Решение № 374 от 15.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Ямбол, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103237 по описа за 2025 година

Производството е образувано искова молба от Д. Г. С. от гр. С., чрез пълномощник адв.

С. И. от АК – гр. Я., против *** - гр. С..

Иска се от съда на подробно изложените в ИМ съображения да постанови решение, с което да осъди ответното *** да заплати на ищцата сумата от 5609.56 лв., представляваща разликата между дължимото се на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 31 783.95 лв., изчислено след индексиране на трудовото възнаграждение на ищцата съобразно Анекс № *** г. към КТД № *** г. за системата на *** и изплатеното й такова въз основа Заповед № *** г. за прекратяване на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение на ищцата с *** в размер на 26 174.39 лв.

С ИМ се сочи, че със Заповед № *** г. трудовото правоотношение на ищцата с ответното *** е било прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ поради навършване на изискуемите от закона години и осигурителен стаж за пенсия.

Сочи се, че по правилата на чл.328 от КТ работодателят е следвало да отправи към ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ и чл.29 от КТД № *** г.

Твърди се, трудовото правоотношение на ищцата произтичало именно от посоченият КТД, сключен между *** и *** на *** към ***.

Сочи се, че с Анекс №*** г., чл.27 от КТД № *** г. се е изменил, като се е увеличил размера на трудовото възнаграждение на ищцата, считано от 01.01.2023 г.

1

Сочи се, че ищцата е поискала с нарочно Заявление да й бъде увеличено трудовото й възнаграждение/преизчислено, за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. на основание соченият Анекс, но й бил постановен отказ от *** на ***.

Поддържа се, че това решение на *** на *** е неправилно с оглед сключеният Анекс, а на второ място и, че е дискриминационно по съображения в чл. 157, ал.1 от ДФЕС.

Сочи се, че с допълнителното споразумение трудовият договор на ищцата е изменен считано от 01.09.2022 г., а с Анекса от 2023 година същото нараснало до размер на 1889 лв. и 812.45 лв. за прослужено време.

Също така ***-35.79 лв., *** – 28.05 лв., *** – 30.00 лв., *** – 62.63 лв., ДТВ *** *** – 41.16 лв., или брутната заплата на ищцата била увеличена до размера на 2899.54 лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ***, както и преди съдебно заседание писмени бележки, като се оспорва предявеният иск.

Поддържа се, че е спорен момента дали договорено в КТД увеличение е относимо единствено и само за работещите в система на ***, или и за работилите.

Признава се, че няма спор, че *** и *** са предоставили становища в противоположен смисъл на това дадено от ***.

Сочи се, че на практика разминаването в тълкуването на процесната клауза в КТД дошло от по-късното договаряне увеличението и по-късното сключване на допълнителното споразумение касаещи индексиране на работните заплати.

Поддържа се, че в КТД договореното увеличение било относимо единствено и само за работещите в системата в ***, а не и за работещите.

Поддържа се, че в настоящият случай намира приложение КТД на браншово ниво, действащ към 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

Сочи се, че съществува и противоречива съдебна практика по въпроса.

Съдът като взе предвид становището на страните, събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:

Не e спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото са съществували трудовоправни отношения въз основа трудов договор № *** год., като ищцата е изпълнявала в предприятието на ответника длъжността ***. Със заповед № *** год. на *** трудовото правоотношение на ищцата, заемаща към него момент ***, е било прекратено, считано от 05.07.2023 год., на основание чл.325, ал.1 , т.1 КТ – по взаимно съгласие и поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не е спорно, а това се установява от представената по делото служебна бележка, че ищцата е била член на *** на *** до 31.12.2023 год.

2

Видно от сключения анекс КТД е променен чл.27 и считано от 01.01.2023 год. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на *** в системата на ***. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността *** да бъде в размер на 1736 лева, считано от 01.01.2023 год. Съгласно ал.3, т.2 индивидуалните работни заплати на *** специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.

Видно от заключението на вещото лице допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че на ищцата е било начислено обезщетение по чл.22, ал.3 КТ в размер на 26 174.39 лева, което е и било изплатено с възнаграждението за м.07.2023 год., през същия месец. Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** год. към КТД № *** год., обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, във вр. с чл.11, т.6 от Вътрешните правила за работна заплата, следва да бъде в размер на бруто/нето 30 051.01 лева, или е налице разлика в размер на 3 876.62 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.357, ал.1, във вр. с чл. 222, ал.3 КТ, който съдът намери за допустим като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличие на правен интерес за ищеца и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняването правото му на иск срещу ответника.

Съдът намери, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, каквото е искането на пълномощника на ищцата изразеното в хода на делото по същество, тъй като по делото е постъпил писмен отговор от ответника, както и писмени бележки преди съдебно заседание, като по същество се оспорва исковата претенция на изложените в тях съображения, поради което и съдът следва да се произнесе по същество с крайния си съдебен акт.

Спорния въпрос в настоящото производство се свежда до това дали лицата чието трудово правоотношение е било прекратено към датата на сключване на анекса към КТД – 10.08.2023 год. могат основателно да претендират изплащането на предвиденото увеличение на основните си трудови възнаграждения считано от 01.01.2023 год. до датата на прекратяване на трудовия договор, респ. какъв е дължимия от работодателя размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, респ. кой е релевантния момент към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.

Разписаното в Анекса, че индивидуалните работни заплати се определят, считано от 01.01.2023 год., по отношение на *** и *** персонал, заети в системата на *** е към момента на влизане в сила на разпоредбата, а именно 01.01.2023 год. И това е така, тъй като именно законодателната промяна, предвиждаща увеличението на минималните трудови възнаграждения на *** е утвърдена в Закона за държавния бюджет за 2023 год., който изрично проявява действието си от 01.01.2023 год., въпреки обнародването в ДВ на 3

01.08.2023 год., т.е. предадено е обратно действие, считано от 01.01.2023 год.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В текста на чл.56 КТ е посочено, че КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване като за измененията в КТД се прилагат чл.53 и 54. Анексите към КТД са неизменна част от него след сключването им, страните по КТД се договарят относно клаузи, които представляват минимални стандарти по отношение на индивидуалните трудови договори, като целта е да бъдат създадени по-благоприятни условия за работниците и служителите в даден отрасъл. По-благоприятната уредба на КТД заменя автоматично договореностите в индивидуалния трудов договор на служителите. Не съществува предвидена нормативна пречка, с КТД да бъде придадена обратна сила на тези по-благоприятни последици. В нормата на чл.27, ал.2 от Анекс № *** год. към КТД от 06.12.2022 год. няма изрично изключване от приложението и за лицата, които са били заети в сферата на *** по трудови договори към 01.01.2023 год., но са били с прекратени трудови правоотношения към датата на сключване на Анекса - 10.08.2023 год., респ. към датата на подаване на заявлението за преизчисляване на трудовите им възнаграждения и/или дължимите им се по КТ обезщетения, в случая за периода от 01.01.2023 год. до 05.07.2023 год.

От заключението на вещото лице се установява, че разликата между изплатеното на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и дължимото и се такова при актуализирано трудово възнаграждение изчислено в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** год. към КТД № *** год., е в размер на 3 876.62 лева.

Ето защо и предявения иск се явява основателен и доказан до размера на 3876.62 лева, като за разликата над 3876.62 лева до предявения размер от 5609.56 лева, искът следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се уважи и искането на ищцата /посочено в първоначалната искова молба/ за присъждане на законната лихва върху уважената главница от 3876.62 лева, считано от датата на завеждане на иска в съда – 08.12.2025 год., до окончателното и изплащане.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иск. Ищцата е представила доказателства за сторени от нея разноски, заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева, следователно ответника следва да бъде осъден да и изплати разноски по съразмерност на уважената част от иск, в случая – 691.07 лева.

Ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК също има право на разноски съразмерно отхвърлената част на иска, но същият не е заявил изрично такива, не е представил доказателства за реално сторени в производството разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза 4 на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Ямбол дължимата държавна такса върху размера на уважения иск – 79.28 евро /155.06 лева/ и заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице – 200 евро, или общо такси и разноски – 279.28 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 КТ, *** представлявано от *** Б.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С., съдебен адрес: гр.Я., ул.“*** – адв.С. Г.

И. от АК Я., сумата от 3876.62 лева, представляваща разликата между начисленото и изплатеното при прекратяване на трудовия и договор обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за 11 месеца и дължимото и се обезщетение по чл.22, ал.3 КТ с подписването на Анекс № *** год. към КТД № *** год. за системата на ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2025 год. до окончателното и изплащане на сумата, като иска за разликата над 3876.62 лева до предявения размер от 5609.56 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** представлявано от *** Б.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С., съдебен адрес: гр.Я., ул.“*** – адв.С. Г.

И. от АК Я., сумата от 691.07 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, *** представлявано от *** Б.Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 279.28 евро – дължими такси и разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Ямбол.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5

----- следващ документ -----