Решение № 16967 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16967 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20231110129015 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Т. И., А. С. И. и А. С. И., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М. И. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2924,11 лева – главница, от която сумата 2880,14 лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 43,97 лева, представляваща 4/6 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата М. И. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 481,19 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника А.

И. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 731,03 лева – главница, от която сумата 720,04 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,99 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо 1 ответника А. И. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 120,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника А. И. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 731,03 лева – главница, от която сумата 720,04 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,99 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника А. И. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 120,29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците М. Т. И., А. С. И. и А. С. И. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 46, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 188508, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ТАЕС - Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.10.2022 г. по ч. гр. д. № 51789 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

2

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. Т. И., А. С. И. и А. С. И. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило общо становище по същата.

Ответниците оспорват наличието на облигационни отношения между тях и ищеца за доставка на топлинна енергия поради липса на писмен договор, както и на такива с фирмата за дялово разпределение. Общите условия на ищцовото дружество не ги обвързвали, доколкото липсвали доказателства за приемането им от ответниците. Възразяват, че клаузата в общите условия, предвиждаща възможност за потребителите да правят възражения в 30дневен срок, била неравноправна. Излагат подробни съображения за недоказаност и неоснователност на исковите претенции. Цената на топлинната енергия била неправомерно увеличавана едностранно от страна на ищеца, без писмено уведомяване на потребителя и изискване на съгласието му за това. Възразяват, че количеството топлинна енергия било начислено произволно и предвид липсата на отчитане на уредите при промяна на цената на топлинната енергия, не било възможно да бъде установено реалното потребление.

Възразяват относно начина на определяне на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Законът за енергетиката не предвиждал задължение за плащане на услугата дялово разпределение, а съгласно чл. 62 ЗЗП ответниците не дължали заплащане на стойността на услуга, която не били поръчали. Освен това изразяват становище, че ищецът не бил легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение.

Оспорват претенцията за мораторна лихва, като твърдят, че такава върху прогнозно начислени суми не се дължала. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Претендират направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Т.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците А. С. И. и А. С. И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представят писмена защита, в която излагат подробни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

В съдебно заседание ответницата М. Т. И., редовно призована, се явява лично.

Ответницата поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания възразява, че по делото не били представени писмени договори за продажба на топлинна енергия и за дялово разпределение, т.е. претенцията ищеца била без основание. Освен това предявените искове били недоказани и по размер, доколкото формулата за сградната инсталация била отменена със задна дата. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

3

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 8, том № V/1985 г., се установява, че на 01.07.1985 г. Главна дирекция за изграждане на София при СНС продала на С. А. И. следното новопостроено жилище, а именно: апартамент № 46, находящ се в АДРЕС от договора било посочено, че същият имал сила на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 ЗТСУ.

Видно от удостоверение изх. № КО-7000-18/1/21.03.2014 г., издадено от Столична община, район „Надежда“, ж. к. „Надежда“, бл. ************* и ж. к. „Надежда – 3 ч.“, ************* били номера на един и същи блок.

От удостоверение за наследници изх. № УГ01-13599/21.10.2021 г., издадено от Столична община, район „Надежда“, се установява, собственикът С. А. И. починал на 12.05.2008 г. и оставил следните свои законни наследници: ответницата М. Т. И. (съпруга), А. С. И. (син) и А. С. И. (син ). По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от 25.09.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД и етажната собственост, и протокол от 15.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г. Видно от протокола от 15.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на АДРЕС взело решение за сключване на договор с „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. От изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици се установява, че за процесния имот били отбелязани 5 броя радиатори, 5 броя термостатни вентили и 5 броя разпределители, като списъкът съдържа подпис за наследодателя на ответниците. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 25.09.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост в АДРЕС, в качеството на възложител, и „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и 4 дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.