Определение № 376 от 10.06.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Ловеч , 10.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500230 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. В. АТ. и Р. Г. Т.- двете с постоянен адрес в гр.Плевен, ЖК“Сторгозия“, бл.62, вх.“Б“, ап.3,ет.1 и настоящ адрес в с.Горско Сливово,Ловешка област,срещу Заповед №106/25.01.2021г., пост.по ч.гр.д.№181/2021г.на РС-Ловеч.

Твърдят,че при издаване на обжалвания акт е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не се е произнесъл с изискваното разпореждане,а направо е издал заповед за изпълнение. Счита,че това води до порочност, незаконосъобразност и обезсмисляне на издадената заповед. Излагат аргументи за предназначението на разпореждането,като предхождащ акт и считат, че липсата му води до нарушение на принципите на законосъобразно развитие на съдебна процедура,на равнопоставеност на страните, достъп до правосъдие и установяване на безспорност на вземането. Твърдят,че по този начин са нарушени принципи на правото на Европейския съюз, Конвенцията на правата на човека-чл.6,§1 и чл.13,правото на справедлив и честен съдебен процес,в разумен срок,с ефективни средства за защита. Твърдят,че този порок води до недействителност, невалидност и нищожност на заповедта. Сочат,че съгласно чл.418 от ГПК разпореждането е самостоятелен акт и затова не може да бъде включено в един съдебен акт със заповедта по чл.412 от ГПК. Определят този подход като недопустим,с оглед различните им и самостоятелни последици. Смятат,че издаването на валиден и самостоятелен актразпореждане, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост и редовност на съдебното производство. Като последица твърдят,че описаните нарушения водят до нищожност на издадения от съда акт. Възразяват,че заповедното производство е образувано по нередовно заявление,тъй като към него не са били приложени изискваните документи,съгласно чл.410,ал.3 от ГПК-договор с потребителя и приложенията към него.Заключават,че заповедта е нищожна.Поясняват,че жалбата им е с искане да се прогласи нищожността на издадените съдебни актове.

Молят да се спре изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК. Оспорват и 1 обжалват действията на „Топлофикация Плевен“ЕАД,тъй като е следвало първо да отправят покана за доброволно изпълнение с определен срок.

Заявяват,че обжалват заповедта и в частта за разноските,като молят в случай,че не бъдат уважени възраженията им,да бъдат освободени от заплащане на държавна такса, поради ниските им доходи и влошено здравословно положение.

Отправят и искане за допускане на преюдициално запитване до СЕС по чл.267,§3 от ДФЕС,с поставени въпроси,касаещи липсата на произнасяне с нарочно разпореждане.

Имат доказателствени искания,молят съдът служебно да се произнесе по редовността на ангажираните от заявителя документи,да бъде задължен да представи обезпечение над 100% от предявения иск за плащане на вреди, да укаже реда за предявяване на иск за нарушение на правото на ЕС. В случай, че не се яви представител на заявителя,молят да се постанови решение по реда на чл.238,ал.2 от ГПК.

Км жалбата са приложени следните документи- платежно нареждане от 26.02.2021г. за превод на суми от Г. В. АТ. в полза на „Топлофикация-Плевен“,копия от възраженията по чл.414 от ГПК,Заявление от Г.А. до „Топлофикация Плевен“ЕАД от 25.02.2021г.,Експертно решение №2862 от 144/09.09.2019г., Експертно решение №1526 от 157/27.08.2008г.-двете на на ТЕЛК при УМБАЛ“д-р Г.Странски“ЕАД, Препис от Акт за смърт на Кметство с.Горско Сливово,Ловешка област.

По указания на заповедния съд жалбоподателите са пояснили,че обжалват Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло,включително и в частта за разноските.

Уточнили са,че желаят да бъдат освободени от заплащане на такса за обжалването по реда на чл.83,ал.2 от ГПК.С Определение №294/22.04.2021г. съдът е освободил жалбоподателките от заплащане на такси и разноски по ч.гр.д.№181/2021г.на РС-Ловеч до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Топлофикация Плевен“ЕАД,в който заявява,че жалбата е недопустима в частта,касаеща вземането. По правилото на чл.413 от ГПК заповедта може да се обжалва само в частта на разноските,каквито претенции не са формулирани.Счита,че с подаването на възражения по реда на чл.414а от ГПК и плащането на дълга, жалбоподателите са признали вземането, поради което обжалването е недопустимо. Въпросът за нищожността на издадения съдебен акт може да се поставя и разглежда само в исковото производство, а не в настоящето. Позовава се на нормата на чл.413 от ГПК, предвиждаща възможност заповедта да се обжалва само в частта за разноските. Счита,че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.Моли да се присъдят разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът,като съобрази приложените по ч.гр.д.№181/2021г. по описа на РС-Ловеч доказателства,преценени по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Със заявление по чл.410 от ГПК „Топлофикация-Плевен“ЕАД с ЕИК 114005624 е поискала от РС-Плевен да издаде заповед за изпълнение срещу Р. Г. Т. и Г. В. АТ..

Вземането произтича от ползвана и незаплатена топлинна енергия и услуга „дялово участие“,за периода от 01.12.2017г. до 30.09.2020г.,за недвижим имот,намиращ се в гр.Плевен, ЖК“Сторгозия“, бл.62, вх.Б, ап.3. Претенцията е формирана от главница в размер на1252.23лв. и лихва за периода от 02.02.2018г. до 16.11.2020г.в размер на 79.42лв.

Пояснено е, че отношенията между страните се регламентират от Общи условия на за продажба на топлинна енергия и те са приложени. След справка съдът е установил,че настоящият адрес на длъжниците е в с.Горско Сливово и на основание чл.411,ал.1 и чл.118 2 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на РС-Ловеч.

По образуваното ч.гр.д.№181/2021г. РС-Ловеч е уважил заявлението и издал Заповед №160/25.01.2021г. Заповедта е връчена на длъжниците на 27.01.2021г. и на 26.02.2021г. са подали възражения по чл.414а от ГПК,с твърдения,че са погасили задължението. С Разпореждане №307/09.03.2021г. съдът е указал на заявителя по реда на чл.414а,ал.3 от ГПК за възможността да изрази становище. Такова е подадено в срок от „Топлофикация-Плевен“ЕАД, като потвърждава изплащането на задълженията за главница и лихви,но не и направените разноски,поради което е поискал да се издаване на изпълнителен лист само за тях. С Определение №206/23.03.2021г.,на осн.чл.414а,ал.4 от ГПК, РС-Ловеч е приел възражението за основателно и е обезсилил частично издадената заповед по отношение на главница и лихва,като е прекратил производството по делото.

Съдът е приел,че поради подадената жалба срещу заповедта по чл.413 от ГПК не може да се произнесе по разноските и искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за тях,поради което го е оставил без уважение.

На 26.02.2021г. жалбоподателите са подали процесната жалба срещу Заповед №160/25.01.2021г., като я обжалват изцяло.

По допустимостта на частната жалба.

Длъжниците по ч.гр.д.№181/2021г.по описа на РС-Ловеч са уведомени за издадената заповед на 27.01.2021г. Жалбата е подадена на 26.02.2021г.-видно от пощенското клеймо. По отношение на срока за подаване на частната жалба съдът намира,че следва да се прилага разпоредбата на чл.275,ал.1 от ГПК,а именно 1-седмичен от уведомяването на страната. В случая в обжалваната Заповед №106/25.01.2021г. заповедният съд е указал на страната, че може да я обжалва в частта за разноските в 1-месечен срок. Затова по правилото на чл.62,ал.3 от ГПК следва да се съобрази определеният от съда по-дълъг срок, в който именно частната жалба е подадена.

В отговор на указанията на заповедния съд жалбоподателите са отговорили, че обжалват заповедта изцяло.

Съставът намира,че жалбата е недопустима поради следните съображения:

На първо място, с оглед постановеното от заповедния съд (Определение №206/23.03.2021г.) частично обезсилване на заповедта в частта за главницата и лихвата, жалбоподателите нямат правен интерес да я атакуват в тази част.

Жалбата е недопустима и в частта за разноските,тъй като с оглед развилото се производство по чл.414а от ГПК, защитата по реда на чл.413 от ГПК е недопустима. Следва да се съобрази,че производството по чл.414а от ГПК, макар да е част от заповедното, има своя самостоятелност и специфики. В него именно се осъществява целта на заповедното производство- да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно. Това "произнасяне" на съда предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка на твърденията на страните и преценка на ангажираните доказателства.

Така, ако приеме, че възражението е основателно, съдът следва да обезсили заповедта до частта, за която е доказано, че е погасено вземането. Присъдените със заповедта разноски са обусловени от съществуването на вземането и по правилото на чл.78,ал.2 и чл.414а,ал.2 от ГПК от това дали длъжникът е станал причина за предявяване на заявлението. След като е образувано производство по чл.414а от ГПК, компетентен да се произнесе по претенциитекакто главни, така и акцесорни, е единствено заповедният съд по реда на чл.414а,ал.4 от ГПК.

3

Конкретно за разноските е въведено изрично правило, указващо възможността на длъжника именно тук да се защити от неоснователно възлагане в негова тежест на разноските на заявителя. Правата си в тази част длъжникът следва да упражни в рамките на производството по чл.414а от ГПК,а не по реда на чл.413 от ГПК,която е обща и приложима в останалите случаи. При несъгласие с постановеното от съда, за страните е налице възможност да се защитят чрез обжалване по реда на чл.274 от ГПК на постановеното от заповедния съд по чл.414а,ал.4 от ГПК.

С оглед на тези специфики на производството по чл.414а от ГПК, съставът намира,че иницииране на проверка на заповедта по реда на чл.413 от ГПК е недопустимо.

В случая все още няма произнасяне по разноските. Заповедният съд в Определение №206/23.03.2021г. е приел, че не може да се произнесе,с оглед подадената жалба срещу заповедта. При изхода от настоящето производство за длъжниците остава възможността да търсят реализиране на претенцията си в производството пред заповедния съд. Във възраженията си по чл.414а от ГПК са заявили твърдения, че не са станали причина за подаване на заявлението-т.е.съдът е сезиран и с искане по чл.414а,ал.2 от ГПК.

По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че жалбата на Г. В. АТ. и Р. Г. Т.двете с постоянен адрес в гр.Плевен, ЖК“Сторгозия“,бл.62,вх.“Б“,ап.3,ет.1 и настоящ адрес в с.Горско Сливово,Ловешка област, срещу Заповед №106/25.01.2021г., пост.по ч.гр.д.

№181/2021г. на РС-Ловеч, е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящето дело-да се прекрати.

По разноските.

„Топлофикация-Плевен“ЕАД моли да й се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора,на основание чл.78,ал.8,вр.с ал.6 от ГПК, искането е основателно и следва да се уважи,като си присъди възнаграждение в размер на 50лв.,съгласно чл.25а,ал.2 от НПП. Освобождаването на жалбоподателите от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83,ал.2 от ГПК,постановено от първоинстанционния съд за настоящето производство, не ги освобождава от отговорността по чл.78,ал.3 от ГПК към другата страна, тъй като жалбата им е оставена без уважение.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Г. В. АТ. и Р. Г.

Т.-двете с постоянен адрес в гр.Плевен,ЖК“Сторгозия“,бл.62,вх.“Б“,ап.3,ет.1 и настоящ адрес в с.Горско Сливово, Ловешка област, срещу Заповед №106/25.01.2021г., пост.по ч.гр.д.

№181/2021г. на РС-Ловеч и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №230/2021г. на ОСЛовеч.

ОСЪЖДА Г. В. АТ. с ЕГН **********, с горните данни, и Р. Г. Т. с ЕГН **********, с горните данни, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД с ЕИК 114005624,със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, „Източна индустриална зона“№128, представлявано от изпълнителния директор

Разпечатката съдържа 47 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09dd3437-503d-444e-b3be-a8046e59a724