Решение № 260007 от 26.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№………… гр. П., 26.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04216 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление : гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, чрез пълномощник адвокат С.Ч., е поискало да бъде установено по отношение на „А.“

ЕООД е ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.Ш.“ **, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН:**********,с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН:**********, с адрес:

*** и В.А.Д., ЕГН;********** с адрес: ***, че дължат солидарно изпълнение на парично задължение към задължение към “Юробанк България” АД, произтичащо от договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******r.,

Анекс *******г. и Анекс

*******г., в размер на 22 534,74 BGN (двадесет и две хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки ), от които главница: 15 982,11 /петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и единадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.11.2013г. - 02.02.2016г. в размер на 6 312,07 /шест хиляди триста и дванадесет лева и седем стотинки/ лв., такси за периода от 26.06.2009г. - 02.02.2016г. в размер на 240,56/ двеста и четиридесет лева и петдесет и шест стотинки/лв., както и заплащане на сторените разноски в настоящето и в заповедното производство.

Ответниците, чрез процесуалния се представител, с депозирания отговор на исковата молба са оспорили размера и основанието на предявените искове, излагат се доводи за нищожност на договора за кредит и отделни негови клаузи, навеждат се доводи за неоснователност на иска по аргумент на чл.147 ал.1 ЗЗД, моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Направено е възражение, че исковите претенции са погасени по давност.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, се установява, че на *******г., е бил сключен Договор за банков кредит продукт „****** ********” *******/*******г., между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София, Район Средец, бул. Цар Освободител №14, предсталвявано от търговските пълномощници А. Й. А. и З.Г.А., чийто правоприемник е ищцовото дружество - от една страна и от друга страна и „А.“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.Ш.“ **, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала - като кредитополучател.

Кредитът е бил предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120/ сто и двадесет/ месеца, считано от откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 3, ал. 1 изр. 2 от договор за банков кредит, продукт „****** ********” *******/*******г. и Приложение 1 от 15.07.2008г. Кредитът съгласно чл.1, изр.2 от договора се усвоява по разплащателната сметка на „А.“ ЕООД с ЕИК:*********, а именно сметка с IBAN: ***. Видно от заключението на вещото лице Я.А. по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, банката е предоставила на кредитополучателя уговорените суми по банкова сметка ***: ***. Сумите по кредита са усвоявани многократно в рамките на предоставения овърдрафт.

Към договор за банков кредит продукт

„****** *********” *******/*******г. в последствие са били сключени съответно АНЕКС *******г. и АНЕКС *******г., които са неразделна част от договор за банков кредит продукт „****** *********” *******.*******г. Съгласно чл.8 от АНЕКС №1 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., А.Д.Е., ЕГН **********, встъпва като съдлъжник по предоставения кредит и се задължава да отговаря солидарно за задължението на кредитополучателя „А.“ ЕООД, ЕИК*********.

Съгласно т.9 от АНЕКС №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/I4.07.2008г. Л.С.Е., ЕГН**********, и В.А.Д., ЕГН**********, са встъпили като съдлъжници по предоставения кредит и са се задължили да отговарят солидарно за задължението на кредитополучателите „А.“ЕООД, ЕИК********* и А.Д.Е., ЕГН**********.

В следствие на постигнато съглашение за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на БАНКАТА от кредитополучателите съгласно чл.2 от АНЕКС №1 и т.2 от АНЕКС №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., кредитополучателите дават своето безусловно съгласие, оправомощават и упълномощават банката служебно да погаси съществуващите, но неплатени към момента на сключване на анексите просрочия, чрез трасформирането им към редовната главница по кредита. След така извършеното преоформяне размерът на отпуснатия кредит е 17 042,50лв.(седемнадесет хиляди четиридесет и два лв. петдесет ст.).

Задълженията по банковата сделка са се погасявали съгласно т.3 от Анекс №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., а именно кредитополучателите ползват дванадесет месечен ред за погасяване на кредита. След изтичане периода на облекчено погасяване задължението по банковата сделка се погасявало съгласно погасителен план, неразделна част от Анекс №2 от договора за банков кредит.

Дължимата се договорна лихва включва действащият базов лихвен процент- малки фирми за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на1.75/едно цяло и седемдесет и петстотин/ пункта.- арг. От чл.5, ал.1 от договора за банков кредит.

Съгласно чл.6 от договор за банков кредит, продукт„****** *********” *******/*******г. при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава с наказателна надбавка за просрочие 10/десет/пункта.

Съгласно чл. 11 от АНЕКС №1 с подписването на същия Кредитополучателят се задължава да заплаща на БАНКАТА такса за управление на кредита, в размер на 0.05% ( нула цяло и пет стотни) процента върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.

Ищцовата страна сочи, че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от т.3 от АНЕКС №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г.за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита в съгласие с т.6,подт.А) от АНЕКС №2 във вр. с чл.26, подт.Г) и чл.27, подт.В) от договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж в размер на 228,70 /двеста двадесет и осем лева и седемдесет стотинки/ лв., банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Длъжниците са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с Нотариална покана от *******г. с Рег*******г., ******* на Нотариус В.Я., ******* в регистъра на НК,връчена на*******г.; Писмо- уведомление с ******* от 20.11.2015г., получено на 23.11.2015г.; с Писмо - уведомление с ******* от 20.11.2015г. получено на 23.11.2015г.;с Писмо-уведомление с ******* от 20.11.2015г. получено на 23.11.2015г..Сьщо така до кредитополучателя В.Д. е изпратено и Писмо -уведомление с ******* от 20.11.2015г. Писмата - уведомления и нотариалната покана са изпратени на адресите на седалищата на длъжниците и адресите, посочени в договора за банков кредит.

На 08.02.2016г. „Юробанк

България” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.

Видно от заключението на вещото лице Я.А., по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесния Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. е бил сключен между „Юробанк И

Еф Джи България" АД гр. София в качеството й на кредитор и „А." ЕООД, БУЛСТАТ ********* - кредитополучател. Към договора са сключени ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. За периода от сключване на Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. по банковата сметка с IBAN: *** „А." ЕООД от усвоени общо 135 106,41 лева са погасявани суми за главници в размер на 119 124,30 лева и непогасена главница е в размер на 15 982,11 лева .

За периода от сключване на Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. по банковата сметка с IBAN: *** „А." ЕООД и към датата на експертизата м. 03.2024 г. са погасени задължения общо в размер на 129 664,82 лева от тях: - 127 287,19 лева платени по банковата сметка, 2 377,63 лева погасени задължения чрез усвояване нов размер по кредита (капитализиране към главницата).

Неплатените суми по Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., *******от

25.11.2011 г. и ******* от 24.06.2013 г. за периода от 21.11.2013 г. до 02.02.2016 г. и до датата на експертизата са в размер на 22 534,74 лева, от тях: 15 982,11 лева главница , 5 329,26 лева договорна лихва, 982,81 лева лихва просрочие и 240,56 лева такси, в т.ч. 200,56 лева такса управление 0,05%; 40,00 лева такса администриране на просрочен кредит .

Вещото лице сочи, че последно плащане по договора, след която дата няма платени суми, е на 24.03.2014 г., с което са погасени сумите за договорна лихва по погасителна вноска от 21.10.2013 г. Не е платена вноска за лихва с падеж 21.11.2013 г. в размер на 220,71 лева и 7,99 лева такса за управление на кредита или общо 228,70 лева.

Банката-ищец е обявила Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. за предсрочно изискуем на кредитополучателя на 02.02.2016 година. След осчетоводяване на 02.02.2016 г. на Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., ******* от

25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. за предсрочно изискуем не е начислявана договорна лихва. Към дата 24.06.2013 г. при сключване на Анекс № 2, общият размер на задълженията по Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. и ******* от 25.11.2011 г., е в размер на 15 982,11 лева, по пера както следва: 14 811,17 лева главница с не настъпил падеж 485.98 лева главница по погасителни вноски от 21.03.2013 г. 619.00 лева договорна лихва , 42.81 лева лихва просрочие, 22.60 лева такса управление 0,05% . Също така вещото лице сочи , че по Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. и ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. е усвоена сумата от 135 106,41 лева, погасена е сумата от 119 124,30 лева и непогасената главница е в размер на 15 982,11 лева. По Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. към датата на сключване на *******от 25.11.2011 г.

(1206,69 лева) и *******от 24.06.2013 г. (1170,94 лева) са капитализирани следните суми, като просрочените суми за главници, лихви и такси са отразени като платени, общо 2 377,63 лева. Лихвите за забава са начислявани върху размера на главницата в просрочие с лихвен процент 26,26%, по суми и периоди. За погасяване на кредита са постъпили общо 129 664,82 лева - по дати, суми и вид на погасеното вземане описано в колони от 10 до 19 на Приложение № 1, неразделна част от експертизата, с които са погасени: 119 124,30 лева главница (колона 12 и 13 на приложение № 1), 9 356,08 лева договорна лихва (колона 14 и 15 на приложение N9 1), 61,59 лева лихва просрочие

(колона 16 и 17 на приложение № 1), 1 122,85 лева такси (колона 18 и 19 на приложение № 1)

От правна страна съдът намира следното :

На първо място възражението на ответната страна, че договора не е станал предстрочно изискуем, се явява неоснователно, тъй като към настоящия момент всички месечни вноски по договора са с настъпил падеж. Освен горното следва да се име предвид, че съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. В случая със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба ищецът е предявил вземане за връщане на предоставена парична сума по сключен договор за банков кредит, като твърди, че е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се сочи конкретна дата на която това да е било сторено. Произнасянето на съда по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е за съществуването на вземането на основание посочения договор с оглед отговорността на ответницата-поръчител по договора. Налице е съответствие между вземането по заповедта за изпълнение и предявеното с исковата молба. Настъпването на предсрочната изискуемост на вземането касае изследване на обстоятелствата, относими към изискуемостта на вземането на предявеното основание /договора за кредит/ и в заявения размер, част от решаващата дейност на съда в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. По релевантните въпроси за момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит и отговорността на поръчителя и за значението за упражняване на правата на банката спрямо поръчителя на уведомяването му за предсрочната изискуемост е формирана задължителна практика на ВКС, а именно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по чл. 290 ГПК решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., решение № 81 от 8.07.2014 г. по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., решение № 207 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3780/2013 г., II т. о., решение № 132 от 2.10.2015 г. по т. д. № 1907/2014 г., I т. о., решение № 149 от 19.12.2016 г. по т. д. № 2142/2015 г., I т. о. и др. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на цитираното тълкувателно решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.