Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4925 от 11.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16759/2023
Вид
Решение № 4925
Подписан
11.11.2024
В сила
03.12.2024
Състав
МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 4, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4925 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110216759 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Ф. И., ЕГН ********** , в качеството си на управител на търговско дружество „Куварс Лоу“ ЕООД, ЕИК 204929538 срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7730650, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.

4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се 1 явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Представени са писмени бележки от гл. юрк. Христо Христов, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и излага конкретни аргументи за пълна доказаност на вмененото административно нарушение. Релевирано е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.06.2023 г. в 11:50 ч., на АМ „Тракия“ до бензиностанция „Петрол“ /1-ви км/, с посока на движение от с. Равно поле към гр. София, при ограничение 80 км/ч, въведено с пътен знак В 26 за извън населено място, лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № **** се движи със скорост от 112 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч.

Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е търговско дружество „ОТП Лизинг“ ЕООД, а като негов ползвател е регистрирано търговско дружество „Куварс Лоу“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя Х. Ф. И., в качеството й на управител.

Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD1193 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е 2 превишение от 32 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на въззивника Йълдъръм, в качеството й на управител на търговско дружество „Куварс Лоу“ ЕООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер 300,00 /триста/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В 46 на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена 14.03.2023 г. и е обективирана в протокол.

Изяснява се от изисканата по делото справка от ОПУ-София, ведно с приложен проект за организация на движението, че в процесния пътния участък е бил монтиран пътен знак B 26, който да въвежда ограничение на скоростта 80 км/ч за извън населено място.

Видно от приложената по преписката справка от централна база КАТ собственик на МПС е търговско дружество „ОТП Лизинг“ ЕООД, а като негов ползвател е регистрирано търговско дружество „Куварс Лоу“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя Х. Ф. И., в качеството й на управител.

От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че полицейският служител Кристина Димитрова, експлоатирала АТСС, е преминала обучение за работа с техническото средство.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва и изготвените при констатиране на твърдяното нарушение 3 фотоснимки на рег. номер на автомобила и разположението на АТСС, имащи характера на годни веществени доказателствени средства, неоспорени от страните.

По отношение на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира, че същите са непротиворечиви, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, сертификат за преминато обучение, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от ОПУ-София, ведно с приложение, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, 4 записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискванетона чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/, поради което тривиалните оплаквания за липсата на „конкретен издател и дата на съставяне“ не могат да доведат до отмяна на електронния фиш.

В контекста на изложеното, съдът не споделя очертаната от в жалбата и писмените бележки трактовка за необходимостта в електронния фиш да се посочат датата на съставянето му и неговия издател. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата със сигнатура 054-01-84, приет на 19.01.2011 г, обн. в ДВ бр.

10/2011 г. е посочено, че се въвеждат мерки за повишаване на ефективността на контрола за спазване на правилата за движение по пътищата, което ще има пряко въздействие върху безопасността на движението и ще доведе до ограничаване на пътнотранспортните произшествия и за намаляване на броя на жертвите по пътищата. Промените предвиждат създаване на ефективен 5 механизъм за налагане на глоби с електронен фиш за нарушения, установени с технически средства и системи, което ще изключи субективното тълкуване и интерпретиране на релевантните обстоятелства, досежно факта на извършеното нарушение. В тази връзка не бива да има спор, че опазването на здравето и живота на гражданите са най-висшите конституционни ценности във всяка демократична и правова държава, каквато е и Република България /чл. 4, ал. 2 КРБ - Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество, чл. 28 - Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление, чл. 52, ал. 3 Държавата закриля здравето на гражданите/. От съображения за справедливост и социална целесъобразност, на фона на десетилетната трайно занижена транспортна безопасност в страната и значителното увеличаване на транспортния травматизъм, с оглед гарантиране на процесните абсолютни права законодателят често прибягва до използване на нормотворческа техника, с която въвежда правила, отклонявайки се напълно съзнателно от обективната действителност. Такъв е и настоящият случай, доколкото електронният фиш съгласно предвидената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП фикция представлява властнически акт, който се издава по специална съкратена процедура, в конкретния казус регламентирана в ЗДвП, различаваща се от класическия процес в ЗАНН за реализиране на административнонаказателната отговорност, като същият е единен акт, съчетаващ функциите на АУАН и НП и включващ информация за извършеното нарушение, неговия автор и наложената санкция. Като своеобразно продължение на вложената законодателна идея с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП ясно и недвусмислено се фингира, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление т.е. налице е изрично приравняване на правното им действие и последици. Именно посоченото разбиране е възприето и в цитираното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, където върховните съдии приемат единодушно, че електронният фиш е властнически акт с установителни и санкционни функции, съдържащ лимитативно изброени реквизити сред които не фигурират дата съставяне, физическо лице-издател, подпис, самоличността на конкретен водач и пр., поради което съпоставянето му с изискуемите за АУАН и НП компоненти не 6 намира никаква нормативна опора.