Определение № 2118 от 16.09.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2118 гр. Бургас, 15.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20222100501429 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по чл. 248, ал.3 от ГПК, по частната жалба на Р.Д.

Д., с постоянен адрес: **** и Д.С. С. с постоянен адрес: *****- двете чрез пълномощник адвокат В.Фотева от БАК, със служебен адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул.“Македония“, № 6163, Офис 1, партер, адвокатско дружество „Ф., Танев и Минчев“, подадена против Решение № 994/16.05.2022 г., по гр.д. № 5608/ 20 г. на БРС, имащо характер на определение, В ЧАСТТА , с която съдът е поправил допуснатата в допълнително Решение № 1194/ 18.10.21г .(също с характер на определение), допълващо Решение №775/26.07.21г. по гр.д.№5608/20г. на БРС с присъждането на разноски, ЯФГ, изразяваща се в това, че ответница Д.С. е осъдена да заплати на ищцата Н.Б. 640, 86лв. вместо действително дължимите 1028,57 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, В ЧАСТТА, с която не са уважени в цялост претендираните от ответниците като дължими им по делбеното дело пред първа инстанция разноски( присъдени са им такива от 473лв., но не и действително дължимата част от 2364,14лв., на колкото възлизат разноските, сторени като адвокатско възнаграждение за защита по отношение допуснатите до делба недвижими имоти), както и В ЧАСТТА, с която не е изменено допълнително Решение 1194/18.10.21г., по исканията на ответниците, досежно разноските, претендирани от ищцата в делбата.

В тези части решението се сочи за неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително при неправилно възприемане от съда на отправеното му от ответниците-молители искане за определяне на дължимите им съдебноделоводни разноски в делбата. Твърдят, че съдът не се е произнесъл с акта си по поисканото редуциране на разноските, присъдени на ищцата с Решение №1194/18.10.21г., респективно по искането им за отхвърлянето на молбата й за присъждането на такива, като неправилно е счел волеизявлението в горния смисъл за отправено при условие на евентуалност, ако на ответниците не бъдат присъди допълнителни разноски. То било заявено наред с останалите искания, изразени в молбата на ответниците, отправена на 17.11.22г. към БРС . Уточняват, че т.к. такива разноски изобщо не са дължими на този етап от развитието на процеса за делба, атакуват допуснатата с Решение №994/16.05.22г. поправка на ЯФГ в Решение 1194/18.10.21г. по разноските, дължими на ищцата именно в този смисъл, т.е. във вр. с чл.248 от ГПК.

1

Молят за отмяна на Решение №994 в частта, допускаща поправка в размера на ищцовите разноски; за изменение на същото в частта, касаеща разноските на ответниците в първа фаза на делбата, като им бъдат присъдени такива в размер на разликата над вече определените им с допълнително Решение№ 1194/18.10.21г. 473лв., до заплатените за допуснатите до делба безспорни имоти - общо 2364,14лв., както са били присъдени на ищцата и за изменение на Решение №1194 в частта, присъждаща разноски на ищцата, като съдът не й присъди изобщо такива, или ако счете, че й се следват- да ги намали до 180лв..

Конкретно твърдят, че съдът не само неправилно е присъдил на ищцата разноски, които според правилото на чл.355 от ГПК изобщо не й се дължат на този етап, но е изчислил и размерът им грешно(в повече), а от трета страна не е изложил мотиви защо не присъжда платените от ответниците 2364,14лв. разноски, касаещи допуснатите до делба пет имота според правилата, приложени спрямо разноските на ищцата.

Поддържат, че съдът е изчислил техните разноски, сторени в първа инстанция неправилно.

Намират, че т.к. са уговорили възнаграждението за адвоката си диференцирано, сумата от общо 1764лв. разноски действително им е дължима и правилно им е била присъдена. Тя включва възнаграждението от 720лв., уговорено за двете несъществуващи сгради №2 и №3 в ПИ ***(за които производството е прекратено)и възнаграждението от 1044лв., уговорено за защита срещу отхвърлената ищцова претенция по чл.344,ал.2 от ГПК. Намират, че на този процесуален етап други разноски на страните не се дължат с оглед правилото на чл.355 от ГПК, обаче ако въззивният съд счете обратното, намират частта от разходите си, касаеща допуснатите до делба пет недвижими имоти, за неправилно изчислена от първата инстанция. Тя надхвърляла допълнително присъдените им с Решение 994/16.05.22г. общо 473лв.(представляващи част от уговорените за защитата на ответниците за тези пет имота- 2364,14лв.).

Въвеждат оплакването, че съдът прилагал по отношение размера на разноските на двете страни по делото различни правила за изчисление.

Ако съдът приемел, че разноски в първата фаза на делбата се дължат на ищцата, би следвало да съобрази, че платените от нея общо 1800лв. такива касаят не само делбата на посочените имоти, но и претенцията й по чл.344 от ГПК, минималният размер на възнаграждението за която възлиза на 1044лв. С оглед това за възнаграждение на адвоката й за осъществяването на делбата на имотите, оставала сумата от 756лв., която би следвало да бъде намалена съответно с възнаграждението, дължимо и за неоспорените и допуснати до делба два имота и с възнаграждението за двата, по отношение на които производството е прекратено.Така жалбоподателите обосновават евентуална дължимост на разноски на ищцата в размер от 180лв.

Отговор на жалбата е постъпил в срок от ищцата по първоинстанционното производство и ответница в настоящото – Н. Д. Б. от *****, с посочен съдебен адрес: Шумен, ул. "Съединение" №117Б, ет. 1, адв. Снежана Костова. В него жалбата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Изразява се съгласие с мотивите на първата инстанция, че молбата за редукция на разноските, сторени от ищцата не е била разгледана, защото е била предявена евентуално и предпоставките за това не са настъпили.

Въззивният съд намира следните съображения: настоящата жалба за допустима и частично основателна, по

Производството по гр.д.№5608/20г.на БРС е било образувано по претенция за делба на шест недвижими имота, заявена от Н. Д. Б. ЕГН ********** от *** против Р.Д. Д. и Д.С. С.двете от гр.****. В същото производство, в първа фаза по допускането на делбата е била заявена и претенция на ищцата спрямо ответниците по чл.344, ал.2 от ГПК, да й заплащат обезщетение за ползването на сутеренния и първи етаж от процесна сграда, в размер на 300лв. месечно.

По делото е постановено влязлото в сила Решение №775/26.07.21г. на БРС , допускащо до делба между горепосочените страни четири от заявените с исковата молба имоти, при квоти:

5/10 ид.ч. за ищцата, 4/10 ид.ч. за ответница Р.Д. и 1/10 ид.ч. за Д.Д..Със същото е прекратено производството за делба относно останалите два, посочени в исковата молба имоти, поради това, че вече не са налични и е отхвърлено искането на Б. по чл.344, ал.2 от ГПК.

2

Съдът не се е произнесъл по разноските за производството.

С молба от 26.08.21г. ответниците са поискали от съда произнасяне с решение за поправка на ЯФГ, допусната относно квотите им в общите имоти, както и допълване на решението в частта за разноските.

С молба от 10.09.21г. и ищцата е поискала от съда допълване на решението с произнасяне по сторените от нея разноски в първа инстанция- 1800лв. за адвокатско възнаграждение, 250лв. за СТЕ и 10лв. за вписване на исковата молба.

В становището си от 30.09.21г. ответниците са заявили по повод горната молба, че чл.355 от ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 от ГПК досежно предявените в делбеното производство присъединени искове, а разноските, направени по повод ликвидирането на съсобствеността, се присъждат с решението по извършването на делбата, съобразно стойността на дяловете на съделителите. Що се отнася обаче до разноските за адвокатски възнаграждения, всяка страна сама понася сторените от нея в производството такива.Цитират и съдебна практика. Претендират разноските,сторени за възнаграждението, уговорено диференцирано за защитата им досежно вече прекратената част от делбеното производство( от 720лв.) и за защитата им срещу иска по чл.344 от ГПК(от 1044лв.) или общо 1764лв.

В Решение 1194/18.10.21г., РС се е произнесъл по горните волеизявления на страните, като допуснал поправка на ЯФГ, определяйки правилно квотите на съделителките ответници- 1/10 части за Р.Д. и 4/10 части за другата ответница, отразил вярно имената на ответниците, като Р.Д. Д. и Д.С. С. и допълнил на основание чл.248 от ГПК Решение №775/26.07.21г. в частта за разноските, като осъдил ищцата да заплати на ответниците общо 1764лв.(352,80лв. на Р.Д. и 1411,20лв.- на Д.С.), разноски в размер на диференцирано уговореното и заплатено възнаграждение за защитата им от адвокат, касателно двата имота, за които производството по делбеното дело е прекратено и за отхвърления иск за обезщетение по чл.344 от ГПК. Същевременно Р.Д. е осъдена да заплати на Н.Б. разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в размер от 257,14лв., а Д.С.- да й заплати 640,86лв., макар в мотивите на решението тази сума да е изчислена в размер на 1028,57лв.

С молба от 17.11.21г.(постъпила в съда на 19.11.21г.) ответниците са поискали изменение на Решение №775/26.07.21г. ,допълнено с Решение №1194/18.10.21г.(и двете по гр.д.№5608/20г. по описа на БРС) в частта за разноските, като освен присъдените им вече 1764лв. претендират и „съответната част от останалото заплатено от тях възнаграждение в размер на 2364,14лв.“, касателно оспорването на правата на ищцата върху ½ ид.ч. от втория жилищен етаж на процесната сграда, което да се определи като съразмерна част по същите правила, по които е определена съответно дължимата на ищцата част от адвокатско възнаграждение за допуснатите до делба имоти, но не по-малко от 473лв.

„Евентуално“, което е непрецизно формулирано, а в същност проследено смислово – на първо място, въззивниците твърдят, че разноски на страните във връзка с оспорването в делбата не се дължат въобще, поради липсата на доказателства за точния размер на сторените от всяка от тях такива за всяко конкретно оспорване на правата на другата. Намират, че следва да се приемат за дължими само вече присъдените им с допълнителното решение разноски от 1764лв.

Тъй като принципно с горното поддържат недължимост на разноски в полза на ищцата, евентуално, ако съдът приеме, че такива следва да й бъдат присъдени, ответниците молят за корекция в размера им от 1285,71лв. – на 179лв.,което обосновават с математически изчисления на база общо уговореното и платено от Б. адвокатско възнаграждение от 1800лв.

С молба, назована първоначално „жалба“ , от 08.11.21г., ищцата също е поискала след нарочно уточнение от 29.11.21г. по указание на съда, поправка на ЯФГ в допълнителното решение досежно размера на разноските, които й дължи за първа инстанция Д.С. (посочени като 1028,57лв. в мотивите, но погрешно като 640,86лв. в диспозитива на акта),възразила е срещу дължимостта на 720лв. разноски за възнаграждение на адвоката на ответниците, т.к. не била поискала делба на несъществуващи имоти, а изрично посочила още в исковата молба, че те са такива и съществуват само „на хартия“.Поискала е и пълно присъждане на собствените си разноски.

С второ допълнително решение №994/16.05.22г.по гр.д.№5608/20г. по описа на БРС, е 3 допусната поисканата от ищцата поправка на ЯФГ(ответница Д.С. е правилно осъдена да заплати на Б. 1028,57лв. разноски за адвокатско възнаграждение, вместо 640,86лв.), молбата на ищцата за присъждането на допълнителни разноски е оставена без уважение, а тази на ответниците – за допълнителни разноски- е частично уважена, като ищцата е осъдена да заплати на Р. Д. още 94,60лв., а на Д.С. – допълнително 378,40лв. или общо 473 лв. на двете.

Предвид изнесените данни, съдът обосновава следните правни изводи:

Тъй като делото пред БРС е за делба, по отношение дължимостта на разноските на страните в това производство, намира приложение специалната норма на чл.355 от ГПК.