Решение № 555 от 30.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330200255 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22-0441-000244/14.10.2022 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР гр. Пловдив, Четвърто РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което на А. Й. М. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на санкционираното лице да разбере защо е било наказано. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на делото с което намира подадената жалба за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 05.09.2022 г. около 16:45 часа в гр. Пловдив, на ул. ,,Богомил‘‘ № 21, като водач на лек автомобил Мерцедес Г350Д с рег. № ** управлява МПС, което не е спряно от движение не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите, не носи контролен талон към знака. Не е представил МПС на технически преглед – ползвател. Като по този начин е извършил нарушения изразяващи се в това, че водачът на МПС без предно стъкло, което не е спряно от движение не носи залепен на застрахователната полица валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите и контролен талон към знак с което виновно е нарушил чл.

100, ал. 3 ЗДвП и водач управлява ППС което не е представено на технически преглед с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Б. Д., доколкото жалбоподателят и неговият процесуален представител заявиха, че не държат на неговия разпит и признават описаното в акта, като се изложиха възражения свързани със съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент има издадени множество наказателни постановления, освен процесното.

Въз основа на така събраните по делото доказателства се достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че хода на административно-наказателното производство 2 има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.

Нарушението на чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата следва да се съобрази, че за същото на жалбоподателя А. М. е наложено наказание на основание чл. 179, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно същата санкционна разпоредба – "Водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50 лв. ". От прочита на същата разпоредба е видно, че хипотезата на същата предполага кумулативно наличието на три предпоставки, а именно – управляваното МПС да не е спряно от движение, на същото да не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и водачът да не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

В описанието на нарушението в обжалваното наказателно постановление е допуснато смесване на фактическите състави на две отделни нарушения, доколкото е посочено, че водачът на МПС без предно стъкло, което не е спряно от движение не носи залепен на застрахователната полица валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите и контролен талон към знак. Това представляват различни по вид нарушения, като в случай, че МПС разполага с предно стъкло стикерът за ГО трябва да бъде залепен в долния ляв ъгъл и да носи контролен талон към него. От друга страна, ако МПС е без предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон.

По този начин жалбоподателят не е в състояние да разбере защо е бил санкциониран и дали управляваният от него лек автомобил е бил с или без предно стъкло за да знае какво нарушение извършва.

Така описаните нарушения разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл. 42, т. 4 от ЗАНН – за АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на съществените 3 процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере същите факти, съответно – да организира защитата си.

Относно разпоредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Тази разпоредба е в насока, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Специалният състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на административно-наказателна отговорност за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай, жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на технически преглед.

Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС. Освен изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, 4 че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС. Поради което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в тази му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Казано с други думи, в конкретния случай неправилно е приложена общата, административно наказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, според която, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Осъществяването на административно наказателна отговорност по този ред е субсидиарно, т. е. разпоредбата се прилага само когато за съответното нарушение няма нарочно установена санкционна норма, каквато в случая е налице. В тази насока е Решение № 706 от 20.04.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 229/2022 г.

Последното мотивира отмяната на наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление в обжалваната част следва да се отмени.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените в производството в размер от 400 лева.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0441-000244/14.10.2022 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР гр. Пловдив, Четвърто РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което на А. Й. М. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на А. Й. М. с ЕГН: ********** сумата в размер от 400 лева, представляващи разноски за 5 заплатено адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6