Акт от 29.06.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново, 29.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.

ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П.И. и прокурора …………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №469 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на *** Й. Ц., в качеството му на пълномощник на Г.С.Г. от гр. В. Търново срещу ревизионен акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г. на ТД на НАП – В.

Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение №114/29.06.2020г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част. Жалбоподателят твърди, че при извършвани на ревизията и издаването на обжалвания ревизионен акт са били допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно ревизията е извършена по особените правила на чл. 122 от ДОПК. Изтъква, че за част от ревизираните периоди е изтекъл давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Счита, че неправилно органите по приходите са определили данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ. Моли ревизионния акт да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата, директора на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира за разноски, представляващи ...ско възнаграждение в размер на 3 695,28 лв.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионния акт в частта, в която се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №114/29.06.2020г. на директора на Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваният Ревизионен акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г. е издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на Г.С.Г. от гр. В. Търново, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/

№Р-04000419006342-020-001/30.09.2019г., изменена посредством ЗИЗВР №Р-04000419006342-020-002/08.01.2020г. Ревизията е във връзка с Решение №137/24.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, с което е отменен РА №Р-04-1101292-091-001/28.06.2019г., като на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на ТД на НАП – В. Търново за възлагане на нова ревизия за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за данък чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г.

С РА са били определени данъчни задължения общо в размер на 152 406,24 лв., от които главници общо в размер на 75 603,67 лв. и лихви от 76 802,57 лв., а именно – за 2008 г. главница в размер на 16 601,68 лв. и лихви в размер на 18 714,18 лв.; за 2009г. главница в размер на 42 047,49 лв. и лихви в размер на 42 643,55 лв., и за 2010г. главница в размер на 16 954,50 лв. и лихви в размер на 15 444,84 лв. След обжалването по административен ред с решението на ответника РА е отменен в обжалваните му части, в които са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 12 000 лв. и лихви в размер 13 526,96 лв. и данъци за 2009 г. в размер на 5 138,97 лв. и лихви в размер на 5 211,82 лв., като в останала си част РА е потвърден. Законосъобразността на РА в тази му част е предмет на спора по делото.

Ревизионен акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г. е издаден от компетентен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно Заповед за определяне на компетентен орган

№Р-04000419006342-019-001/27.02.2020г., отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК/ред.

ДВ бр. 105/2005г./, поради което е валиден акт.

При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че имуществото и направените разходи от Г.Г. за ревизираните периоди надвишават получените от него доходи, както и че са налице доходи от други източници, които не са декларирани и съответно обложени по предвидения от закона ред. За процесните данъчни периоди 2008г., 2009г. и 2010г. от жалбоподателя е подавал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като е декларирал доходи от участие в 9 бр. търговски дружества, както и от наеми, като за 2010г. има доходи и от трудово правоотношение.

Същевременно ревизиращите органи са анализирали получени от жалбоподателя парични преводи, както и извършени от него разходи, които не се покриват по размер от декларираните доходи. Поради това са приели, че по отношение на Г. Аврамов са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно – налице са данни за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Ето защо са пристъпили към определяне на данъчната основа на жалбоподателя за ревизираните периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Тези констатации на ревизиращите органи и ответната страна се оспорват от жалбоподателя с възражения, че са нарушени основни принципи на административния процес, регламентирани в ДОПК, при събиране на доказателствата и установяване на относимите спрямо данъчното облагане на Г. Г. обстоятелства; жалбоподателят е бил възпрепятстван да се запознае със събраните доказателства и да организира защитата си в хода на ревизионното производство; изводите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК не са надлежно установени. Тези възражения съдът намира за неоснователни.

На първо място като възражение се поддържа, че ревизията е извършена по правилата на чл. 122 и сл. от ДОПК, като органите по приходите бланкетно са посочили, че обосновават процесуалните си действия с посоченото правно основание, без да се излагат мотиви за това. В разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е визирано, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, изброени в т., т. 1 – 7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Тъй като при установяване на обстоятелства, посочени в хипотезата на цитираната разпоредба на ал. 1, начинът на определяне на данъчната основа за облагане е предоставен на преценката на органа по приходите, той не е длъжен да мотивира изрично тази своя преценка и тази обосновка не подлежи на изричен съдебен контрол. На съдебен контрол в производство по обжалване на РА ще подлежи наличието на установени обстоятелства по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, а не преценката на административния орган за начина на определяне на данъчната основа.

Второто оплакване, което се поддържа по тази част от жалбата, за необсъждане на направените срещу ревизионния акт възражения, както и за невъзможност за упражняване на процесуални права по чл. 17, ал. 1 от ДОПК, също е неоснователно. При първоначалната и при повторната ревизия на жалбоподателя са били връчвани уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и многократно му е давана възможност за обяснения и представяне на доказателства. Тези възможност не е била преклудирана и в хода на производството по обжалването на РА по административен ред. Вярно е, че не са били обсъдени конкретно изложените от жалбоподателя възражения, но това дори да се приеме за процесуално нарушение не е самостоятелно основание да се приеме незаконосъобразност на крайния акт, който се обжалва. По арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи ли се определеният с ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а не да отменя ревизионния акт само въз основа на твърдяни процесуални нарушения.

От събраните в хода на ревизията и приети по делото писмени доказателства се установява, че за процесните данъчни периоди 2008г., 2009г. и 2010г. жалбоподателят е разполагал с парични средства и разходвал такива в размери, превишаващи декларираните доходи в подаваните от него годишни данъчни декларации.

Било е установено, че по банковите сметки на жалбоподателя са преведени суми от трети лица, като през 2008г. суми в общ размер на 166 016,81 лв., през 2009г. в общ размер на 9 123,00 лв. и през 2010 г. в размер на 27 314,36 лв., за които жалбоподателят не е дал изрично обяснение.

При съпоставка на декларираните доходи с извършени разходи са взети предвид като разходвани средства такива за издръжка и живот, в т.ч. направените плащания с банкови карти чрез ПОС терминал за закупени стоки и услуги; комунални разходи по фактури от доставчици за консумирана ел. енергия и вода; разходи за придобиване на МПС; разходи за погасяване по кредити – вноски към банки и физически лица; както и предоставени от самия жалбоподател заеми на физически и юридически лица/напр. предоставен заем на „Мите" ЕООД в размер на 120 000 лв. и предоставен заем на „KMC АГРОМЕКС" ЕООД в размер на 400 000 лв. през 2009г./. Така извършената съпоставка, след извършените корекции при частичната отмяна на обжалвания РА с решението на ответника, води до извод за наличие на парични средства, които превишават в значителен размер декларираните като получени доходи от Г. Г., което подкрепя направените изводи за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т., т. 2 и 7 от ДОПК.

Така за процесната 2008г. не е установено превишение на разходите над приходите, а е определена данъчна основа за облагане на доходи, квалифицирани като такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а именно – получените суми от трети лица, за които липсва обяснение и доказателства да попадат в изключенията по чл. 13 от ЗДДФЛ. Определена е допълнителна данъчна основа в размер на 46 016,81 лв.

След постановяване на решението на директора на Дирекция “ОДОП“ установеното превишение на разходите над декларираните приходи за 2009 г. е в размер на 311 727,04 лв. Определена е годишна данъчна основа за облагане съгласно чл. 34 от ЗДДФЛ в размер на 50 358,18 лв. и данъчна основа за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ общо в размер на 318 727,04 лв.

За процесния данъчен период 2010г. е установена данъчна основа за облагане в общ размер на 230 265,05 лв., вкл. годишна данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ/за получени доходи от продажба на недвижими имоти и движими вещи/ в размер на 118 908,10 лв. и за доходи, квалифицирани като такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в общ размер на 50 634,95 лв.

Основателни обаче са възраженията за изтичане на погасителната давност по отношение на част от определените публични вземания. Давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е петгодшен и започва да тече от следващата година, през която е следвало да се заплати данъчното задължение. Задължението за плащане на данъка за 2008г. е до 30.04.2009г., съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Следователно срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК изтича на 31.12.2014г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. Към момента на приключване на ревизионното производство с издаването на обжалвания РА несъмнено е бил изтекъл и срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г.

С второто изречение на чл. 160, ал. 4 ДОПК, в сила от 04.08.2017г., е въведено изменение в правомощията на съда, по отношение на погасените по давност задължения. Нормата предвижда, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Ето защо настоящият състав разглежда по същество законосъобразността на РА в тази му част.

В хода на ревизионните производства са събрани доказателства за получаването на парични средства от трети лица, извън декларираните с подадена годишна данъчна декларация доходи от отдаване под наем на недвижим имот. Размерът на получените приходи то трети лица/сума от 166 016,81 лв./ не се оспорва, нито е дадено друго достоверно обяснения за нейния произход. Поради това настоящият състав намира за доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.