Решение № 1875 от 02.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. Плевен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430103854 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от „П. КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, против И.

Д. И., ЕГН **********, от гр.***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5974,06 лева, от които 2777,96 лева главница, 853,30 лева договорно възнаграждение за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., 693,08 лева лихва за забава за периода 26,10,2020 г. – 05,09,2022 г., 1649,72 лева законна лихва за периода 05,09,2022 г. – 28,04,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29,04,2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Предявен е и осъдителен иск за сумата от 1274,96 лева, от които 399,89 лева възнаграждение за закупена услуга Фаст за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., и 875,07 лева възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Сочи се, че на 24,09,2019 г. е подадено искане, на същата дата между страните е сключен договор за кредит №30039577844 за сумата от 5000,00 лева, срок на договора – 36 месеца, при ГПР – 49,08% и ГЛП – 41%, като кредитополучателя е заявил и сключването на допълнителни услуги – Фаст на стойност 1000,00 лева и Флекси на стойност 2100,00 лева. Посочва се, че длъжникът е направил вноски на обща стойност 7106,30 лева, като на 05,09,2022 г. е обявена предсрочна изискуемост на задълженията поради изпадане в забава. Ищеца претендира и направените деловодни разноски, и разноските от заповедното производство. В с.з. ищецът не изпраща представител; преди с.з. – на 24,10,2025 г., проц.представител на ищеца депозира молба, в която ангажира 1 становище по същество на делото, като прави и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. ответникът не се явява, представлява се от адв.Ст.Т. от ПАК, който сочи, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Посочва се, че процесия договор за кредит е нищожен, като съдът е длъжен и сам да констатира нищожността, дължи се само главницата, но доколкото ответникът е заплатил сумата от 7106,30 лева при главница от 5000,00 лева, искът се явява неоснователен. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предоставено е ч.гр.д.№2652/2025 г. по описа на РС Плевен, от което се установява, че е образувано по заявление на ищеца П. К.

България ЕООД с ЕИК *********, гр.***, против ответника И. Д. И. и е издадена заповед за изпълнение №1413/29,04,2025 г. по чл.410 от ГПК.

Установява се от приложеното ч.гр.д., че е постъпило в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение от страна на длъжника по издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за съществуване на вземането си.

С разпореждане №5679/29,04,2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено за сумите 399,89 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 875,07 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 500,00 лева неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит и 20,00 лева такси за извънредно събиране на вземането.

От представеното с исковата молба Искане за отпускане на потр.кредит П. кредит Стандарт №30039577844 се установява, че на 24,09,2019 г. ответникът е заявил получаването на кредит в размер на 5000,00 лева със срок на погасяване 36 месеца, от които 3029,38 лева да послужат за рефинансиране на кредити към същия кредитодател.

От представеното с ИМ копие на договор за потребителски кредит П. кредит стандарт №30039577844 се установява, че същият е сключен при Общи условия, които съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК са неразделна част от ДПК. По силата на този договор е предоставен паричен заем в размер на 5000,00 лева, със срок на заема 36 месеца, при фиксиран лихвен процент в размер на 41,00%, ГПР – 49,08%; заявени са допълнителни услуги – услуга „фаст“ при възнаграждение 1000,00 лева и услуга „флекси“ при възнаграждение 2100,00 лева. От представения погасителен план се установява, че вноската за закупените доп.услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ е в размер на 86,11 лева месечно.

2

От представеното от ищеца Извлечение по сметка към ДПК №30039577844 от 19,06,2025 г. се установява, че общо платената сума по договора към 19,06,2025 г. е в размер на 7106,30 лева.

От представеното копие на Уведомително писмо от 05,09,2022 г., за което няма данни да е получено от ответника /обратната разписка се е върнала с отбелязване „преместен“/, се установява, че задължението по процесния договор за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 05,09,2022 г.

От представеното копие от извлечение от сметка от 24,09,2019 г. се установява, че на посочената дата по сметка на ответника в Банка ДСК АД е платена сума в размер на 1970,62 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Кредитодателят „П. Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1.наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит; 2.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора;

3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и договорната лихва, респективно обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо, и 4.неизпълнение на това задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.

Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответник а е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит №30039577844/24,09,2019 г., по силата на който на ответницата, като потребител, е предоставен кредит в размер на 5000,00 лева, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 3 6 месечни погасителни вноски.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение, следва да се прецени дали този договор е действителен - в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на 3 тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 о т ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответникъ т има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 5000,00 лева, в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител, ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например решение №23/07,07,2016 г. на ВКС по т.д.№3686/2014 г., І т.о./, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09,12,2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на ВКС по гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д.

№2022/2009 г., I г.о. /. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 – 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за 4 всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение №1/27,04,2022 г. на ВКС по т.д. №1/2020 г., ОСГТК и с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. / се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.

Съдът счита, че процесният договор за кредит е нищожен на следното основание - нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл.19, ал.1 и Приложение №1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19,12,2019 г. по дело №С 290/19 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Окръжен съд Търнава, Словакия. Това разбиране трябва да се тълкува в смисъл, че не с е допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка. Посочените изисквания на закона да се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР не са самоцелни, необходимо е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, като в този смисъл е и изискването на чл.10, параграф 1, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО - да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.