Решение № 3581 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100503548 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Ц. В., ответник в първоинстанционното произвдоство, чрез процесуален представител адв. И.

Б., срещу Решение №20112848/11.01.2024 г., постановено по гр. д.

№10065/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в.

С обжалвания съдебен акт ответникът М. Ц. В.

- е осъден на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на М. С. И. сумата в размер на 3 333,66 евро, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 1013,99 EUR, представляваща мораторна лихва върху сумата от 3 333,66 евро за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 3 333,66 евро до окончателното й изплащане, както и сумата 475,85 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 144,73 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху сумата от 475,85 щатски долара за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 475,85 щатски долара от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

- е осъден на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на К. С. И. сумата в размер на 3 333,66 евро, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 1013,99 EUR, представляваща мораторна 1 лихва върху сумата от 3 333,66 евро за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 3 333,66 евро до окончателното й изплащане, както и сумата 475,85 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 144,73 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху сумата от 475,85 щатски долара за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 475,85 щатски долара от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

- е осъден на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на В. Г. И. сумата в размер на 3 333,66 евро, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 1013,99 EUR, представляваща мораторна лихва върху сумата от 3 333,66 евро за времето от до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 3 333,66 евро до окончателното й изплащане, както и сумата 475,85 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 144,73 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху сумата от 475,85 щатски долара за времето от 21.02.2017г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 475,85 щатски долара от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

- е осъден на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Е. Г. И. сумата в размер на 3 333,66 евро, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 1013,99 EUR представляваща мораторна лихва върху сумата от 3 333,66 евро за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 3 333,66 евро до окончателното й изплащане, калкто и сумата 475,85 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 144,73 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху сумата от 475,85 щатски долара за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 475,85 щатски долара от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

- е осъден на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Д. С. В. сумата в размер на 2 222,44 евро, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 675,99 EUR, представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 222,44 евро за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 2 222,44 евро до окончателното й изплащане, както и сумата 475,85 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 317.23 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 96,48 USD щатски долара, представляваща мораторна лихва върху сумата от 317.23 щатски долара за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 317.23 щатски долара от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

2

- е осъден на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Т. С. Х. сумата в размер на 2 222,44 евро, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 675,99 EUR, представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 222,44 евро за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 2 222,44 евро до окончателното й изплащане, както и сумата 475,85 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 317.23 щатски долара, представляваща обезщетение за виновно причинени вреди, както и сумата от 96,48 USD щатски долара, представляваща мораторна лихва върху сумата от 317.23 щатски долара за времето от 21.02.2017 г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху сумата от 317.23 щатски долара от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Като необжалвано, решението е влязло в законна сила в частите, с които:

- са отхвърлени исковете на М. С. И. за мораторна лихва за разликата над 1013,99 E U R до пълния предявен размер от 1031,33 EUR, както и за разликата над 144,73 щатски долара до пълния предявен размер от 147,67 щатски долара;

- са отхвърлени исковете на К. С. И. за мораторна лихва за разликата над 1013,99 EUR до пълния предявен размер от 1031,33 EUR, както и за разликата над 144,73 щатски долара до пълния предявен размер от 147,67 щатски долара;

- са отхвърлени исковете на В. Г. И. за мораторна лихва за разликата над 1013,99 EUR до пълния предявен размер от 1031,33 EUR, както и за разликата над 144,73 щатски долара до пълния предявен размер от 147,67 щатски долара;

- са отхвърлени исковете на Е. Г. И. за мораторна лихва за разликата над 1013,99 EUR до пълния предявен размер от 1031,33 EUR, както и за разликата над 144,73 щатски долара до пълния предявен размер от 147,67 щатски долара;

- са отхвърлени исковете на Д. С. В. за мораторна лихва за разликата над 675,99 EUR до пълния предявен размер от 687,55 EUR, както и за разликата над 96,48 щатски долара до пълния предявен размер от 98,45 щатски долара;

- са отхвърлени исковете на Т. С. Х. за мораторна лихва за разликата над 675,99 EUR до пълния предявен размер от 687,55 EUR, както и за разликата над 96,48 щатски долара до пълния предявен размер от 98,45 щатски долара;

- са отхвърлени предявените искове от М. С. И., К. С. И., В. Г. И., Е. Г.

И., Д. С. В., Т. С. Х. с правна квалификация чл.49 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на „Юробанк България“ АД да заплати обезщетение за виновно причинените имуществени вреди, както и обезщетение за забава.

- са отхвърлени предявите искове от М. С. И., К. С. И., В. Г. И., Е. Г. И., Д. С. В., Т. С. Х. с правна квалификация чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.) за 3 признаване за установено по отношение на М. Ц. В. и „Юробанк България“ АД за недействителни поради липса на представителна власт следните платежни операции, извършени от М. В. със средства от банкови сметки с титуляр Т. Й., открити в „Юробанк България“ АД: 1) вътрешнобанков валутен превод на сумата от 10 890,00 EUR от сметка с IBAN **** **** **** 03 по сметка с IBAN **** **** с титуляр М. В., за което е събрана автоматична такса в размер на 3,00 EUR; 2) покупка на 1 527,33 EUR от сметка с IBAN **** **** **** 03 и получаване на каса на сумата от 2 975,24 лв.; 3) вътрешнобанков валутен превод на сумата от 21 435,00 EUR от сметка с IBAN **** **** **** 04 по сметка с IBAN **** **** с титуляр М. В., за което е събрана автоматична такса в размер на 3,00 EUR; 4) покупка на 17,35 EUR IBAN **** **** **** 04 и получаване на каса на сумата от 33,80 лв.; 5) вътрешнобанков валутен превод на сумата от 3750,00 щатски долара от сметка **** **** **** 02 по сметка с IBAN **** **** **** 01 с титуляр М. В., за което е събрана автоматична такса в размер на 3,00 щатски долара; 6) покупка на 1097,45 щатски долара от сметка с IBAN **** **** **** 02 и получаване на каса на сумата от 1856,45 лв.

На първо място, във въззивната жалба е застъпено становище за недопустимост на решението в обжалваната му част. Въззивникът поддържа, че лицата, предявили искове срещу него, не са процесуално легитимирани.

Излага, че в исковата молба същите са изложили твърдение, че са наследници на Т. С. Й., починала на 23.02.2015 г. От приетите по делото доказателства се установявало, че единствен наследник на Т. С. Й. е нейната майка К.И.С..

Поддържа, че К.Е.С. е приела наследството на дъщеря си с конклудентни действия на основание чл. 49, ал. 1 ЗН. Предвид наличието на доказателства, че ищците не са наследници на Т. Й., то те предявените от тях искове били недопустими поради липса на процесуална легитимация. В условията на евентуалност въззивникът навежда съображения относно неправилността на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото спора, с което обжалваният акт да бъде отменен, а предявените от ищците искове срещу въззивника да бъдат отхвърлени. Излага, че в хода на делото се доказала неистинността на представеното от ищците Удостоверение за наследници №469/15.0.2015 г. и обстоятелството, че К.Е.С. е единствен наследник на Т. Й.. От друга страна, К.Е.С. се е разпоредила с придобитата по наследство къща в квартал „Горубляне“ в полза на въззивника, както и с притежаваното от нея МПС.

Било безспорно, че между страните било постигнато споразумение процесните парични суми да се изтеглят от банковата сметка и да се използват от него за ремонт за къщата и „да започне нов живот“, т.е. наличието на договор за дарение. Дори да се приемело, че липсва договор за дарение между страните, то следвало да се приеме, че между К.Е.С. и него бил сключен договор за безвъзмездна цесия. При тези доводи моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата 4 страна „Юробанк България“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено. Въззиваемата страна се противопоставя на релевираните от жалбоподателя твърдения за недопустимост на първоинстанционното решение. Безспорно по делото било, че към датата на смъртта на Т. Й. единственик наследник е била майка й К.Е..

С.. Това, обаче, не означавало, че след кончината на последната ,придобитите от нея наследствени права, включващи и всички налични авоари по сметките на дъщерята Т., с които майката все още не се е била разпоредила, не са преминали към патримониума на нейните наследници по съребрена линия от четвърта степен. Не особено прецизното позоваване от страна ищците на своето наследствено приемство вероятно се дължало на обстоятелството, че все пак самите претендирани имуществени права произтичат от договори, страна по които е Т. Й., а не К.Е.С.. Извършеното корективно тълкуване на волята на ищците от страна на съда не влияло нито на предмета на делото, нито на обема на търсената защита и не променя основния правопораждащ юридически факт, че като наследници на К.Е.С. към датата предявяване на иска, ищците притежават имуществените права, свързани с вземания по сметките на починалия титуляр Т. Й.. На следващо място, излага, че по делото липсват доказателства, установяващи сключен между К.Е.С. и М. В. договор за дарение на вземане по банкови сметки. Единствените доказателства и то не преки били събраните свидетелски показания на съпругата на ответника, които, от една страна, били недопустими предвид ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, а от друга- неконкретни. Противопоставя се и на твърденията за наличието на безвъзмездна цесия на вземанията, за което поддържа, че липсват каквито и да е било доказателства. При тези доводи моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.