Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.11.2022, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
396/2022
Подписан
16.11.2022
В сила
16.11.2022

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 55 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 1, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54ж · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54ж, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 1, буква "е" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 1, буква "к" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • член 65 (2) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 1, буква "з" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
  • § 2 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

Р Е

Ш Е Н И Е

№

33 16.11.2022 г. град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, четвърти състав, на трети ноември две хиляди двадесета и втора година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ:

Диана Калоянова при секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело № 396 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н.Х.И.,

ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, против Решение № 1040-17-61/19.08.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-673-7/27.06.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Русе, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В жалбата се сочи, че оспорваният административен акт е издаден при противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е в съответствие с целите на закона, твърди се нищожност. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба вх. № 4392/02.11.2022 г. от процесуалния представител на И. – надлежно упълномощената адв. М.К., АК – Варна, в която се иска даване на ход на делото по същество и се излага становище по същността на спора. Иска се присъждане на разноски.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ Русе се представлява в процеса от старши юрисконсулт Ив.К., която изразява становище за неоснователно оспорване. Представя приложените към административната преписка писмени доказателства и иска прилагане на адм.д. № 710/2021 г. по описа на Административен съд – Русе за пълнота на административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и ангажира писмени бележки.

Административен съд - Русе намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 117, ал. 4 от КСО от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заявление вх. № 171-00-673/17.03.2021 г. Н.Х.И. е сезирала директора на ТП на НОИ Русе с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица по смисъла на КСО, като се установява, че последната й трудова заетост е реализирана във Великобритания в периода 12.10.2020 г. – 09.03.2021 г. На същата дата е представено и Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, в което посочва работодателите за периода на полагане на труд във Великобритания.

Представена е Справка вх. №

171-00-673-2/22.03.2021 г. за приети, върнати и липсващи документи на И., като са приети Заявление, Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата и анкета за Великобритания.

С писмо изх. №

171-00-673-2/31.03.2021 г. административният орган е указал на И. какви документи следва да представи за да се прецени правото й на парично обезщетение по чл. 54а от КСО. И. е изпълнила указанието, което се доказва от Справка вх. № 171-00-673-2/31.03.2021 г. за приети, върнати и липсващи документи на И., като са приети Заявление вх. № 1530/30.03.2021 г. чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Русе; Формуляр Р45 (три броя) и документи, доказващи трудова дейност във Великобритания (четири броя). С Уведомление изх. № 4102-17-96/ 01.04.2021 г. И. е уведомена за удължаване на срока за представяне на документи до 16.04.2021 г.

На 16.04.2021 г. И. е представила

Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като в същата посочва последен период на заетост във Великобритания 12.10.2020 г. – 09.03.2021 г., която е приета от административния орган със Справка вх. № 171-00-673-3/16.04.2021 г. за приети, върнати и липсващи документи на И..

Представена е Справка от Регистъра на трудовите договори за актуалното състояние на всички трудови договори на И. към 16.04.2021 г., изготвена от административния орган, която съдържа информация за периода 01.08.2002 г. – 01.09.2020 г.

Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Русе е постановил Разпореждане № 171-00-673-1/16.04.2021 г., с което спрямо И. е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица поради факта, че се изчаква СЕД U002 и СЕД U004 във връзка с уточняване на пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти за социална сигурност. Посочена е възможността за обжалване на разпореждането по административен ред.

Със Заявление вх. № 3693/01.09.2021 г. И. е представила пред дирекция „Бюро по труда“ Русе Трудов договор № 00000001/31.08.2021 г., от който се установява, че считано от 01.09.2021 г. тя е назначена за срок от 6 месеца на длъжността технически сътрудник в Адвокатско дружество „К. ***. Договорът е приет от административния орган със Справка вх.

№ 171-00-673-4/ 03.09.2021 г. за приети, върнати и липсващи документи на И..

На 09.09.2021 г. е съставен Опис на документите за стаж, като се установяват три работни периода, както следва:

„Иванов багс“ 15.05.2019 г. –

13.07.2020 г.

„Николай Енчев – Ники – 95“

13.07.2020 г. – 01.09.2020 г.

Великобритания U002

12.10.2020 г. – 10.03.2021 г.

С Разпореждане №

171-00-673-2/09.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновено административното производство по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх. № 171-00-673/17.03.2021 г., подадено от И.. Производството е възобновено поради получен по електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС документ U002 от компетентната институция на Великобритания.

С Разпореждане №

171-00-673-3/09.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание при ТП на НОИ Русе е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на И. на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а. ал. 1 от КСО. Като мотив за отказа е посочено, че след осигурителния период във Великобритания лицето няма български осигурителни периоди. Със завръщането си в България, И. прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирала към 31.12.2020 г. и по тази причина за нея е неприложим чл. 30 от Споразумението за оттегляне. Посочено е още, че чл. 32 от Споразумението за оттегляне регламентира сумирането на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020 г. с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. При липса на български осигурителни периоди, не е възможно сумиране с британски периоди, поради което за И. не възниква правото да получава обезщетение за безработица. На И. е указана възможността да обжалва разпореждането по административен ред, което тя е сторила. Във връзка с подадената жалба, директорът на ТП на НОИ Русе се е произнесъл с Решение № 1040-17-87/08.11.2021 г., с което при подробно изложени мотиви, е потвърдено обжалваното Разпореждане № 171-00-673-3/09.09.2021 г. Посоченото решение е обжалвано по съдебен ред.

С Решение № 16/09.05.2022 г. по адм. д. № 710/2021 г. на Административен съд – Русе е отменено Решение № 1040-17-87/08.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Русе. Съдебното решение е влязло в сила в деня на неговото постановяване, тъй като на основание чл. 119 от КСО същото не подлежи на обжалване. Със съдебното решение преписката се връща за ново произнасяне по заявлението на лицето за отпускане на обезщетение за безработица.

В изпълнение на постановеното съдебно решение, с Разпореждане № 171-00-673-4/16.05.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменил Разпореждане № 171-00-673-3/09.09.2021 г.

С

Разпореждане № 171-00-673-5/16.05.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по заявлението на И. от 17.03.2021 г. във връзка със събиране на доказателства за осигурителен доход за периода от 12.10.2020 г. до 09.03.2021 г., като се изчаква получаване на структуриран електронен документ U004 от компетентната институция на Великобритания.

С

Разпореждане № 171-00-673-6/27.06.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица спряното административно производство е възобновено след като е получен структуриран електронен документ U004

С

Разпореждане № 171-00-673-6/27.06.2022 г. на началник сектор Краткосрочни плащания (изпълняващ функциите на ръководител на осигуряването за безработица) при ТП на НОИ Русе на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на И. е отказано изплащането на парично обезщетение за безработица с мотиви: „За периода на заетост във Великобритания от 12.10.2020 до 10.03.2021 г. вкл. г- жа И. попада в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне, като гражданин на Съюза, спрямо който се прилага законодателството на Обединеното кралство (ОК) в края на преходния период на споразумението (към 31.12.2020 г.), т.е. се намира в трансгранична ситуация, обхващаща едновременно държава-членка и Обединеното кралство и докато се намира без прекъсване в тази ситуация за нея са приложими европейските регламенти.

Съгл. чл.11. §3, б. "а" от Регламент ЕО 883/2004 г. лицата осъществяващи дейност, като заети или самостоятелно заети в една държава са подчинени на законодателството на тази държава и И. е следвало да се обърне към институцията на ОК за да запази осигурителните си права. Според чл. 30, § 2 от Споразумението за оттегляне лицата попадат в персоналния обхват на чл. 30, § 1 докато продължават да се намират без прекъсване в ситуация, обхващаща едновременно държава- членка и Обединеното кралство. Напускайки ОК И. прекъсва трансграничната ситуация, правото й на обезщетение възниква след изтичане на преходния период - 31.12.2020 г., не е упражнявала трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на ПОБ.“ Разпореждането е връчено на И. на 08.07.2022 г., видно от известие за доставяне ИД PS 7000 01L8ZX

E.

И. е обжалвала постановеното разпореждане по административен ред пред директора на ТП на НОИ Русе с жалба вх. № 1012-17-276/22.07.2022 г. Твърди се, че действията на длъжностното лице, произнесло обжалваното разпореждане, по своята същност са неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Изразява се несъгласие с мотивите на процесното разпореждане тъй като според жалбоподателката те са незаконосъобразни и противоречат на материалния закон.

Във връзка с жалбата на И.,*** се е произнесъл с Решение № 1040-17-61/19.08.2022 г., с което е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане № 171-00-673-7/27.06.2022 г., с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица.

Недоволна от така постановеното административно решение, И. обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. Сочи, че мотивите на Разпореждане № 171-00-673-7/27.06.2022 г. не съответстват на материалния закон и на посоченото в чл. 30 и чл. 32 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението), като се твърди, че И. попада в хипотезата на чл. 30 от Споразумението, а не в чл. 32. Посочва персоналния обхват на Споразумението, като подробно разглежда декларираните от жалбоподателката данни в Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Възразява, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, не е изследвал фактическата обстановка, тъй като И. „след прекратяване на трудовото си правоотношение се е върнала от Великобритания на 22.01.2022 г. в България за постоянно“. Твърди, че несъбирането на тази информация от административният орган представлява съществен пропуск, а също че спорът е правен и се свежда до разграничаване на приложното поле на чл. 30 и чл. 32 от Споразумението. Прави изявление, че Република България като държава членка на Европейския съюз е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС.