Решение № 60 от 02.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500509 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр. д. № 621/2023г. по описа на ОС – Добрич решение № 117/30.04.2024г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 171/19.06.2024г.

Прокуратурата на Република България обжалва решението от 30.04.2024г. в частта, в която е осъдена да заплати на Н. З. Ф., ЕГН **********, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., преобразувано в ДП № 78011/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № 11-048/1999г., за периода от образуване на делото през м.януари 1991г. до 07.09.2023г., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 07.09.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата и подадено в срок допълнение с вх. № 3202/15.05.2024г. се излагат оплаквания за произнасяне по недопустим иск поради липса на процесуална легитимация за ищцата да предяви настоящата искова претенция.

Оспорванията в останалата част са досежно направените от първоинстанционния съд изводи за наличието на предпоставките за 1 ангажиране отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално за прекомерност на присъденото обезщетение. Сочи се, че не е разграничено какво обезщетение се присъжда за евентуално претърпени вреди лично от ищцата и какво за вредите, претендирани от нея като един от наследниците на А. А.Ф., не са отчетени фактическата и правна сложност на наказателното производство, липсата на доказателства за това, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди и относимите критерии по чл.52 ЗЗД.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на исковата претенция, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Ищцата Н. З. Ф., чрез процесуалния си представител, обжалва постановените от първостепенния съд решение № 117/30.04.2024г. в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за горницата над присъденото обезщетение от 12 000 лева до предявения размер от 120 000 лева и решение № 171/19.06.2024г., в частта в която е отхвърлена претенцията й за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 07.09.2020г. до 06.09.2023г.

Същата обжалва и постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 495/19.06.2024г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението от 30.04.2024г. в частта относно присъденото й адвокатско възнаграждение.

В жалбата й с вх. № 3407/23.05.2024г., идентична с жалба с вх. № 3408 от същата дата, с която се оспорва основното решение от 30.04.2024г., са наведени оплаквания за необоснованост и липса на изложени мотиви защо съдът приема, че искът й за горницата над сумата от 12 000 лева е неоснователен. Твърди се, че не са обсъдени всички наведени от нея доводи относно претендирания размер, както и относимата съдебна практика на ЕСПЧ. Излага подробни аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна и уважаване на предявения иск изцяло.

С жалбата срещу допълнителното решение № 171/19.06.2024г. се оспорва изводът на първоинстанционния съд относно началния момент на дължимото обезщетение за забава. По изложени доводи счита, че същият е направен в противоречие с материалния закон и стандартите на ЕСПЧ. С оглед на това се претендира отмяна на решението в тази му част и присъждане на законна лихва, считано от 07.09.2020г.

В тази въззивна жалба е инкорпорирано и предприетото обжалване срещу горепосоченото определение № 495/19.06.2024г. По подробно изложени доводи за неговата неправилност се иска отмяна на същото и присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори.

2

В с.з. чрез представител от АП – Варна, съответно с депозирано писмено становище от процесуалния представител на ищцата Н. З. Ф., въззивните жалби се поддържат, респ. подадената от насрещната страна жалба се оспорва като неоснователна.

За да се произнесе по спора, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Предявените от Н. З. Ф. против Прокуратурата на РБ искове са с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, основани на твърдения, че ищцата е наследник на съпруга си А.А.Ф., поч. на 31.07.2010г., който е пряко пострадал от деянията на т.нар. Възродителен процес и предмет на разследване по неприключилото и към момента сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано под № 780-ІІ/1998г. на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София, а към момента ДП № ІІ048/1999г. Сочи се, на 23.01.1985г. съпругът й е бил задържан и отведен във военното поделение на гр.Роман, където е държан повече от 20 дни, в края на м.февруари същата година отново е бил задържан и отведен в затвора в Белене, където до 16.04.1986г. е бил лишен от свобода, в началото на 1985г. е уволнен от работа, впоследствие на 01.06.1989г. е отведен от работното му място, конвоиран до границата и експулсиран от България. Твърди, че на репресия е било подложено цялото им семейство, излагайки подробни фактически твърдения за това, поради което счита, че и тя също е сред пострадалите от тези деяния /през февруари 1985г. е била уволнена от работа, впоследствие принудена да работи на посочено й от милицията място, периодично била прибирана от милицията и подлагана на психически натиск, с насилствено променени имена и изселена с децата си от България/. Твърди се още, че след установяването им в Турция, съпругът й и други изгонени като него лица са поддържали редовни контакти, като от средствата за масова информация са узнали за започналото разследване на извършените спрямо тях престъпления. Поради пасивното поведение на българските власти по издирване и установяване на пострадалите лица през 1996г. са подали до Главния прокурор обща жалба, в която са посочили имената си, актуални адреси и информация за периодите и местата на лишаване от свобода. През 1997г. били внЕ.и нови искания до Прокуратурата, по които не получили отговор. Търсили съдействие и подкрепа от други институции в страната.

Учредено било и Сдружение "За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите" и чрез което постоянно са търсили информация за хода и движението на делото. От проведената от сдружението кореспонденция с различни институции са узнали, че интензивните действия по разследването са извършени в периода 1991г. - 1994г., делото два пъти е било внасяно в съда 3 с обвинителни актове, като и двата пъти е било връщано с указания за отстраняване на допуснати нарушения, впоследствие част от обвиняемите са починали, имало редица спирания и възобновявания, промяна на квалификацията на обвиненията. Бавният ход на производството е бил обсъждан и в НС, което с нарочна декларация от 11.01.2012г. е призовало правосъдните органи да предприемат необходимото за приключване на делото срещу виновниците. Твърди се още, че след изменение на НПК от 2017г. част от пострадалите са се възползвали от възможността да поискат от съда постановяване на мерки за ускоряване на производството, като по образуваните по тези искания дела съдът е давал едномесечен срок на Прокуратурата за предприемане на действия по приключване на делото. След дадени с определение № 3730/03.09.2018г. на СГС такива указания е било постановено Постановление от 04.10.2018г. за спиране на наказателното производство вр. отправено искане за правна помощ до Република Турция.

Сочи още, че определението за спиране е било обжалвано от част от пострадалите, съдебното производство по които е прекратено с дадени указания към разследващия орган за надлежното му съобщаване на всички заинтересовани лица, както и че същото е постановено без наличието на предпоставките за спиране /липса на отправена молба за правна помощ/ и единствено води до допълнително забавяне на делото. През 2021г., отново по искане по чл.369 НК на други пострадали, съдът е констатирал неоправдано забавяне на действията и е даден срок за ускоряване на досъдебното производство вр. връчването на постановлението от 04.10.2018г. и изпращане на подадените срещу него жалби в съда. Последващите действия от страна на Прокуратурата не са допринесли за ускоряване на процеса. Като пострадал съпругът й бил разпитан само веднъж, но не и тя. След смъртта му неговите наследници въобще не са били уведомявани или разпитвани, не са им били разяснявани правата на пострадали, респ. не са им връчвани постановявани по делото актове, с изключение на постановление за спиране от 04.10.2018г. и постановление за прекратяване от 31.05.2022г., последното от което е обжалвано от тях и не е влязло в сила. Твърди, че процесуалното поведение на Прокуратурата сочи на тенденциозно бездействие на разследването, в резултат на което продължителността на делото е прекомерна и за нея липсва обективно и разумно оправдание. Тази прекомерна продължителност съставлява нарушение на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС, в хода на разследването обвиняемите са починали, изтекла е и абсолютната давност за наказателно преследване, поради което тя като наследник на съпруга си и като пряко пострадала от деянията е била лишена от възможността да бъде конституирана като частен обвинител и да получи обезщетение от виновните лица за претърпените вреди. Твърди, че в резултат на това нарушение на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС както наследодателят й, така и тя са претърпели неимуществени 4 вреди - притеснение, очакване и безпокойство, неудобство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието, чувство за липса на справедливост, страх и опасение, че виновните ще останат ненаказани, а в същото време са лишени и от възможността да получат справедливо обезщетение като граждански ищец. С оглед на това е предявен и иска за заплащане на обезщетение за тези вреди в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 07.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

С отговора си на исковата молба Прокуратурата на РБ е оспорила исковете с възражения за недопустимост и неоснователност. Твърди се, че ищцата не е процесуално легитимирана да претендира обезщетение за претърпените от наследодателя й неимуществени вреди по чл.2б ЗОДОВ, позовавайки се на разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗОДОВ, поради което искът й за обезщетение на тези вреди е недопустим. По искането за обезвреда за претърпени от нея вреди като лично пострадала и за вреди след смъртта на съпруга й се излага становище за неговата неоснователност. Твърди се, че не е доказано наследодателят да е бил разпитан като пострадал, както и дали ищцата е встъпила в наказателния процес след неговата смърт, нито твърденията й, че същата е лично пострадала от действията, предмет на разследването. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за бездействие от страна на разследването, сочейки, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, в това число и дадените задължителни указания на съда при връщането на обвинителните актове, не е налице такова, както и че не следва да отговаря за времето, през което делото е било в съда. Оспорва като недоказани описаните в исковата молба неимуществени вреди и че същите са именно в резултат на забавеното досъдебно производство. Сочи, че вредите от самите действия по време на "възродителния процес" не следва да бъдат съобразявани, тъй като не са в пряка причинна връзка с наказателното производство и същите подлежат на обезщетяване по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, както и началния момент на претендираната законна лихва.