Решение № 141 от 05.04.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Костинброд, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Б. А. при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от А. Б. А. Гражданско дело № 20231850100543 по описа за 2023 година

Ищцата С. К. А., ЕГН ********** от гр. К., вх. 2, ет. 3, ап. 30, чрез адв.

Д. - САК е предявила против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от И. В. Д.а и Д.

В. Н. – управители иск с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.

22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за недействителен Договор № 1203115 / 08.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : **** в качеството му на кредитодател.

Ищцата в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че на 08.10.2022 г. страните са сключили Договор № 1203115 за предоставяне на потребителски кредит, като ответникът е предоставил на ищцата сумата от 6 000.00 / шест / хиляди / лева. съгласно чл. 3 от Договора ищцата е трябвало да върне общо сумата от 8 100.00 лева, а именно : главница – 6 000.00 лева и лихва в размер на 2 100.00 лева, при лихвен процент 35,00 %. Съгласно чл. 2 от договора плащанията по договора е следвало да бъдат извършени на 18 вноски, като първото плащане е следвало да бъде извършено на 07.11.2022 г., 1 а последното на 31.03.2024 г.

Ищцата сочи още, че съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, както и че няма как да бъде подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит, без да бъде дадено съгласие кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от дружество гарант, независимо какво пише в общите условия.

Общото задължение на ищцата към ответното дружество и свързаното с него дружество Multitude Bank е в общ размер на 14 160.00 / четиринадесет хиляди сто и шестдесет / лева, от които : 8 100.00 лева главница и лихва по договора за кредит 6 060.00 лева, възнаграждение за дружеството гарант – чл.

1 т. 6 от Договора за гаранция.

Твърди се още в исковата молба, че посочването само в цифрово изражение на процента ГПР / годишен процент на разходите / не е достатъчно да се считат спазени законовите изисквания. Тази неточност в непосочване на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно / каква сума в лева / е оскъпяването му по кредита. Също така възнаграждението за гарант не е включено като разход ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредит.

Сочи се, че договорът за поръчителство с Фератум банк е задължително условие за получаване на кредит и като така задължителен за потребителя разход е дължимото се от него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредит. Ищцата не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, поради което възнаграждението на гаранта по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита, като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана по договора за кредит.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор № 1203115 / 08.10.2022 г. за 2 предоставяне на потребителски кредит, сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : **** в качеството му на кредитодател.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована пред настоящата инстанция не се явява, не изпраща представител, но адв. Д. – САК е депозирал молба вх. № 1045 / 19.02.2024 г. по така предявеният иск, като моли съдът да постанови решение, с което да уважи същият изцяло.

Ответникът редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения му защитник - адв. Ц. – САК, който е депозирал молба вх. № 1374 / 01.03.2024 г., с която оспорва така предявения иск и излага подробно доводите си. Моли да се приеме заключението на вещото лице и да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори, а и от представените по делото договор за потребителски кредит № 1203115, сключен на 0 8.10.2022 год. и Договор за гаранция / поръчителство / се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит. Параметрите на договора, описани в исковата молба, са следните:

Ответникът е предоставил на ищцата сумата от 6 000.00 / шест / хиляди / лева. съгласно чл. 3 от Договора ищцата е трябвало да върне общо сумата от 8 100.00 лева, а именно : главница – 6 000.00 лева и лихва в размер на 2 100.00 лева, при лихвен процент 35,00 %. Съгласно чл. 2 от договора плащанията по договора е следвало да бъдат извършени на 18 вноски, като първото плащане е следвало да бъде извършено на 07.11.2022 г., а последното на 31.03.2024 г.

Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното дружество на ищцата.

От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно дадено по изготвената съдебно – техническа експертиза / л. 269 – 277 / се установи, че при заявка за кредит при ответника - „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : **** заявка може да се подаде с 3 поръчител физическо лице, както и че за периода от 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключвало договори за кредит, които са обезпечени от трети физически лица, избрани от съответния кредитополучател.

По исковете по чл. 26 ЗЗД :

Исковете са предявени в условията на евентуалност, като във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищцата основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по[1]леки пороци – виж решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о.

Съдът намира, че сключените между страните договор за кредит № 1203115 / 08.10.2022 г. и Договор за гаранция / поръчителство /, попадат в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Установява се по делото, че на 08.10.2022 г. страните са сключили Договор за кредит № 1203115, като с него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит на 08.10.2022 г., в размер на 6 000.00 / шест хиляда / лева, като сумата е следвало да бъде внесена на 18 вноски, съгласно погасителния план, като първа падежна дата 07.11.2022 г. , при лихва в размер 2 100.00 лева, при лихвен процент в размер на 35.00 %, годишен процент, като кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството.

Страните са уговорили, че неразделна част от договора са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

4

От събраните по делото доказателства и от заключението на изготвената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че потребителят разполага с възможност да избере вида на обезпечението, което кредиторът изисква. Съгласно чл. 5.3 от Общите условия на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД потребителят може да избере вида на изискуемото от кредитора обезпечение, като сключването на договор за предоставяне на поръчителство с предложено от ответника лице е само една от възможните опции.

Кандидатстващият за кредит има право и може да избере обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит с посочено от него физическо лице / ФЛ /, което да сключи договор за поръчителство с кредитора.

Съдът споделя доводите на ответника, че твърденията на ищцата, според които кредиторът е трябвало да включи при изчисление на годишния процент на разходите / ГПР / възнаграждението за поръчител са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на § 1 от ДР на закона за потребителския кредит / ЗПК / общите разходи по кредита включват известните на кредитора суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Съдът намира, че обратно на твърдяното в исковата молба, ищцата е можела да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрано от нея ФЛ. Следователно сключване на договор за предоставяне на поръчителство с „Мултитюд Банк“ / Mалта / не е задължително условие при отпускане на кредита.

С оглед изложеното кредиторът не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и третото лице „Мултитюд Банк“ в договора за гаранция, в ГПР по кредита, но съгласно § 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това.

Възприемането на виждането, че възнаграждението на поръчителя следва да се включи в ГПР води до смущаващия извод, че ако кредитополучателят бе намерил или ангажирал свой близък за поръчител, то уговореното между тях възнаграждение също следва да бъде включено в ГПР.

Безспорно волята на законодателя при приемането на чл. 19 ал. 4 от ЗПК не е била да постави кредитиращата институция в зависимост от волята на трето лице – поръчител, който може да си договори каквото поиска възнаграждение с кредитополучателя и това възнаграждение да има 5 отношение към възнаграждението на кредитора по договора за кредит.

Правото да се иска обезпечение на кредита е право на кредитора и това негово право не може да бъде поставено в зависимост от уговорките между кредитополучателя и обезпечителя. Очевидно волята на законодателя не е била такава и няма как да се приеме тезата, че отношенията между кредитополучателя и третото лице и уговореното между тях възнаграждение трябва да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски кредит ГПР, съответно това възнаграждение да бъде определящо за изчисляване на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Възнаграждението, дължимо на трето за договора за потребителски кредит лице, няма как да бъде включено в ГПР, т. е. не е налице надвишаване на петкратния размер на законната лихва при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, се включват в общия разход по кредита за потребителя, само когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В конкретния случай този разход не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Твърденията на ищцата в исковата молба, че договорът за кредит не съдържа информация за условията на издължаване на кредита, включващи погасителен план , размер, брой, периодичност на вноските и всички други бланкетни оплаквания в тази насока, несъответстват с приложените по делото доказателства. От самата ищца по делото е представен погасителен план, както и други изискуеми документи, нещо повече ищцата е извършила плащане на част от кредитните вноски по погасителния план, с който твърди, че не е съгласна.