Решение № 181 от 27.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Плевен, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500146 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1958 от 12.12.2025г., поправено с решение № 1964 от 13.12.2025г. по гр.д. №2120/2025 по описа на ПлРС - Районен съд – гр.Плевен съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, Договор за паричен заем № 4210331 от 22.07.2021г., сключен между М. М. М. с ЕГН ********** от гр.П., ж.к. “Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40 - 46, поради противоречие със Закона и добрите нрави.

Със същото решение съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и Договор за предоставяне на гаранция № 4210331 от 22.07.2021г., сключен между М. М. М. с ЕГН ********** от гр.П., жк.“Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.Джавахарлал Неру №28, „Силвър център", етаж 2, офис 40 - 46, поради противоречие със Закона и добрите нрави.

1

Осъдил на основание чл.55 ал.1 ЗЗД „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40 - 46 да заплати на М. М. М. с ЕГН ********** от гр.П., ж.к.“*“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 1 252,00 лева, представляваща недължимо платени разходи по Договор за паричен заем № 4210331 от 22.07.2021г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4210331 от 22.07.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2025г. - до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил на осн. чл.78, ал. 1 ГПК, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40 - 46, да заплати на М. М. М. с ЕГН ********** от гр.П., жк.“Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 270,24 лева за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза.

Осъдил на осн. чл.78, ал. 1 ГПК, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.Джавахарлал Неру №28, „Силвър център", етаж 2, офис 40 - 46, да заплати на М. М. М. с ЕГН ********** от гр.П., жк.“Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 135,12 лева за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза.

Осъдил на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40 - 46, да заплати на адвокат С. С. Т. от АК-Плевен, личен номер ********, с адрес на кантората гр.П., ул. „Д. К.“ № * ет.*, адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Осъдил на осн. чл.78 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център", етаж 2, офис 40 - 46, да заплати на С. С. Т. от АК-Плевен, личен номер ********, с адрес на кантората гр.П., ул. „Д. К.“ № * ет.*, адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Недоволни от решението са останали „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, 2

ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40 – 46, които чрез юрк. Диляна Николова изразяват становище за отмяна на обжалваното решение на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно, но се излагат и доводи за неговата недопустимост.

Считат, че за ищеца е съществувал правен интерес да предяви исковете към датата на подаване на ИМ – 02.04.2025г., но с оглед подписаното между страните в хода на делото споразумение от 27.05.2025г. този правен интерес е отпаднал.

Твърдят, че другото ответно дружество „Файненшъл България“ ЕООД гр.София е възстановило на ищеца в брой сумата от 1 800,00лв., включваща и сума, платена по процесния Договор за кредит, което плащането е удостоверено с разписка и изрично отразено в споразумението. Поддържат, че към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция отношенията между страните са уредени окончателно, а с постановеното решение недопустимо се присъжда повторно вече платената сума на ищеца.

Наред с това се поддържа, че постъпилата по делото молба на ищеца за оттегляне на направения отказ от иск не е подписана от ищеца и не е породила валидно правно действие, а дори да е породила с оглед липсата на правен интерес исковете са недопустими и производството по делото е следвало да бъде прекратено при условията на чл.130 от ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания относно неправилно осъждане на въззивника да възстанови суми на ищеца, тъй като на посоченото дружество суми не са плащани от ищеца, плащанията са получавани от дружеството „Файненшъл България“ЕООД, гр.София и то е възстановило сумите на ищеца.

Поддържат, че в договора за заем между страните единственият разход е възнаградителната лихва, която е включена в ГПР и липсват други разходи по договора, които се включват в ГПР, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е спазена чрез цифровото посочване на ГПР към момента на сключване на договора, а неспазването на чл.11 ал.1 т. 14 от ЗПК не е основание за недействителност на Договора.

Считат, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е било възникнало към датата на сключване на договора, поради което не е следвало да се включва към ГПР, че възнаграждението в Договор за 3 предоставяне на гаранция е уговорено като дължимо само при настъпване на визирано в Договора условие, т.е. не е условие за сключване на самия Договор за заем, както е разтълкувано от съда, според жалбоподателя.

Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт на ПлРС като неправилен и незаконосъобразен.

Алтернативно молят съда да отмени обжалваното решение на ПлРС в Частта, в която е осъдено да заплати на М. сумата в размер на 1 039,38лева по Договор за предоставяне на парична гаранция № 4210331.

Претендират направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00лв.

С въззивната жалба се представя споразумение от 27.05.2025г. между страните и разписка от същата дата.

Недоволни от решението са останали и от „Файненшъл България“ ЕООД гр.София, които искат отмяна на обжалваното решение на ПлРС. Излагат доводи относно действителността на Договора за потребителски кредит и извършеното плащане в хода на първоинстанционното производство по споразумението между страните, които се преповтарят с изложените в жалбата на „Изи Асет Мениджмънт“АД.

В жалбата се съдържат и доводи относно действителността на Договора за предоставяне на гаранция № 4210331 от 22.07.2021г, като сключен в съответствие с добрите нрави. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв. за всяка от инстанциите. С въззивната жалба се представя споразумение от 27.05.2025 г. между страните и разписка.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори на всяка от въззивните жалби от въззиваемата страна М. М. М. чрез пълномощника му адв. С. Т. от ПлАК, с които се оспорва основателността на въззивните жалби.

Поддържа, че споразумението върху нищожния Договор между страните също е нищожно и не е породило валидно правно действие, като наред с това то съдържа клаузи, които противоречат на Закона.

Поддържа, че за ищеца е налице правен интерес от предявените искове с оглед наличието на спор, както и че молбата на ищеца за оттегляне на отказа от иск е допустима и правилно е съобразена от първоинстанционния съд.

4

Цитирана е съдебна практика на ВКС в тази насока.

Поддържа, че оттеглянето е извършено лично от ищеца с молба с вх. рег.

№ 17261 от 02.06.2025г., в която е посочено, че поддържа изцяло предявените искове сочи, поради което сочи, че твърденията на въззивниците са неоснователни. Излагат се подробни доводи за правилното включване на възнаграждението по договора за гаранция към разходите по кредита и съобразяването му при изчисляване на ГПР, като в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора – 40,54%, но се твърди, че от съдържанието на същият не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат от длъжника и по какъв начин е формиран ГПР и не е включено възнаграждението по

Договора за предоставяне на поръчителство/гаранция в размер на 1 039,38 лева.

Цитирана е практика на СЕС тази насока. В конкретния случай, макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв.

Твърди, че видно от ССЕ годишният процент на разходите с включено възнаграждение за гаранция е 470,6899% и Договорът се явява недействителен, т.к. този процент надвишава законоустановеният максимум в чл.19 ал.4 от ЗПК – пет пъти законната лихва.

Навеждат доводи, че надплатената сума от 1 252,00 лева над главницата на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД подлежи на връщане от страна на дружеството, което я е получило т.к. от събраните пред ПлРС доказателства е видно, че сумите са изплащани на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД при представяне на погасителният план при всяка вноска

Моли въззивния съд да остави без уважение подадените въззивни жалби от „Изи Асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД като неоснователни и на основание чл.272 от ГПК да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на разноски, направени във въззивната инстанция, съгласно представен Списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. чрез пълномощника си адв.Ст. Т. от ПлАК поддържа подадените отговори на въззивните жалби и оспорва жалбите. Претендира заплащане на разноски по делото в размер на 400,00 евро, заплатени за адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

5

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Възивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК при наличие на правен интерес, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Същите са частично основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

ПлРС е сезиран от ищеца М. М. М. с обективно съединени установителни искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД против всеки от ответниците „Изи Асет Мениджмънт“АД, гр. София и „Файненшъл България“ ЕООД, гр.София за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 4210331/22.07.2021г. с „Изи Асет Мениджмънт“АД, гр.София и съответно на Договор за предоставяне на гаранция № 4210331/22.07.2021г. с „Файненшъл България“ЕООД, гр.София и осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД против „Изи Асет Мениджмънт“АД, гр.София за сумата от 1252,00лв., представляваща платена без правно основание парична сума по Договорите за потребителски кредит и Договора за гаранция, надвишаваща чистата стойност на кредита.

С обжалваното решение ПлРС е приел, че исковете за нищожност на договорите за потребителски кредит и за гаранция са допустими и основателни, а за да присъди сумата от 1252,00 лв. като платена сума без правно основание по тези Договори съдът е приел, че недължимо платената сума по двата Договора е в този размер.

Въззивният съд като съобрази представените по делото в първата инстанция доказателства приема, че оплакванията във въззивните жалби, касаещи неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на допустимостта на исковете при приключване на съдебното дирене са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съдът приема, че за да съществува интерес от установителен иск за нищожност на 6 договор е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право и възможността да се търси връщане на дадено по нищожен договор с осъдителен иск не изключва допустимостта на установителния иск за прогласяване на нищожността на договора.