Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 371 от 02.06.2026, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Частно гражданско дело 515/2026
Вид
Заповед за изпълнение № 371
Подписан
02.06.2026
В сила
11.08.2026
Състав
Ростислава Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 02.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 515 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Ростислава Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: Й. П. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***** да заплати на

Кредитора: „Би енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, с адрес на управление гр.

София, жк. Изток, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, действащо чрез пълномощника юрисконсулт П.,

- сумата от 279,78 евро (двеста седемдесет и девет евро и 78 евроцента), представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2026 г. до окончателното погасяване на задължението, - сумата от 32,22 евро (тридесет и две евро и 22 евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 14.07.2024 г. до 14.06.2025 г., - сумата от 33,76 евро (тридесет и три евро и 76 евроцента) – обезщетение за забава за периода от 14.07.2024 г. до 14.06.2025 г.,

- както и деловодни разноски, включващи 10,86 евро (десет евро и 86 евроцента) платена държавна такса и 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евроцента) юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираното възнаграждение за закупена и използвана услуга Експресно обслужване в размер на 163,20 евро, възнаграждение за закупена и използвана услуга Бързо разглеждане в размер на 105,65 евро и такси за Разходи за просрочено вземане в размер на 40,92 евро.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит ***** г., сключен между Й. П. Х. и „Би енд Джи Кредит” ООД за сумата от 1220,52 лева, равностойност на 624,04 евро, по силата на който е възникнало задължение за погасяване на заема за срок от 12 месеца с месечна вноска по погасителен план в общ размер на 101,71 и падежна дата всяко 14-то число на месеца.

Падежът на всички месечни вноски е настъпил на 14.06.2025 г. Начислено е обезщетение за забава в размер на 33,76 евро за периода от 14.07.2024 г. до 14.06.2025 .

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 25,56 евро съгласно чл.

78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Разноските за държавна такса се уважава в размер на 10,86 евро, представляваща 2% от уважената сума, намалени с 15%.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на „Юробанк България“ АД, IBAN: *****, BIC: ***********.

1

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за възнаграждение за закупена и използвана услуга Експресно обслужване в размер на 163,20 евро и възнаграждение за закупена и използвана услуга Бързо разглеждане в размер на 105,65 евро за нищожни като неравноправни клаузи, които съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключените клаузи за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива.

Видно от договора закупеният допълнителен пакет услуги включва услугата Експресно обслужване, и услугата Бързо разглеждане. В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще какво включват договорените допълнителни услуги Експресно обслужване и Бързо разглеждане, а само е посочена цената за тези услуги, разсрочена заедно с месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Съответно самите допълнителни услуги са посочени в чл. 15 на общите условия.

Договореното „Експресно обслужване“ пряко противоречи на разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /бързо разглеждане на искането/. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с усвояването на кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „експресно обслужване“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Идентично стои въпросът и с допълнителната услуга Бързо разглеждане. Тя дава една възможност, от която кредитополучателят въобще може да не възползва, но пък същевременно е калкулирано възнаграждение за нея в общия погасителен план. Посочената услуга противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с управлението на кредита /бързо разглеждане/. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „бързо разглеждане“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

От друга страна така договорените две услуги целят и заобикаляне на лимита в чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителните услуги общо е в размер почти равен от сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорените допълнителни услуги Експресно обслужване и Бързо разглеждане, съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави услугите на кредитополучателя, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителните услуги е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения по допълнителните услуги. Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на допълнителните услуги от страна на кредитора по доставяне на допълнителните услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителните услуги и дали въобще би могъл да ги получи. Това пък от своя страна е попречило и на 2 длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение почти идентично с усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорените допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителните услуги, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал.

2 ЗЗП тези клаузи от общите условия не са индивидуално договорени. И затова съдът намира, че клаузите в общите условия и договора за предоставяне на допълнителни услуги Експресно обслужване и Бързо разглеждане се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Съдът намира претенцията за такси Разходи за просрочено вземане в размер на 40,92 евро, за нищожни като неравноправни клаузи, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса”, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При така установеното е ясно, че тази клауза не уговаря такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквито и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице прикрита клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.

Дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

3

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.