Решение № 1086 от 10.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 10.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Марина Гюрова при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2868 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №565209 от 19.12.2018г., постановено по гр.дело №82810/2017г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр.чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Л.М.М. с ЕГН********** дължи на „С.б.с.”АД с ЕИК******** сумата от 300,52лв.- платена от поръчителя- ищец на кредитора на ответника „А1Б.“ЕАД цена по договор за продажба на изплащане №*********/03,02,2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2017г. до окончателното изплащане и сумата от 61,95лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.11.2015г. до 21.07.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.08.2017г. по ч.гр.д. №52786/2017г. по описа на CPC, 157 с-в, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца 385лв. разноски в заповедното производство и 435лв. разноски в исковото производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Л.М.М.. Жалбоподателят поддържа, че е заплатила дължимата сума на кредитора по договора за продажба на изплащане. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове– отхвърлени.

Ответникът по жалбата „С.б.с.”АД в подадения в срок писмен отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се установява и нарушение на императивни правни норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С постановеното по делото определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е изготвил проект за доклад, като е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса. На ответника изрично е указано, че в негова тежест е да проведе пълно и главно доказване относно твърденията си за заплащане на дълга. Докладът е приет за окончателен в проведеното на 19.11.2018г. открито съдебно заседание. Ответникът не е представил каквито и да било доказателства за твърденията си за извършено плащане и не е поискал събиране на такива. Следователно твърденията на ответника остават неподкрепени с каквито и да било доказателства, поради което първоинстанционният съд правилно е уважил предявените искове като основателни и доказани с представените по делото от ищеца писмени доказателства.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски в отговора на въззивната жалба, но по делото не са представени доказателства за сторени такива, както и списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да му се присъждат.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

Р

Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА решение №565209 от 19.12.2018г., постановено по гр.дело №82810/2017г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/