Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 822 от 16.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1308/2021
Вид
Решение № 822
Подписан
16.06.2023
В сила
19.08.2023
Състав
Атанаска Стефанова Букорещлиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.24 · Закон за лечебните заведения
  • чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 2 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300101308 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Т. К., с ЕГН **********, с постоянно местожителство в ***, с адрес: ***********************, чрез упълномощения процесуален представител адвокат А. Д., против Център за спешна медицинска помощ – Пловдив с адрес: гр. Пловдвив, ул. „Перущица“ № 1, и д-р П. Н. П., с адрес: с. ***************************, с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е дъщеря на М. М. К., бивша жителка на с. **********, родена на **.**.**** г. и починала на **.**.**** г. в УМБАЛ „******“ ООД, гр. Пловдив. Сочи се, че до февруари 2021 г. М. К. е била в много добро общо състояние. Въпреки наличието на някои болежки, тя била активен, здрав и жизнерадостен човек и сама се грижела за себе си. На 14.02.2021 г. тя почувствала болки в коремната област, за което споделила в телефонен разговор с дъщеря си. Взела болкоуспокояващо и болката се притъпила. През нощта обаче болка се възобновила, поради което около 04:00 часа на 15.02.2021 г. не издържала повече и натиснала паник бутона на СОТ-а. Веднага се отзовал Д. Н. – ********************, който лично позвънил на Спешна помощ. Оттам му обяснили, че в момента се транспортира пациент към гр. Пловдив и след това ще посетят адреса. Н. повикал съседката М.З. и си тръгнал към 06:30 часа, когато пристигнал екипът на Спешна помощ. Твърди се, че лекарят прегледал болната, но не открил нищо тревожно, поставил й инжекция с обезболяващ медикамент и си тръгнал. Но болките ставали все по-силни, поради което на 16.02.2021г. съседката М. отишла до 1 кабинета на личния лекар на М. К. д-р П., за да го помоли да я посети вкъщи, тъй като тя не можела да се държи на крака от болка. Към 15:00 часа докторът я посетил, поставил инжекция с болкоуспокояващо лекарство и обяснил, че ще й мине, пренебрегвайки тревожните симптоми– силни болки, повръщане, констипация вече трети ден. Д-р П. предписал лекарства и не намерил причина да я насочи за хоспитализация. След като разбрала за това, ищцата се свързала с братовчед си, който живее в гр. ******** и го помолила спешно да посети майка й и да й съдейства всячески. Той реагирал незабавно и при пристигането си установил, че М. е с нетърпими болки в корема, повръща и се мъчи.

Съседката П. У. подава сигнал на телефон 112 на 17.02.2021 г. около 10:30 часа.

Пристигналият към 11:00 часа екип на Спешна помощ прегледал болната, инжектирали й нещо, като обяснили, че ще й мине от това, игнорирали оплакванията, които сочили на чревна непроходимост и не удовлетворили молбите да я хоспитализират. Разбрала какво се е случило, ищцата отново се свързала с братовчед си и го помолила веднага да закара майка й в която и да е болница в гр. ******** където са съгласни да я приемат. На 17.02.2021 г. вечерта той закарал болната почти в несвяст от изтощение и болка в болница „******** ООД, където същата била приета по спешност. На **.**.**** г. е извършена операция, като, видно от експертизата, тънките черва на М. К. са били пробити, намерена е находка с големината на орех, която е запушила напълно червата и е предизвикала чревна непроходимост и фатално изсипване на съдържимото в стомашната кухина, което е станало причина за сепсис– мощна смъртоносна инфекция. Рано сутринта на **.**.**** г. М. К. починала. През това време ищцата вече пътувала от *** към България и при пристигането й се оказало, че трябва да подготви погребението на майка си. Страданието й било силно и усещала физическа болка от мъката в гърдите, в стомаха, в главата. Чувствала се опустошена от загубата на майка си, която била опора в нейния живот. М. К. била силен, слънчев и добър човек, а нелепостта на кончината й и мисълта за мъчителната болка, която е изпитвала в последните дни от живота й, не дават покой на дъщеря й. Ищцата не може да спи от скръб, мрачните мисли не я напускат и през деня, не може да се храни нормално, устата й пресъхва, на моменти ръцете й треперят и усеща болка в сърдечната област.

Твърди, че бездействието на екипите на ЦСМП- Пловдив при посещенията им на 15.02.2021г. и 17.02.2021г., както и на личния лекар на майка й- д-р П., а също и изричният отказ да окажат адекватна медицинска помощ и да я хоспитализират, са довели до силното влошаване на състоянието на М. К. и непосредствено– до леталния изход от него. Счита, че поведението им е противоправно и нарушава чл. 81, ал. 2, т. 2, чл. 85, чл. 99, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето, чл. 9, т. 3, т. 4 и т. 9 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ и чл. 2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците разделно да заплатят на ищцата Д. Т. К. следните суми: ответникът Център за спешна медицинска помощ – Пловдив сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка й М. М. К., настъпила на **.**.**** г., а ответникът д-р П. Н. П.- сумата 2 от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка й М. М. К., настъпила на **.**.**** г.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на адвокат Д.пълномощник на ищцата К.. Претендират се разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Н. П.. За първото съдебно заседание е депозирано писмено становище от същия, с което се оспорва предявения иск. Твърди се, че липсва противоправно поведение на ответника, както и причинно- следствена връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат. Оспорва се предявения иск и по размер, като се сочи, че същият е прекомерно завишен. Съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат А.пълномощник на ответника. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Център за спешна медицинска помощ – ******** БУЛСТАТ 825294069, с който е взето становище, че предявеният против него иск е допустим, но е неоснователен. Ответникът твърди, че ЦСМП- Пловдив не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като няма самостоятелен бюджет, а е второстепенен разпоредител с държавни бюджетни средства.

Поддържа, че не е налице неправомерно поведение от страна на екипите на Спешна помощ, посетили починалата М. К., а напротив- действията на лекарите са били съобразени с фактическата обстановка и състоянието на преглежданото лице. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 50%, което се изразява в наличието на редица придружаващи заболявания: хронична исхемична болест на сърцето, хронична бъбречна недостатъчност, камъни на жлъчния мехур с друг холестицит, а видно от епикризата- окончателната диагноза е ********************* Твърди, че починалата не е провеждала съответните терапии и лечение за тези хронични болести, т.е. не е полагала дължимата грижа за собственото си здраве. Ето защо, ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен, алтернативно да намали обезщетението, тъй като е налице твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, както и понеже същото е завишено по размер. Претендира разноски. Съображения по спора са изложени и в писмени бележки на адвокат И. Н.- пълномощник на ответника.

По искане на ответника – ЦСМП- Пловдив и на основание чл.219, ал.1 от ГПК по делото е конституирано като трето лице- помагач ЗК „Уника“ АД, ЕИК 0404518685, със седалище- гр. София и адрес на управление- бул. „Тодор Александров“ № 18, срещу което ответникът е предявил обратен иск в условията на евентуалност- в случай че се установи основание за осъждане на ЦСМП – Пловдив за сумата от 40 000 лв., то се иска осъждането на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност“, в размер на присъдената сума по главния иск, ведно с мораторната лихва от датата на деликта- **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че към датата на процесното увреждащо събитие **.**.**** г. е имало валидно сключена застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи 3 медицинска професия“, обективирана в застрахователна полица № ***** / 13.08.2020 г., за професионалната отговорност на персонала на ЦСМП – Пловдив. Посочва се, че застрахователната премия е платена, причиняването на вреди от застрахования вследствие виновно неизпълнение на неговите професионални задължения представлява покрит риск, а лимитът за едно събитие е уговорен на 50 000 лв. за Първа рискова група и на 150 000 лв. за Трета рискова група.

В законоустановения срок ответникът по предявения обратен иск ЗК „Уника“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Д. М., е подал отговор, ведно със становище по привличането му като трето лице- помагач. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ЗК „Уника“ АД и ЦСМП – Пловдив по застрахователна полица № *****10004, с период на валидност от 27.08.2020 г. до 26.08.2020 г., по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“. Посочва, че ЗК „Уника“ АД не е уведомявана за настъпилото събитие и във връзка със същото не е образувана щета. Застрахователното покритие обхваща вреди, причинени от застрахования на трети лица вследствие на грешка или пропуск, допуснати при изпълнение на професионалните задължения през периода на застрахователно покритие. Смята, че няма данни за неправомерно виновно поведение от страна на лекарите при оказване на спешна помощ на пострадалото лице. Също твърди, че множеството придружаващи заболявания на К. са оказали влияние върху състоянието й, във връзка с което прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Отрича наличието на причинно-следствена връзка между поведението на медицинския персонал и настъпилия летален изход. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, като счита, че не отговаря на принципа за съразмерно и справедливо обезщетяване на неимуществените вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за лихви, тъй като неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв. Позовава се и на тригодишната погасителна давност. Предвид изложено, моли съда да отхвърли иска срещу ЗК „Уника“ АД като неоснователен както по основание, така и по размер. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници *******г., издадено от Община Хисаря, че ищцата е дъщеря на М. М. К. и неин наследник по закон.

Видно от препис- извлечение от акт за смърт, К. е починала на **.**.****г. в гр.

********.

От приетата епикриза, издадена от УМБАЛ „******” ООД, се установява, че К. е постъпила в болничното заведение на **.;**.****г. в *****ч., направени са й описаните изследвания, поставена й е диагноза- друга и неуточнена чревна непроходимост, ********************* на **.**.****г. е извършена оперативна интервенция, след която са настъпили усложнения, починала е на **.**.****г. в ****ч. От отразената в епикризата 4 анамнеза по данни на пациентката е видно, че последната е била с оплаквания от няколко дни със спиране на дефекацията и флатуленцията, поява на коликообразна болка, която от няколко часа станала постоянна, усеща подуване на корема, придружено с гадене и повръщане.

От събраните доказателства се установи, че на 15.02.2021г. в 4,25 ч. е бил подаден сигнал към Център за спешна медицинска помощ за адрес- с. **********, като в съставения документ е отразено „С3- минимална спешност, стабилен спешен пациент”, диагноза***********, екип на спешна помощ с медицинско лице Г. К. е пристигнал в 5,58ч., извършен е преглед на пациентката К.. При разговора /възпроизведен в протокола от съдебно заседание на 18.02.2022г./ обадилият се на ЕЕН 112 е съобщил, че възрастна жена има болки в зоната на жлъчката, приела спазмалгон преди един час. В представения фиш за спешна медицинска помощ, съставен от д-р К., е отбелязано, че К. се оплаква от болки в корема и повръщане, при извършения преглед е констатирано задоволително общо състояние, отразено е измереното кръвно налягане, приложени са спазмолитици.