Решение № 336 от 22.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Ловеч, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20254310101531 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, район „Триадица“, бул.“България“№81 В, представлявано от Управителите П. В. и Х. М., чрез пълномощника юрисконсулт К. Х. срещу Н. Д. Щ. ***, в която посочва, че във връзка с Разпореждане №716 от 01.10.2025 год. по Ч.гр.дело №784/2025 год. по описа на РС- Айтос, получено на 08.10.2025 год., с което са уведомени, че длъжникът Н. Д. Щ., ЕГН-********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК :

203374133 упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника Н. Д. Щ., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГГПК по Ч.гр.дело №784/2025 год. по описа на РС-Айтос, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

При разглеждане на настоящото производство, моли съда да приеме от фактическа страна следното :

На 21.12.2023 год. длъжникът Н. Д. Щ., ЕГН-********** е сключил Договор за потребителски кредит №985161 със „Сити Кеш"ООД, по силата на който е получил сумата от 1 400 лева, срещу което се съгласил да върне 30 броя вноски в по 88 в срок до 18.07.2024 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 44.50 %, както и годишен процент на разходите в размер на 56.69 %.

Цитира чл.9 от ЗПК, съгласно който договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или 1 обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 985161 на 21.12.2023 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Споменава, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. В чл.6 от Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Сочи, че съгласно чл.4 от договора за потребителски кредит, кредитополучателят удостоверява, че с подписването на договора е получил заемната сума.

Ответникът Н. Д. Щ., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.05.2025 год. „Сити Кеш"ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.

„България"№81 В, ап.3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение №1 към договора за цесия, приложена със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 год. по т. дело №12/2009 год., II т.о., ВКС, Решение №3/16.04.2014 год. по т. дело №1711/2013 год., I т.о., ВКС, Решение №78/09.07.2014 год. по т.дело № 2352/2013 г., II т.о., ВКС).

Ответникът Н. Д. Щ., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, съдът следва да приеме за установено, че ответникът Н. Д. Щ., ЕГН-**********, дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : 203374133 парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното Ч.гр.дело №784/2025 год., а именно сумата в общ размер от 1302.44 лв., формирана както следва:

1/.главница в размер на 1 158.56 лв.;

2/.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 133 лв. за периода от 21.12.2023 год.

18.07.2024 год.;

3/.законна лихва за забава върху главницата в размер на 30.88 лв. за период от 18.07.2024 год. до 11.08.2025 год.;

2

4/.лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014 год. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, Раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

С оглед гореизложеното за „АПС Бета България"ЕООД е налице правен интерес да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1 302.44 лв. срещу ответника Н. Д. Щ., ЕГН**********.

Моли, след като съдът се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Н. Д. Щ., ЕГН- **********, че същият дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81 В, ап.3, представлявано от юрисконсулт К. Х. сумата в общ размер от 1 302.44 лв./665,93 евро, формирана, както следва :

1/.главница в размер на 1 158.56 лв./592,36 евро;

2/.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 133 лв./ 68,00 евро за периода от 21.12.2023 год. до 18.07.2024 год.;

3/.законна лихва за забава върху главницата в размер на 30.88 лв./15,79 евро за период от 18.07.2024 год. до 11.08.2025 год.;

4/.лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното Ч.гр.дело №784/2025 год. по описа на РС АЙТОС, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България"ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 41.51 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./51,13 евро, съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл.78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв./25,56 евро, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./51.13 евро съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли съда да осъди ответника Н. Д. Щ., ЕГН-********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството-ищец съдебни и деловодни разноски по Ч.гр.дело №784/2025 год. по описа на РС Айтос и по настоящото производство на обща стойност от 291.51 лв./149,05 евро.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е представен, поради което и съдът се е произнесъл с Определение Рег.

№405/22.04.2026 г., с което е насрочил делото да се гледа в открито съдебно заседание. Отговор от адв. Д. е представен с вх. №4955/22.04.2026 г., поради което и тъй като е депозиран след едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК съдът не да го включил в извършение доклад по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но за целите на настоящото исково производство представя писмен отговор-становище вх.№8594/24.06.2026 год., в който чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Т. заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея доказателства. Счита, че всички законови изисквания за отпускането на кредита са спазени. Отпуснатата сума по договор за кредит №985161 е получена в брой при подписването на договора, като последният има характер на разписка за получаването на сумата. В този смисъл моли съда да уважи исковата претенция.

Моли, на основание чл.78 от ГПК, да им присъди съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото производство, които са подробно описани в исковата молба.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, като 3 моли същото да бъде намалено до предвиденото в Наредба №1 за адвокатски възнаграждения, тъй като насотящото дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.

Ответникът, призован при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, не се явява лично. Представлява се от назначения му за особен представител адв.Д., която оспорва иска и счита, че наличните по делото доказателства не подкрепят твърденията, които наведени в обстоятелствената част на исковата молба. Подчертава, че няма връзка с доверителя си и не може да осъществи такава. моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна.

Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на страните /на ищеца с писмено становище, чрез процесуалния му представител, а на ответника, чрез назначения му особен представител непосредствено пред съда/, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :