трета врата на автобуса, докато с едната ръка се държала. Вследствие на рязкото спиране загубила равновесие, паднала на лявото си рамо в близост до средната врата. Почувствала силна болка в областта на кръста, лявото рамо и таза, затруднено дишане и болки в сърдечната област, не могла да се изправи самостоятелно. Била откарана в ***, където било установено, че вследствие на падането счупване на горен край на раменна кост, закрито, *** – счупване на главичката на раменната кост на лявата ръка с дислокация и спукване на таза отляво. Било извършено оперативно наместване и фиксация на счупването на раменната кост, с голям обем на сложност, като били използвани плака и винтове, детайлно описани в исковата молба. След операцията ищцата изпитвала силни болки в областта на лявото рамо, таза и кръста, била на легло, със системи, използвала подлога, слагали й инжекции за разреждане на кръвта – клексан. Изгубила апетита си. Било й предписано лечение. След болничния престой от 08 до 11.07 била изписана, като оттам насетне общият период на отпуск поради временна неработоспособност, който ползвала, възлизал на 6 месеца, от ***. до 03.01.2021г., след което с ЕР на ТЕЛК № ***/15.07.2021г. към *** й била призната временна неработоспособност 30 % вследствие на злополуката за счупването на лявата раменна кост.

Злополуката била призната за трудова с Разпореждане № ***г. на ТП на НОИ, като ищцата изразява съмнения в редовността на процедурата по разследването й от страна на работодателя, описани в ИМ. Във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство, което било спряно поради неоткриване на извършителя – водачът на МПС, което в нарушение правилата за движение е засякло автобуса. По заведената застрахователна претенция пред застрахователя на работодателя ЗК „Лев инс“ АД на ищцата не било изплатено обезщетение, тъй като водачът на автобуса В.В. не бил признат за виновен за процесното ПТП.

За периода на временната неработоспособност, а и към момента ищцата продължавала да изпитва болки и страдания. След изписване от болница пролежала на легло три месеца, през които за нея се грижили дъщерите и й лицето, с което живее във фактическо съжителство. Въпреки приемът на обезболяващи, болките били почти непрестанни, не можела да вдига лявата си ръка, тя била силно отекла, с променен цвят, ищцата спяла само по гръб, ползвала подлога, като изцяло била обслужвана от дъщерите си и съжителя си. След третия месец започнала да прохожда с проходилка, стъпвала бавно, трудно, с накуцване и болки. Провела два курса физиотерапия по 7, респ. 8 дни през м. август и октомври 2020г., след които болките и отока намалели, но болката, затруднените движения и изтръпването на лявата ръка не могли да отшумят. Продължили и болките в таза и кръста. След преглед с ЕР на ТЕЛК и била призната 30 % трайно намалена работоспособност, а след изтичане отпуска поради временна неработоспособност ТПО на ищцата било прекратено по взаимно съгласие, тъй като повече не била в състояние да изпълнява 2 задълженията си, с оглед състоянието си.

Подробно описва състоянието си към момента, изразяващо се в силно ограничени движения на лявата ръка, болки в рамото при движението й, болки в зоната на операцията при натиск, напипване края на металната планка, трудно обличане, с ползване на помощ, трудно раздвижване сутрин, куцане, напипване на костта в зоната на спукване на таза, трудно изкачване и слизане по стълби, куцане.

За така описаните болки и страдания ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лева.

Разходите за оперативно лечение, ортопедични продукти и лекарства възлизали на 1846,22 лева (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки) , от които 1580 лева – цена на заключваща проксимална раменна плака и винтове, 30 лева – за ортопедични средства – подложка за ръка, 236, 22 лева – за лекарства, подробно изброени в исковата молба.

От НОИ й било изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1500 лева само за първите три месеца от временната неработоспособност, като за целия период от 6 месеца ищцата би получила ТВ в размер на 3900 лева, поради което твърди да е претърпяла имуществени вреди в размер на разликата между двете суми от 2400 лева.

С оглед на горното моли исковете да бъдат уважени.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Е.Н., с който се взема становище за допустимост, но частична неоснователност на исковете.

Признава се, че ищцата е претърпяла трудова злополука, вследствие на което са й причинени увреждания, но исковете се оспорват частично по основание, и по размер.

Твърди се наличие на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат в размер на 50 %, както и наличие на нейни предходни заболявания, обусловили травмата и затруднили възстановителния процес, прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди с оглед вида и интензитета на травмата, и се оспорва причинната връзка между закупените от ищцата медикаменти и вредите от злополуката.

По отношение на наличието на предходни заболявания се твърди ищцата да страда от световъртеж от централен произход, което представлява пречка тя да пази равновесие в превозното средство. Също така се сочи да страда и от увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гр. стълб с радикулопатия, които са допринесли за травмата. Твърди се, че вследствие на тези си заболявания, които ищцата е укрила при постъпване на работа, и неспазване от нейна страна на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, ДХ, Заповед на управителя № ***/***г. и проведен инструктаж същата е съпричинила увреждането си с 50 %.

Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между самото събитие и травмата на ищцата, оспорва се на ищцата да е причинено спукване на таза отляво, тъй като то не било диагностицирано. Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между счупването на горния край на раменната кост и описаните субективни оплаквания в постоперативния период, като се твърди те да се дължат на само на травмата, но и на общото дегенеративно заболяване на ищцата, свързано с болка и трудна подвижност.

Оспорва се връзката между злополуката и част от разходите за лекарства, описани в исковата молба, като се твърди повечето от тях да са били предписани на ищцата за лечение на 3 общите й заболявания, предхождащи травмата.

Оспорва се и претенцията за обезщетение за имуществени вреди по размер, като се твърди минималната работна заплата, на която е била осигурявана ищцата, към датата на злополуката да е била 610, а не 650 лева, сумата за трите месеца болнични, изплатени от НОИ да възлиза на 1637, 40 лева, разликата да възлиза на 192, 60 лева. Твърди се това да се дължи само за трите месеца, за останалите три месеца болничните листове на ищцата били върнати, тъй като в тях не фигурирало, че са за трудова злополука, тя не ги представила коригирани, поради което за тях обезщетение не се дължало нито от НОИ, нито от работодателя.

По искане на ответника по делото е конституирана подпомагаща страна – застрахователят по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автобуса, в който е изпълнявала служебните си задължения ищцата в момента на злополуката – ЗК Лев инс АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано в процеса от адв. В.Д., със съд. адрес: ***.

От същия е постъпил писмен отговор, с който заявява, че по отношение на него всяка претенция се явява неоснователна, тъй като по образуваното досъдебно производство е прието, че не водачът на автобуса е виновен за процесното ПТП, а засеклият го автомобил, чийто водач обаче не е установен. Безспорно било установено, че вина за процесното ПТП има водачът на друг автомобил, който отнема предимството на водача на автобуса, поради което г-н В. е предприел екстрено намаляване на скоростта в съответствие с изискванията на чл. 20 и 24 от ЗДвП. Тъй като отговорността на застрахователя е обусловена от наличието на деликт от страна на водача на застрахованото ППС – автобуса, а такава липсва, счита, че отговорността му не може да бъде ангажирана.

Взема становище за наличие на съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на вредоносния резултат, като се твърди да е нарушила задълженията си съгл. Дл. Х-ка – била е задължена при таксуването на пътници да осигури своята стабилност, за да се предпази от падане при рязко или внезапно спиране, като застане стабилно на краката си и се опре на облегалките, същата да не е заела достатъчно устойчиво положение, загубила е равновесие и това е довело до увреждането и сегашното й състояние. Заявява, че се придържа към всички останали възражения, наведени с писмения отговор по делото.

Постъпило е становище от ищеца след запознаване с отговорите, с което се сочи, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди изцяло отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото е видно, че ищцата е получила много тежки фрактури, едната от които с открито - хирургично наместване, изпитвала е силни болки и страдания, в продължителен период от време, които продължават и до момента, множество битови неудобства, и до момента има ограничени движения и болезненост в областта на лявото рамо и ръка. Относно твърденията на ответника за недоказаност спукването на таза – то е документирано, по лекарско предписание е лекувано консервативно и е зарастнало с времето, като проходилката и патериците са използвани именно за възстановяване от тази травма, изискваща дълго лечение на легло и съпроводена с болки в кръста, таза и големи неудобства. Вследствие на тази травма се твърди да е болката в кръста, трудното изкачване по стълби и много трудно клякане.