Определение № 851 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500513 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Производството е образувано по постъпили две частни жалби –от „К“ ЕАД и от „А.Т“ ЕООД, против определение №214/07.01.2026 г., постановено по гр.д. №17132/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVIII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на всеки от жалбоподателите за изменение на постановеното по същото дело решение №4810/08.11.2025 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на адв. Д. М. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.

С частна жалба, подадена от „К“ ЕАД чрез юрисконсулт А. И. се твърди, че съдът не е взел предвид доводите на доверителя му за прекомерност на адвокатското възнаграждение както с оглед ниската фактическа и правна сложност на производството, така и с положения от адвоката труд, като се иска отмяна на определението и намаляване размера на възнаграждението в справедлив размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на проведеното производство, чийто размер може да бъде и под минималния по Наредба №1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения. Излагат съображения, че предметът на делото е сведен до тълкуване на клаузи от договора. Събирани са единствено писмени доказателства, не са изслушвани свидетели и експертизи, усилията на пълномощника не са повече от необходимите за доказване на претенцията.

1

Депозирана е бланкетна искова молба и писмено становище за единственото проведено по делото заседание. При определяне на възнаграждението по чл.38 ЗАдв. следва да се съобразят вид, брой и цена на предявените искове, брой на проведените съдебни заседания, вид и обем на събрания по делото доказателствен материал, положения от адвоката труд и др., които следва да се съобразят.

С частната жалба, депозирана от „А.Т“ ЕООД се иска атакувания съдебен акт да се отмени, като се измени постановеното по делото решение и се присъди адвокатски хонорар, съответстващ на фактическата и правна сложност на производството. Излагат съображения във връзка с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, както и че е налице неравнопоставеност между адвокатите, които получават възнаграждение за предоставена правна помощ на материално затруднени лица по чл.38 ЗАдв. и назначените като особени представители от съда, когато възнаграждението се определя по ЗПП и НЗПП. За една и съща дейност се получават различни възнаграждения. Позовават се на практика на ВКС.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р. Л. чрез адв. Д. М., като се излагат съображения, че определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадените частни жалби, намира, че същите са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледани по същество, и двете частни жалби са основателни.

С решение №4810/08.11.2025 г., постановено по гражданско дело №17132/2024 г. на Районен съд – Пловдив, са уважени предявените от Р. Л. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че: сключения между ищеца и „К“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2705179 от 11.01.2023 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК; че сключения между Л. и „А.Т“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 11.01.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Осъден е Р. В. Л., ЕГН **********, да заплати на „К“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1805.57 лева, представляваща получена без основание сума за главница по сключения 2 между страните договор за потребителски кредит № 2705179 от 11.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 18.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 172.22 лева разноски за производството. „К“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 194.19 лева държавна такса върху цената на уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и на адвокат Д. В. М., АК-Пловдив, сумата от общо 942.58 лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р. В. Л. по делото. „А.Т“ ЕООД, ЕИК ***********, е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 109.52 лева държавна такса върху цената на уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и на адвокат Д. В. М., АК-Пловдив, сумата от 688.56 лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р. В. Л. по делото.

В мотивите е посочено, че Л. е представляван от пълномощник, на когото не е заплатил хонорар, като се иска присъждане. С оглед цената на исковете (установителния и насрещния иск), такова е изчислено предвид нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер от 785.48 лева, съответно - 942.58 лева с вкл. ДДС, доколкото адвокат М. е регистриран по ЗДДС, за ответника „К“ ЕАД; и в размер от 573.80 лева, съответно в размер на 688.56 лева с вкл. ДДС за ответника „А.Т“ ЕООД. Посочените суми е отбелязано, че следва да се присъдят в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

В срока за обжалване на решението са постъпили молби от „К“ ЕАД и от „А.Т“ ЕООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като изложил съображения, че исканията за намаляване на адвокатските възнаграждения са необосновани.

При определянето на техните размери съдът е съобразил Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и е изхождал от конкретните обстоятелства по делото. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, 3 доколкото по този вид дела към момента има непротиворечива практика.

Въпреки това, обаче, съдът е отчел, че първоначалните установителни искове за признаване за установено между страните, че сключените между страните договори са недействителни, са предявени от потребител, който е икономически по-слабата страна. Взета е предвид цената на предявените искове – единия е с цена 4854.80 лева, а другият – 2248.27 лева. Отчетено е, че по делото е предявен и насрещен осъдителен иск от „К“ ЕАД против Л., като за защитата по този иск, включително за частта, в която е отхвърлен, не е определено адвокатско възнаграждение на адв. Д. М.. Съобразено е и искането на процесуалния представител за присъждане на разноски, като са поискани в по-големи размери от минималния по Наредбата, както и, че по делото не се установява да са извършени от процесуалния представител на ищеца действия, които да индикират недобросъвестно упражняване на права, водещи до ненужно натрупване на разноски. Ето защо, като е взета предвид действащата Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, вида и цената на предявените искове, извършените от процесуалния представител действия и Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът е определил, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение се покриват с минималните, предвидени в действащата Наредба размери. От приложеното към списъка на разноски по чл. 80 ГПК удостоверение за регистрация по ЗДДС се установява, че адвокат М. е регистриран по ЗДДС.

Съгласно §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Ето защо и, след като адвокатът е регистриран по ЗДДС, то върху адвокатското му възнаграждение се дължи ДДС.

Доводите частично се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че отхвърлителна част на насрещния иск няма постановена в диспозитива на решението.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при 4 предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност, независимо от усложненията в процеса. Срещу „К“ ЕАД са предявени при условията на евентуалност два иска, като е приет за разглеждане и насрещен иск, който е уважен изцяло. Срещу „А.Т“ ЕООД е предявен само един иск. Страните са представили само писмени доказателства във връзка с договорите - за кредит и за поръчителство. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и пълномощниците им не са се явили. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Част от тези факти са съобразени от първостепенния съд, включително и цената на иска.

С оглед на направените доводи за приложението на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждението за адвокатска работа, настоящият състав приема, че регламентираните с нея размери служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда.

Той следва да определи възнаграждение за адвоката, като прецени цената на предоставените услуги, отчитайки вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Производството в настоящия случай е с ниска фактическа и правна сложност, по аналогични казуси вече има постановени множество съдебни актове в съдилищата.

Изготвянето на искова молба и процесуалното представителство съставляват квалифициран труд и се касае в случая за усложнена форма на упражняване на права, тъй като са предявени обективно и субективно съединени установителни искове срещу двама ответници по различни договор, при предявен и при условията на евентуалност иск срещу единия от 5 тях, респективно – приет е насрещен иск от единия ответник. Не е налице и хипотеза на злоупотреба с права. Определените от съда възнаграждения обаче са съобразени единствено с цената на иска, но не и с фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав приема, че най – справедливо е на адв. М. да се присъди възнаграждение в размер на 250 евро без ДДС, респективно – 300 евро с ДДС за процесуално представителство по иска срещу „К“ ЕАД и в размер на 200 евро, респективно – 240 евро с ДДС за представителство в производството срещу „А.Т“ ЕООД. Още повече, че посочените от първоинстанционния съд по отношение на втория ответник суми надвишават предвидения минимум в Наредбата.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частните жалби са основателни, определението е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново, с което решението да се измени.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение №214/07.01.2026 г., постановено по гр.д. №17132/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVIII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на всеки от жалбоподателите за изменение на постановеното по същото дело решение №4810/08.11.2025 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на адв. Д. М. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: