Определение № 14193 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14193 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143272 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на подадена от В. И. К. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД искова молба, която е редовна и предявените с нея искове са допустими. В същото време съдът констатира, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досегалев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото, претендираната от ищеца сума следва да бъде обърната в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а, ал.1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.140а, ал.2 ГПК.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Останалите искания на ищеца съдът намира за допустими и относими към предмета на спора, но ненужни с оглед приложените към отговора на исковата молба писмени документи и становището на ответника относно извършените от ищеца плащания по процесния Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.05.2026г. от 15:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис и от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по 1 делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Производството е образувано по следните предявени от В. И. К., срещу ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД обективно съединени искове, а именно:

1. иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., а в условията на евентуалност- кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи, а именно: чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., предвиждащ неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1 294,48 лева, чл.9 от Приложение №1, установяващ размера на ГПР, както и чл.5.2 и 5.3 от Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., въвеждащи срок и изисквания за предоставянето на обезпечение,

2. както и кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 172,71 лева /88,30 евро/, платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит 429759/23.08.2021г., ведно със законната лихва от 12.08.2025г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 23.08.2021г. сключил с ответника от разстояние Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., по силата на който последният му предоставил сумата от 1 200 лева при следните параметри на кредита: годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,55%, годишен процент на разходите /ГПР/- 49%, срок12 месеца и общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията- 1 479,61 лева. Сочи, че в чл.5 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство на две лица, отговарящи на конкретно посочени условия, или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, като за неговото неизпълнение била уговорена неустойка, чийто размер бил конкретизиран в Приложение №1, а именно- 3,55 лева средно на ден, но не повече от 1% /един процент/ от главницата по кредита. Поддържа, че в чл.12 от Приложение №1 било предвидено, че общият размер на всички дължими от кредитополучателя при неизпълнение суми е 2 774,09 лева, като в чл.4.1 било посочено, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 123,30 лева, а без- 231,34 лева. Твърди, че е погасил предсрочно задълженията си по кредита, като на 27.09.2021г. заплатил по банков път сумата от 500 лева, а на 28.09.2021г.- сумата от 872,71 лева. Сочи, че при период на действие на договора от 23.08.2021г. до 28.09.2021г. кредиторът получил 172,71 лева печалба при отпусната сума в размер на 1 200 лева, която печалба надхвърля 12% от размера на главницата. Счита, че процесният договор е потребителски и изцяло недействителен, доколкото не отговаря на изискванията на ЗПК. Намира клаузата за неустойка за нищожна, доколкото не притежава присъщите за нея функции и прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка за платежоспособност на длъжника върху самия длъжник.

Поддържа, че по своето естество същата представлява допълнителна печалба за кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита, което се намира в противоречие с 2 принципа за справедливост и еквивалентност на престациите, съответно и на добрите нрави. Счита, че нейното предназначение е да прикрие действителните разходи по кредита, като намира, че стойността й е следвало да бъде взета предвид при изчисляване размера на ГПР. Твърди, че с нейното уговаряне се заобикаля и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото при включването й в ГПР, същият значително би надхвърлил максимално регламентирания. С оглед на посоченото поддържа, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действително прилагания, което представлява заблуждаваща търговска практика и е нарушение на изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК. Твърди, че съгласно чл.23 ЗПК в този случай потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което платената от него сума над главницата от 1 200 лева, а именно- сумата от 172,71 лева /88,30 евро/ се явява получена без основание от ответника. Отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Излага съображения срещу присъждането на разноски в полза на ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищеца за сключен между страните Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 1 200 лева. Поддържа, че процесният договор за кредит и оспорените в исковата молба клаузи са действителни, индивидуално уговорени и в съответствие с изискванията на ЗПК. Счита, че предвидената неустойка представлява адекватно обезщетение при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит, а клаузата, с която е предвидена е ясна и точно формулирана, както и индивидуално уговорена. Сочи, че при изчисляване на ГПР не следва да бъдат включвани разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, като неустойка. Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя какви биха били разходите му, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора. Оспорва да е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като твърди, че посочената норма не следва да бъде тълкувана разширително, а установената в чл.22 ЗПК санкция следва да бъде прилагана единствено в случаите, когато за потребителя е останал неясен размерът на задължението му по договора за кредит, както и начинът на неговото формиране.

Счита, че процесният случай не е такъв, като посоченият в договора ГПР е съобразен с всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е формиран единствено от уговорената възнаградителна лихва, която е във фиксиран размер, поради което в договора липсва посочване на взетите предвид допускания. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, доколкото дружеството е изпълнило изискването в преддоговорната информация съобразно Стандартен европейски формуляр да предостави цялата информация относно кредита включително относно сключването на обезпечение и неблагоприятната последица, че при непредоставянето му се дължи неустойка. Оспорва клаузата за неустойка да е нищожна поради противоречието й с чл.33 ЗПК. Признава извършените от ищеца плащания по Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. в общ размер на 1 372,71 лева /701,85 евро/, но оспорва да дължи търсената от ищеца сума. В условията на евентуалност ако съдът прецени, че процесният договор е недействителен, отправя възражение за нейното погасяване по давност. Претендира присъждане на разноски.

3

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД - сключването на Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че посочените от него клаузи противоречат на закона, респ. противоречат на добрите нрави; 2) по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника.

В тежест на ответника е да наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. със соченото в исковата молба съдържание, 2) че ищецът е извършил плащания по Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. в полза на ответника в общ размер на 1 372,71 лева /701,85 евро/, както и 3) че в посочения в Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. като разход е включена единствено уговорената възнаградителна лихва.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.