Определение № 221 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. София, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.248, ал.3 ГПК.

С определение № 261851/13.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2387/2020 г.

СГС, ТО, VI-19 състав е оставил без уважение молба с вх. № 283473/10.08.2023 г. от „Пирин Ораново” ЕООД /в н./, ЕИК 113590705 за изменение на Решение № 260291/21.07.2023 г. по т.д. № 2387/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VI-19 с-в, в частта за разноските.

Срещу това определение е подадена частна жалба от „Пирин Ораново” ЕООД /в н./, което моли то да бъде отменено и въззивният съдът да осъди ответника по делото „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“ да му заплати направените разноски в размер 5800 лева съобразно представен по делото списък. При условията на евентуалност моли съда да осъди „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“ да заплати на адвокат Й. К. К. адвокатско възнаграждение в размер 5450 лева съобразно договор за възлагане на правна защита № 00000000154/18.11.2020 г. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, както и на „Пирин Ораново” ЕООД /в н./ направените по делото разноски в размер 350 лева. Счита, че неправилно съдът не е зачел действието на чл.638, ал.4 от ТЗ, съгласно която наложените запори и възбрани в изпълнителното производство са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. По делото липсвали данни, че в полза на обезпечен кредитор е допуснато продължаване на индивидуално принудително изпълнение по реда на чл.638, ал.3 от ТЗ /в редакцията преди изменението на ТЗ обн. С ДВ бр.66/2023, в сила от 01.08.2023 г./.

Следователно на основание чл.638, ал.4 от ТЗ всички наложени запори по банковите сметки на „Пирин Ораново” ЕООД /в н./ в „Корпоративни търговска банка“ АД /н./ са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността на „Пирин Ораново” ЕООД /в н./. Нормата на чл.638, ал.4 от ТЗ била специална по отношение на нормата на чл.12, ал.5 от Закон за гарантиране на влоговете в банките. Не спори, че целта на разпоредбата на чл.6, ал.6 от ЗГВБ /отм./ и чл.12, ал.5 от ЗГВБ е временно да отложи плащането на гарантираната сума до решаване на въпроса кое лице има право да я получи. От друга страна изтъква, че с решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Пирин Ораново” ЕООД /в н./ е постановена обща възбрана и запор върху имуществото му, чието действие се прекратявало с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Пирин Ораново” ЕООД /в н./. Тази обща възбрана и запор също би следвало да представлява 1 тежест по смисъла на чл.12, ал.5 от ЗГВБ. Да се приемело, че наличието на запори върху сметките на „Пирин Ораново” ЕООД /в н./ в „Корпоративни търговска банка“ АД /н./, би означавало, че „Пирин Ораново” ЕООД /в н./ като вложител, върху чието имущество е наложена обща възбрана и запор с решението за откриване на производство по несъстоятелност, не би могъл никога да получи дължимото му по чл.9, ал.1 от ЗГВБ гарантирано вземане. Смисълът на разпоредбата на чл.6, ал.6 от ЗГВБ /отм./ и чл.12, ал.5 от ЗГВБ е, че ФГВБ не е компетентен да разреши спора между конкуриращи се взискатели и същият изплаща сумата след разрешаването на този спор. В случая не била налице конкуренция на претенциите на индивидуалните кредитори/взискатели, тъй като те можели да се удовлетворят единствено в рамките на производството по несъстоятелност.

Ответникът по жалбата „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“ я оспорва. Изтъква, че към датата на исковата молба е бил наложен запор от органите на НАП върху всички сметки на „Пирин Ораново” ЕООД /в н./, а нормата на чл.638 от ТЗ изрично изключвал имуществата по чл.193 от ДОПК и позволявал тези имущества да се реализират по реда и условията на ДОПК. По отношение на останалите запори излага, че липсвало за „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“ законово задължение да следи причината, поради която наможените обезпечителни мерки върху банковите сметки на вложителите не са били вдигнати. Нямало място за аналогия на наложените запори с общия запор и възбрана в производството по несъстоятелност като общият запор не представлявал пречка за за извършване на плащане. Оспорва основателността на искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от ЗА.

Третото лице помагач на страната на ответника „Корпоративни търговска банка“ АД /н./ не взема становище по жалбата.

Третите лица помагачи на страната на ищеца Л. Л., С. А. и А. С. не вземат становище по молбата.

Съдът като обсъди предзставените по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение № 260291/21.07.2023 г. по т.д. № 2387/2020 г. съдът е отхвърлил предявения от „Пирин Ораново” ЕООД /н./ осъдителен иск против „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“, с ЕИК 121821033, с правна квалификация по чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) за заплащане на сумата от 196 000 лева, представляваща неплатена гарантирана сума от влог на ищеца в „Корпоративна Търговска Банка” АД /н./, като погасен чрез плащане в хода на процеса в резултат на вдигнатите запори, както и като неоснователно искането за заплащане на законната лихва върху претендираната главница от 196 000 лева, считано от датата на завеждане на иска /03.12.2020 г./ до окончателното й плащане. С решението „Пирин Ораново” ЕООД /н./ е осъдено да заплати на ответника „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“ направени по делото разноски в размер на 6250 лева. Ищецът е осъден да заплати и сумата от 7840 лева в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, вр. с чл. 649, ал.6 ТЗ, представляваща държавна такса за производството.

С молба с вх. № 283473/10.08.2023 г. ищецът по делото „Пирин Ораново” ЕООД /н./ е поискал постановеното по делото Решение № 260291/21.07.2023 г. да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски в общ размер на 5800 лева, съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК. Молителят е поддържал, че следва да се зачете действието на нормата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, съгласно която наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Сочи се, че всички наложени запори по банковите сметки на „Пирин 2

Ораново“ ЕООД /н/ в „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността на „Пирин Ораново“ ЕООД /н/, като разпоредбата на чл.

638, ал. 4 ТЗ е специална по отношение на чл. 12, ал. 5 от ЗГВБ /в сила от 14.08.2015 г./, както и по отношение на нормата на чл. 6, ал. 6 от ЗГВБ /отм./. Посочено е, че вземанията на „Пирин Ораново“ ЕООД /н/ от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и от ответника ФГВБ са част от масата на несъстоятелността, поради което не можело да бъдат предмет на индивидуално принудително изпълнение. Изложено е, че наложените запори върху банковите му сметки в КТБ АД /н/ са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, поради което ответникът дължи плащане на гарантираното вземане на влогодателя, който е и в производството по несъстоятелност, с цел справедливо удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността, независимо от наложените запори в индивидуалните изпълнителни производства. Наличието на запори върху сметките му не било пречка за изплащане на гарантираното вземане по чл. 9, ал. 1 от ЗГВБ, тъй като обратното би означавало, че не би могъл никога да получи плащане, доколкото върху имуществото му е наложена обща възбрана и запор с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Молителят счита, че синдиците на „Корпоративни търговска банка“ АД /н/ и ответникът ФГВБ нямат право да изплащат на несъстоятелния вложител „Пирин Ораново“ ЕООД /н/ сумите по запорираните банковите сметки, но били длъжни да ги изплатят на синдика.

Въз основа на наведените твърдения и при така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното от правна страна:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то правната последица по чл 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение на решението в частта му за разноските /т.8 от ТР № 6/12 г. на ОСГК ВКС/.

Процесният случай обхваща първата хипотеза на чл. 248 ГПК. По делото от друга страна е установено, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила списък на разноските.

Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаването на спора, предмет на делото, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на делото.

Ищецът, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, има право на разноски съразмерно на уважената част от иска. При отхвърляне на иска правото на разноски принадлежи на ответника - чл.78, ал.3 ГПК., който има право на разноски и при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 ГПК.

Разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и/или правни твърдения или с незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на делото. Законът обуславя отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК от изхода на спора.

В процесния случай производството по търг. д. № 2387/2020 г. на СГС, VI-19 състав е приключило с решение, с което е отхвърлен предявеният от „Пирин Ораново” 3

ЕООД /н./ иск поради извършено в хода на процеса плащане от ответника.

Съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗГВБ /отм./, както и съгласно чл.12, ал.5 от ЗГВБ, в лог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал. 1, като съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя - титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за влоговете по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да получи сумата по влога.

Целта на разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗГВБ /отм./ и съответно на разпоредбата на чл.12, ал.5 от ЗГВБ е временно да отложи плащането на гарантираната сума до решаване на въпроса кое лице има право да я получи. Това лице може да бъде или вложителят или лицето, в чиято полза е учредена тежестта или обезпечението. Плащането на гаранцията от ФГВБ следва да бъде извършено на вложителя след вдигане на тежестта или обезпечението, а на друго лице - само въз основа на влязъл в сила съдебен акт, признаващ обезпеченото вземане на това лице /така Решение № 2686 от 01.12.2017 г. по т. д. № 4147/2017 г. по описа на Апелативен съд — София, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 549 от 30.11.2018 г. по т.д. № 1037/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о./.

Въззивният съдебен състав намира неоснователно позоваването на жалбоподателя на разпоредбата чл. 638, ал.4 от ТЗ. „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“ е длъжен да спазва нормата на чл. 6, ал. 6 ЗГВБ (отм.)/чл.12, ал.5 от ЗГВБ и да не изплаща гаранцията на вложителя до вдигане на запорите. Разпоредбите са императивни и са предвидени в защита на обществения интерес. Действително, разпоредбата на чл. 638, ал.