Решение № 38 от 09.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300501243 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №728/21.02.2025г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 7297/23г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Д. Т., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. Х. П., ЕГН: **********, не е собственик на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.507.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо обекта от 10.05.2023 г., намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор 56784.507.***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на обекта: ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със застроена площ на обекта от 59,66 кв. м., ведно с прилежащи части: изба № 14 и 0,960 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

Жалбоподателят Л. Х. П., ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на 1 районния съд по съображения подробно изложени в жалбата и писмена защита.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. Д. Т., ЕГН: ********** моли съда да потвърди решението на районния съд.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

П. Д. Т. е предявила отрицателен установителен иск да се признае за установено, че Л. Х. П. не е собственик на ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.507.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо обекта от 10.05.2023 г., намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор 56784.507.***** с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на обекта: ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със застроена площ на обекта от 59,66 кв. м., ведно с прилежащи части: изба № 14 и 0,960 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

Ищцата, тук въззиваема, се легитимира като собственик на посочения по- горе обект на основание саморъчно завещание на Й. И. С. от 05.01.2018 г., обявено с Протокол от 15.02.2023 г. под рег. № 508/15.02.2023 г. от Общ регистър на Нотариус М.

П., приложен по нот. дело № 1/15.02.2023 г., което е вписано в АВ с акт № 246, том 3, дело № *** г., вх. рег. № 9213/29.03.2023г. С обявявяне на завещанието П. Д. Т. е приела наследството на завещателя, като е придобила собствеността върху процесния имот от момента на откриването на наследството.

След смъртта на завещателя П. Т. установила, че ½ ид. част от правото на собственост била прехвърлена от брат ú А. Д. С. в полза на ответника Л. Х. П. чрез дарение и покупко-продажба от 28.02.2023 г. и по този начин било оспорено правото ú на собственост. Понеже има качеството на заветник П. Т. измества в наследяването на целия имот сънаследника по закон и неин брат А. С..

Не се спори за наличието на интерес от предявяване на настоящия иск като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд относно това обстоятелство.

Л. П. взразява се, че завещанието е нищожно тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН. При условията на евентуалност моли да бъде прието, че завещанието е унищожаемо съгласно чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, тъй като състоянието на завещателя е било с разстройство на съзнанието, което водело до неразумност и 2 невъзможност да се разбират и ръководят постъпките по време на извършване на завещанието. Затова моли съда да отхвърли предявения иск.

В саморъчното завещание с дата 05.01.2018г. е посочено, че Й. И. С. е завещал цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава по време на своята смърт, на П. Д. Т.. От представеното удостоверение за наследници на Й. И. С. се установява, че негови наследници по закон са П. Д. Т. и нейния брат А. Д. С..

Чрез неоспореното заключение на допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установява, че в изследваното завещание саморъчно написаният текст и подписа, положен за „завещател“, са изпълнени от Й. И. С..

Допусната е и диагностична експертиза за установяване на момента на изписването на текста на завещанието и определяне дали съответства на посочената в него дата чрез изследване на сравнителни образци, както и за установяване на съответствие между текста и подписа, положени от ищцата П. Д. Т., със съдържанието на завещанието. Заключението на тази експертиза е, че моментът на изписването на текста на завещанието не съответства на датата, посочена в нето, използвайки сравнителни образци, към 05.01.2018г., а на един по – късен етап.

Следователно налице е несъответствие между посочената в завещанието дата на съставянето му и действителната дата на съставянето му. В този случай, според последователната съдебна практика – напр. Реш. № 176/14.06.2012г. по гр. д. № 1512/11г. на ВКС, ІІІ г.о. и Реш. № 207/21.01.2016г. по гр. д. № 1381/15г. на ВКС, І г.о, ако не може по несъмнен начин да се установи дата на съставяне на завещанието трябва да се приеме, че завещанието няма дата, а по този начин е нарушена императивната норма на чл. 25, ал.1 от ЗНасл., чиято последица е нищожност на завещателния акт на основание чл. 42, б. „Б“ от ЗНасл.

Този извод не се променя от показанията на свидетеля Х. Р., която на 4 или 5 януари 2018г. е била поканена в дома си от Й. С., който ú казал, че иска да напише завещание, ходил е при адвокат, който да му каже точно как да напише завещанието, извадил лист и написал завещание, което сложил в плик и го поставил на шкафа на секцията в хола. Свидетелката обаче няма лични възприятия за това какво е написал С. върху листа, а възпроизвежда казаното от него. Тази констатация следва да се съобрази и с обстоятелството, че Й. С. е страдал от хронично психично заболяване с психични смущения, както е отразено в двете послесмъртни психиатрични експертизи, което поставя под съмнение дали С. пред свидетелката Р. е написал завещание и дали то е представеното по делото, което е обект на диагностичната експертиза.

Предвид установената нищожност на завещателния акт, той не е годен да легитимира въззиваемата страна като собственик на процесния имот в пълен обем.

От посоченото по – горе удостоверение за наследници се установява, че П. Т. и 3

А. С. са наследници, от един и същи ред, на Й. С. и затова П. Т. притежава ½ ид. ч. от наследственото имущество, а останалата ½ ид. ч. е собствена на нейния брат А. по наследствено правоприемство, която я е дарил и продал на Л. П..

Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е уважил иска, районният съд е постановил неправилно решение което следва да се отмени, като се постанови друго, с което се отхвърли иска.

С оглед изхода на спора въззиваемата следва да заплати 2 812.11 евро на основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №728/21.02.2025г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 7297/23г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Д. Т., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. Х. П., ЕГН: **********, не е собственик на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.507.****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо обекта от 10.05.2023 г., намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор 56784.507.*****, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на обекта: *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със застроена площ на обекта от 59,66 кв. м., ведно с прилежащи части: изба № 14 и 0,960 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – *** и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П. Д. Т., ЕГН: ********** да се признае за установено, че Л. Х. П., ЕГН:

********** не е собственик на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.507.***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо обекта от 10.05.2023 г., намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор 56784.507.*****, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на обекта: ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със застроена 4 площ на обекта от 59,66 кв. м., ведно с прилежащи части: изба № 14 и 0,960 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН: **********, от *** да заплати на Л. Х. П., ЕГН:

**********, от **** сумата 2 812.11 (две хиляди осемстотин и дванадесет евро и единадесет евроцента) разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5