Определение № 1212 от 27.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1212 гр. София, 27.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002901846 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. – синдик на „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД /н./ срещу въззивно решение № 25 от 17.04.2025 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по в.т.д. № 197 по описа на съда за 2024 г. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 260018 от 14.08.2024 година, постановено от Окръжен съд – Бургас по т.д. № 80 по описа на съда 2021 г., е отхвърлен предявеният от „А и Л Търговско представителство“ ЕООД, при участието на синдика на „Контракт инвест“ ООД (н.), като съищец, иск за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на „Контракт инвест“ ООД (н.), извършената от длъжника сделка, а именно: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 62, том IX, рег. № 10265, дело № 1516/2018 година, вписан в Служба по вписванията - Несебър под № 139, том 16, дело № 2916/2018 година, с която „Контракт инвест“ ООД (н.) продава на Д. В. К., следния недвижим имот, собственост на дружеството, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-14-48/03.10.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед № КД-14- 02 -50/20.01.2009 г. на Началника 1 на СГКК - Бургас, с адрес на имота по схема: град Свети Влас, местността „Юрта - под пътя“, етаж 0, апартамент № 106, попадащ в сграда № 2 по цитираната кадастрална карта, представляваща част от комплекс ваканционни апартаменти „Роял палм“, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 53.93 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, който самостоятелен обект се състои от: дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, ведно с числящите се към него 12.23 кв.м. идеални части от общите части на сградата, като общата площ на обекта възлиза на 66.16 кв. м., както и ведно с припадащия му се процент идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост.

Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 269 от ГПК, уреждаща т.нар. „ограничен въззив“, въззивният съд се е произнесъл по същество по непредявени във въззивната жалба оплаквания и основания, досежно правилността на обжалваното първоинстанционно решение. В изложената насока се сочи, че единственото конкретно оплакване във въззивната жалба е относно неправилността на приетото от съда експертно заключение, но не се правят доказателствени искания въззивната инстанция да допусне допълнителни задачи или повторна експертиза, каквито искания не са направени и пред Окръжния съд, поради което в нарушение на посочената норма от процесуалния закон и практиката по приложението й, въззивният съд не е имал право да преразглежда фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно приложение на конкретна правна норма.

Като друго процесуално нарушение се изтъква обстоятелството, че липсват мотиви, с които апелативният съд да обоснове защо, противно на приетото от Бургаския окръжен съд, е счел, че несъответствието между даденото и полученото не е „значително“. Според касатора, след като на стр. 7 въззивният съд възприема установените от вещото лице пазарни стойности на 2 конкретния недвижим имот и че несъответствието между даденото и полученото е 36.52 %, и в абсолютни стойности е 14 333 евро = 28032.91 лв., същият съд, без да изложи каквито и да са мотиви, прави незаконосъобразния извод, че това несъответствие не било „значително“.

Оспорва се, като необосновано, съображението на въззивния съд и в насока на това, че поради факта, че към деня на сделката процесният недвижим имот е бил обременен с ипотека, по тази причина пазарната стойност на продаденото имущество следвало да бъде допълнително намалена, но без съдът уточни с колко. Твърди се, че в изложената насока няма изводи в заключението на ВЛ, както и че договорната ипотека правилно не е взета предвид от страните по сделката при определяне размера на продажната цена, тъй като видно от изявленията им една част от договорената продажна цена в размер на 9 924 евро купувачът е следвало да заплати не на продавача, а на кредитната институция, за да се заличи вещната тежест.

Твърди се, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, противоречи на правната и формална логика и на целите, които следва да бъдат постигнати с приложението на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, на точния й смисъл и на съдебната практика, в какъвто смисъл се цитира решение на Бургаски апелативен съд, в което е прието, че несъответствие в размер на 29 % е значително.

Сочи се, че не са обсъдени и доводите на синдика-съищец, че договорената продажна цена е с включен ДДС, който се дължи в полза на бюджета, което допълнително намалява полученото от несъстоятелния длъжник за сметка на уговорената по сделката цена. Твърди се и че въззивният съд не е съобразил вида на процесния имот и предназначението му, с използването по което имотът години наред е служил за осъществяване на търговската дейност на несъстоятелния търговец, както и че договорената продажна цена, дори с включен ДДС е само с 6 400 лв. по-висока от данъчната оценка, а без ДДС дори е по-ниска и от данъчната оценка.

Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, което е резултат от допуснато съществено процесуално нарушение - необсъждане на всички релевантни към спора възражения на синдика - съищец и писмени доказателства, в каквато насока се 3 излагат конкретни оплаквания.

Настоява се, че в нарушение на правилата на формалната и правна логика въззивният съд също така очевидно неправилно е приел, че определената чрез експертиза пазарна стойност на процесния недвижим следва да бъде допълнително намалена, без да посочи с какъв размер, поради факта на налична вещна тежест - договорна ипотека, който извод касаторът намира за логически необоснован, по допълнително изложени съображения.

Очевидната неправилност на въззивното решение се обосновава и с неправилното тълкуване на волята на страните по нотариалната сделка, които не са договорили /няма такива изявления в нотариалния акт/, че този размер на продажната цена е съобразен /намален спрямо действителната стойност на недвижимия имот/ с наличието на вещни тежести, както и поради неправилност на извода на съда, че така намалената действителна стойност на недвижимия имот не е значително по-висока от договорената продажна цена.

Сочи се още и това, че противно на точния смисъл на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, въззивният съд е приел, че продажната цена представлявала 63.48 % от пазарната стойност на продаденото недвижимо имущество /стр. 7/, което означава, че несъответствието е 36.52 %, но пък същото не било значително, което според касатора е и в противоречие с константната съдебна практика. Оспорват се като очевидно неправилни изводите на въззивния съд, основани на свободата на договаряне, уредена в чл.

9 от ЗЗД.

Твърди се и че въззивният съд е постановил обжалваното решение при грубо нарушение на разпоредбата на чл. 269 от ГПК, като е излязъл извън пределите на посоченото в жалбата. След като е преценил, че решението на първата инстанция е валидно и допустимо, без да има наведени оплаквания във въззивната жалба, е извършил преценка и изложил съображения относно факта дали в случая несъответствието между даденото и полученото е „значително“ според текста на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, каквито оплаквания срещу първоинстанционното решение обаче не са въведени във въззивната жалба.

С твърдението, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК, се поставят въпросите:

4 а/ Следва ли въззивната инстанция да укаже на жалбоподателя, че не е конкретизирал конкретните си оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и да конкретизира тези оплаквания?

– противоречие с решение № 764/19.01.2011 г. по гр.д. 1645/2009 г. на ВКС. б/ Може ли въззивната инстанция, без да има конкретно оплакване във въззивната жалба коя правна норма е нарушена с обжалвано решение, сама, служебно да преразгледа фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно приложение на конкретна правна норма? – противоречие с ТP № 1/2013 г., т. 1 и 3, ОСГТК и с решения № 764/19.01.2011 г. по гр.д. 1645/2009 г., № 204/11.01.2017 г. по гр.д. 1635/2015 г., № 50004/27.04.2023 г. по т.д. 1879/2020 г., постановени по чл. 290 от ГПК. в/ Следва ли въззивният съд да изследва всички доказателства по делото и да изложи собствени обосновани мотиви защо е направил извода си, че не е налице значително надвишаване на даденото в сравнение с полученото според разпоредбата на чл. 647 ал. 1, т. 3 от ТЗ? – противоречие с решение № 106/31.05.2013 г. по т.д. 388/2012 г. г/ Значително ли е несъответствието между „даденото“ и „полученото“ по смисъла на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, когато договорената продажна цена е почти два пъти по-ниска от реалната стойност на даденото? – противоречие с решение № 119/19.07.2024 г. по т.д. 866/2023 г. на 2 т.о. на ВКС.

Ответникът по касация К. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски. Ищецът в производството „А и Л Търговско представителство“ ЕООД и несъстоятелният търговец „Контракт инвест“ ООД (н.) не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима.

В частта от мотивите си към обжалваното решение, относима към оплакванията в касационната жалба и твърденията в изложението на основания за допускане на касационно обжалване, въззивният съд е приел, че:

Предпоставките на приложимата правна норма на чл. 647, ал. 1, т. 3 от 5

Търговския закон включват установяването по несъмнен начин и на липсата на еквивалентност на престациите по атакуваната сделка, а именно - даденото от несъстоятелния длъжник по тази сделка значително да надхвърля по стойност полученото от него.

Съдът сочи, че за установяване на твърденията по искова молба е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието заключение е посочило, че средната пазарна цена на един кв. м. за жилище в град Свети Влас в района на процесното през 2018 година е била 1 160.52 лева. Средната пазарна стойност на имота, предмет на атакуваната разпоредителна сделка през посочената година - 2018 година е 76 780 лева. В съдебно заседание е посочил, че като се вземат предвид данните - справка за вписаните в Службата по вписванията град Несебър през 2017 година, 2018 година и 2019 година сделки по покупкопродажба, страна по които е несъстоятелния длъжник, средната пазарна цена възлиза на 525.22 лева или стойността на процесния имот е 34 748.56 лева.

Допълнил е, че има големи амплитуди в цените на имотите, подобни на процесния, в същия или подобен комплекс, за същия период от време.

Според въззивния състав в конкретния случай, преценката на доказателствения материал по делото сочи, че купувачът по сделката е платил общо сумата от 24 924 евро, от която сумата от 15 000 евро на търговското дружество в несъстоятелност и 9 924 евро в полза на кредитната институция, за да бъде освободен имота от вещни тежести. При така изложеното следва да бъде извършена съпоставка между записаната в нотариалния акт продажна цена - 24 924 евро и установената от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза такава - 76 780 лева или 39 257 евро. Извършването на същата според въззивния съд налага извода за недоказаност на твърдението по искова молба за нееквивалентност на престациите по атакуваната сделка.