Решение № 532 от 17.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Пазарджик, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220103886 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 439 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД.

Ищците ЕТ „Лими-В. П.” и „Лими 29” ЕООД чрез пълномощника си адвокат И. твърдят, че ответникът „Юробанк България“ АД е инициирал против тях незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228890400720 по описа на ЧСИ Д. С., като една част от вземанията по изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 86/28.02.2013 г. по ч.гр.д. № 189/2013 г. по описа на Районен съд – Велинград, били погасени по давност, а по отношение на друга част с влязло в сила решение по т.д. № 99/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик бил отхвърлен предявеният от ответника иск по чл. 422 от ГПК.

Твърдят, че вземанията за главница в размер на 3 872.33 лв., договорна лихва в размер на 3 766.51 лв., разноски в размер на 390.25 лв. и акцесорните лихви са погасени поради изтекла 5-годишна давност, тъй като считано от датата на образуване на изпълнително дело № 264/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Велинград до датата на образуване на настоящото изпълнително дело през 2022 г. са изминали близо 9 години, през които ответникът не е предприел изпълнителни действия, прекъсващи давността на вземането. За обезпечаване на иска чрез спиране на изпълнението била издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 3618/2022 г. по описа на Pайонен съд – Пазарджик.

Твърдят на следващо място, че ответникът незаконосъобразно е инициирал принудително изпълнение без изпълнителен титул за следните 1 суми: за разликата над 3 872.33 лв. главница до 25 822.62 лв. или за 21 950.29 лв., за разликата над 3 766.51 лв. договорна лихва до 4 203.78 лв. или за 437,27 лв. и за разликата над 390.25 лв. разноски до 1 507.61 лв. или за 1 117,36 лв., по отношение на които със сила на пресъдено нещо било установено, че ответникът няма вземане. За тези вземания ответникът не разполагал с изпълнителен титул, поради което инициираното принудителното изпълнение било противоправно и с увреждащо действие в причинна връзка с нарушението. Вредите за ищците се изразявали в платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. въз основа на договор за правна защита, сключен с адвокат И. Ц. И. от Адвокатска колегия – Пловдив.

По изложените съображения молят да бъде признато за установено, че ответникът „Юробанк България“ АД няма вземане от ЕТ „Лими-В. П.” и „Лими 29” ЕООД по изпълнителен лист, издаден на 28.02.2013 г., за сума в общ размер на 8 029.09 лв. и за съответните лихви и разноски, и на следващо място да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за причинени от непозволено увреждане вреди в размер на 200 лв. Претендират присъждане на разноските по делото.

Ангажират писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД чрез пълномощника си адвокат З. оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдения на ищците, че вземанията на ответника са погасени по давност. Твърди, че по изпълнително дело № 720/2022 г. по описа на ЧСИ Д. С. и по изпълнително дело № 264/2013 г. по описа на ДСИ към Районен съд – Пазарджик са извършвани действия по принудително изпълнение, които са довели до прекъсване и спиране на давността. По иска за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане твърди, че не е реализиран фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, тъй като дали да ползват или не адвокатски защита срещу възнаграждение е въпрос на избор на ищците, а не тяхно задължение или последица от поведението на ответника. Поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ангажира писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 28.02.2013 г. по ч.гр.д. № 189/2013 г. по описа на Районен съд – Велинград в полза на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, а въз основа на нея изпълнителен лист против ЕТ „Лими-В. П.“ и „Лими 29“ ЕООД за солидарно заплащане на следните суми: 25 822.62 лв. главница, 4 203.78 лв. договорна лихва за периода от 21.03.2012 г. до 20.02.2013 г., 180.14 лв. такси, ведно със законната лихва от 21.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски 604.13 лв. държавна такса и 902.48 лв. юрисконсултско 2 възнаграждение.

С влязло в сила на 06.11.2015 г. решение по т.д. № 99/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик вземанията по заповедта за изпълнение са признати за установени в следните размери: главница в размер на 3 872.33 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от 21.02.2013 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 3 766.51 лв. и такси в размер на 180.14 лв.

На 24.04.2013 г. по молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 20135210400264 по описа на ДСИ при Районен съд – Велинград за събиране на вземанията по изпълнителния лист.

На 21.08.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на ЕТ „ЛимиВ. П.“ в „Юробанк България“ АД.

На 07.01.2014 г. е извършен опис на движими вещи, при който не са установени секвестируеми вещи.

На 23.04.2018 г. е извършен опис на движими вещи на адреса на управление на длъжниците, при който е установено, че няма движими вещи.

От взискателя са направени искания за извършване на изпълнителни действия по делото, както следва: на 22.07.2013 г. – искане за извършване на опис на движими вещи в търговския обект на длъжниците и налагане на запор на банковите им сметки, на 05.08.2013 г. – искане за налагане на възбрана върху притежавания от В. П. П. недвижим имот и налагане на запор на притежаваните от същия 2 броя МПС, на 15.01.2014 г. – искане за определяне на дата и час за извършване на опис на движими вещи, налагане на възбрана върху притежавания от В. П. П. недвижим имот, запор върху притежаваните от същия МПС, както и запор на притежавания от В. П. П. дял в „Лими 29“ ЕООД, на 03.02.2014 г., 29.01.2016 г. и 17.01.2018 г. – искане за налагане на запор върху банковите сметки на „Лими 29“ ЕООД, на 29.01.2018 г. – искане за извършване на опис на движими вещи, на 05.01.2020 г. – искане за насрочване на дата за опис на движимите вещи в жилището/седалището на длъжниците и за налагане на запор на банковите им сметки.

На 14.10.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 6 от ГПК поради невнасяне на дължима авансово държавна такса.

На 09.08.2022 г. по молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 20228890400720 по описа на ЧСИ Д. С..

На 21.10.2022 г. е наложена възбрана върху ¼ идеална част от недвижим имот, собственост на В. П. П. и е насрочен опис на същия.

На 21.10.2022 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжниците в „Юробанк България“ АД.

На 24.10.2022 г. е наложен запор на вземанията за наем на длъжника В.

П. П. от третото задължено лице Г. Л. Я..

На 04.11.2022 г. е наложен запор на движима вещ, собственост на длъжника В. П. П., а именно: лек автомобил Ауди 80 с рег. № РА****АА.

3

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване на недължимост поради погасяване по давност на вземания, предмет на принудително изпълнение, съединен при условията на кумулативно обективно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл.

49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно образуване на изпълнително дело.

По иска с правно основание чл. 439 от ГПК:

Основателността на този иск предполага погасяване на вземанията по изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 189/2013 г. по описа на Районен съд – Велинград, поради изтичане на погасителната давност след приключване на съдебното дирене в производството по делото.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, че вземането не е погасено по давност поради наличие на основания, довели до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на солидарните длъжници е приложима разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Според ППВС № 3/1980 г. режимът на погасителната давност в изпълнителното производство е приравнен със статута на исковото производство за установяване на вземането съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ във връзка с чл. 116, б. „в“ и чл. 117 от ЗЗД, което означава, че от момента на образуване на изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна давност не тече, независимо от това дали има извършени изпълнителни действия.

С ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС институтът на погасителната давност е преуреден по нов начин като е възприет принципът, че поначало давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващо конкретен изпълнителен способ, както и поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен изпълнителен способ. Такива са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.

4

С ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разрешен спорът за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., като е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Следователно до 26.06.2015 г. по отношение на погасителната давност по висящо изпълнително дело приложение намира ППВС № 3/1980 г., а след тази дата – ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая процесните вземания са съдебно установени с влязло в сила решение по т.д. № 99/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради което се погасяват с изтичане на петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, в т.ч. лихвите и разноските.

За принудителното им събиране първоначално е било образувано изпълнително дело № 20135210400264 по описа на ДСИ при Районен съд – Велинград. Към тази дата се е прилагало ППВС № 3/1980 г., с оглед на което от образуването на изпълнителното дело на 24.04.2013 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.

След тази дата давността е била прекъсната на 23.04.2018 г., когато е извършен опис на движими вещи на адреса на управление на длъжниците.

Тъй като този адрес е адрес на управление и на двамата длъжници, то давността се счита прекъсната по отношение на всеки от тях. Без правно значение е обстоятелството, че при описа не са открити движими вещи, тъй като наличието или не на секвестируеми вещи, които да бъдат описани и оценени не се отразява на редовността на извършеното изпълнително действие и по аргумент от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което налагането на запор в банка, в която длъжникът няма сметка, поражда действие.

След образуване на изпълнително дело № 20228890400720 по описа на ЧСИ Д. С. също са предприети изпълнителни действия, които са прекъснали давността, а именно: налагане на възбрана върху идеална част от недвижим имот на длъжника В. П. П. и налагане на запор на банковите сметки на длъжниците в „Юробанк България“ АД на 21.10.2022 г., налагане на запор на вземанията за наем на длъжника В. П. П. на 24.10.2022 г. и налагане на запор върху лек автомобил на същия длъжник на 04.11.2022 г.