Акт от 14.11.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№

355 гр. Русе, 14.11.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Русе, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 353 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 530 от 14.07.2022 г., постановено по АНД № 138/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което e отменено изцяло Наказателно постановление (НП) № КГ-2423 от 14.12.2021 г. на Председателя на ДАМТН, с което на „Строител“ ООД, със седалище: гр. Русе за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева и e постановено дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите от процесното гориво в размер на 580 лева. В жалбата са развити оплаквания, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди изцяло издаденото НП. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Строител“ ООД, чрез процесуален представител адв. Г.

Механджиева, в депозирана по делото писмена защита и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва основателността на жалбата.

Представителят на ОП - Русе намира жалбата за неоснователна.

След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и при направената проверка съгласно чл. 218 от АПК, съдът намира следното:

Касационната жалба е против решение на районен съд, постановено в производството по раздел V на ЗАНН, постъпила е в законовия срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първата съдебна инстанция е установила от фактическа страна, че санкционираното лице „Строител“ ООД, със седалище: гр. Русе има основна дейност „извършване на строително-монтажни работи“. Във връзка с извършване на дейността си, дружеството било собственик на множество строителни машини с дизелови двигатели с вътрешно горене. За улеснение на дейността, свързана със зареждане на тези машини, дружеството било оборудвало в централната си база в гр. Русе, бул. „Липник“ № 5 цистерна за дизелово гориво. На 27.04.2021 г. контрол за качеството на горивото във ведомствения обект с бензиноколонка извършили служители на ДАМТН. Те задействат колонката и напълват шест предварително подготвени съда за проба с общо 4.8 л. гориво като преди това ги промиват всеки с по 100 мл. от същото гориво. За запълване на съдовете използват удължител, за който не било установено дали е промиван с горивото. Вземането на проби било извършено в присъствието на лицето Ивайло Ангелов, дал показания в качеството му на свидетел по въззивното дело, който след изготвяне на протокола за вземане на проби го подписва от името на дружеството в качеството му на „шофьор бетонпомпа“. Една от пробите била изпратена в подвижна лаборатория в гр. Плевен, където е изследвана по шест показателя, като по показател „Пламна температура“ показва резултат 45°С при минимален от 55°С. Във връзка с това несъответствие втората контролна проба била изследвана в стационарна лаборатория в гр. София. При второто изследване показател „Пламна температура“ показва резултат 47.5°С. На дружеството било изпратено експертното заключение и на 17.05.2021 г. със Заявление № 84-01-398-2 то стартира процедура по оспорване на резултата от изпитването в стационарната лаборатория. Изпраща находящата се при него контролна проба за анализ в акредитирана лаборатория „Петрол-контрол“ ЕООД и при това изследване показател „Пламна температура“ показва резултат 47.05°С. Въззивната инстанция е посочила, че междувременно, независимо от стартиралата процедура за оспорване, на 11.06.2021 г. актосъставителят изпраща покана на дружеството за съставяне на акт. „Строител“ ООД изпраща резултата от направеното по негова инициатива изследване и на 16.07.2021 г. писмено заявява, че желае арбитражен анализ. С писмо от същата дата от ДАМТН му е отказано започване на арбитражна процедура с аргументи, че резултатът от назначения от дружеството анализ е 47.05°С, т.е. потвърждава отклонението от нормата по показател „Пламна температура“ и в този случай нямало спор по отношение на несъответствието. На същата дата актосъставителят съставя АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, като в обстоятелствената част описва изпълнителното деяние като „разпространение“.

Актът е съставен в отсъствие на нарушител и е изпратен за предявяване. На 23.07.2021 г. е предявен от служители на Община Русе на двамата управители на дружеството. На 14.12.2021 г. председателят на ДАМТН издава обжалваното пред районния съд НП, с което на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ налага на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лева. В обстоятелствената част изпълнителното деяние също било квалифицирано като „разпространение“, били посочени дата и място когато и от където е взета проба за изследване, но липсвали изводи относно датата и мястото на извършване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция извела правен извод за незаконосъобразност на оспореното пред нея НП, поради допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство съществени процесуални нарушения. По-конкретно съдът е посочил, че процедурата за вземане на проби от течни горива и изследването на тези проби е детайлно регламентирана в разпоредбите на Глава Четвърта на НИКТГУРНТК. Според него в разпоредбата на чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК било изрично регламентирано, че при оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 8 да започне процедурата за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в Приложение № 12. Безспорно в случая дружеството е оспорило резултата от изпитването в стационарна лаборатория на 17.05.2021 г. При това обстоятелство е следвало да се приложи процедурата по Приложение № 12, според последния абзац на което заинтересована страна може да оспори резултата на ГД ККТГ, като представи протокол от акредитирана лаборатория за изпитване на предоставената му контролна проба по оспорения показател и заяви в 2-месечния срок по чл. 22, ал. 9 искане за изпитване в трета акредитирана лаборатория на арбитражната проба, съхранявана в ГД ККТГ. Резултатите, получени от изпитването на арбитражната проба, са окончателни. Според първата съдебна инстанция, така регламентираната процедура не предвиждала отказ, какъвто е сторил АНО на 16.07.2021 г. като е решил, че няма да допусне изследване на арбитражна проба. В заключение районният съд е приел, че чрез този отказ освен, че е допуснал нарушение на процедурата, АНО е нарушил и правото на защита на нарушителя, което винаги се явявало съществено нарушение на процесуалните правила и представлявало самостоятелно основание за отмяна. На следващо място РС – Русе е приел, че са налице и други нарушения на процедурата, като например факта, че проверката и вземането на пробите било извършено в присъствието на служител на дружеството, който нямал качеството на лице по см. на чл. 18, ал. 3 от НИКТГУРНТК.

Решението на първата съдебна инстанция е неправилно. Същото се явява постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните.

От доказателствата по делото действително се установява, че на 27.04.2021 г. на основание чл. 16 от НИКТГУРНТК, служители в ДАМТН извършили проверка на обект - бензиностанция „Ведомствен обект“ № 1, стопанисван от „Строител“ ООД, находящ се в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 34. Проверката и вземането на проби били извършени в присъствието на Ивайло Ангелов, на длъжност „шофьор на бетонпомпа“, служител на дружеството, видно от данните, съдържащи се в Протокол № Рс-053/27.04.2021 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво. В този протокол бил описан процесът на вземане на пробите, същият е съставен в присъствието на посочения по-горе служител на дружеството, като са положени подписи и печати, както от страна на дружеството, така и от служителите на ДАМТН.

Установява се, че в случая изпитването на взетите проби (контролни) от процесното течно гориво, било извършено три пъти:

- първо в акредитирана подвижна лаборатория в гр. Плевен с Протокол от изпитване № Р-0136/28.04.2021 г. и Експертно заключение № ЕЗ-0462/28.04.2021 г., с които е установено несъответствие с изискванията за качество, съгласно НИКТГУРНТК по показателя „Пламна температура“ (С⁰) – резултат 45°С при норма над 55°С.

- на основание чл. 22, ал. 6 от НИКТГУРНТК, за втори път горивото за дизелови двигатели е изпитано в акредитирана стационарна лаборатория в гр. София, като са издадени Протокол от изпитване № С-0153/28.04.2021 г. и Констативен протокол № КП-0256/28.04.2021 г., като и при това изпитване течното гориво показало несъответствие съгласно чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК по посочения показател „Пламна температура“ (С⁰). Полученият резултат от изпитването бил 47,5⁰С при норма над 55⁰С или 7,5⁰С под изискването.

- със Заявление № 84-01-398-2 от 17.05.2021 г., дружеството на основание чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК е оспорило резултатите от изпитването в стационарната лаборатория. В резултат на проведената процедура по оспорване на резултати, е издаден Протокол от изпитване № 76/14.07.2021 г. от Изпитвателна лаборатория за води, разтворители и нефтопродукти при „Петрол – контрол“ ЕООД, гр. Русе. Видно от предоставения протокол от изпитване, полученият резултат потвърждава несъответствието на горивото за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“, а именно изпитването показало резултат 47.05°С при норма над 55°С.

При тези данни, със Заявление №

84-01-398-3 от 16.07.2021 г. дружеството поискало да бъде извършен арбитражен анализ в Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти СЖС България ЕООД.

С Писмо изх. № 84-01-398-4 от

16.07.2021 г. му е било отказано изпитването на арбитражна проба, като дружеството е било уведомено, че тъй като резултатът от представения Протокол от изпитване № 76/14.07.2021 г. от Изпитвателна лаборатория за води, разтворители и нефтопродукти при „Петрол – контрол“ ЕООД, гр. Русе потвърждавал отклонението от нормата по показател „Пламна температура“, установено при стационарното изпитване, извършено от контролните органи на взетата контролна проба, то в този случай няма спор по отношение на несъответствието. Според АНО издаването на Експертиза от Етап 1 на Процедурата при оспорване на резултати имало смисъл само, когато заинтересованото лице представи протокол от изпитване на предоставената му контролна проба с резултат, който попада в обхвата на съответствие спрямо определената граница (53,09°С включително), посочена в Констативния протокол, т.е. съответстващ на изискванията.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че регламентираната в НИКТГУРНТК, Приложение № 12 процедура не предвижда отказ на органа да бъде извършен анализ на взетата арбитражна проба.

Процедурата при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 действително е уредена в Приложение № 12 на НИКТГУРНТК.