Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1291 от 18.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2004/2025
Вид
Решение № 1291
Подписан
18.11.2025
В сила
18.11.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300502004 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 2547/23.05.2025г. на Пловдивския районен съд, ІI-ри гр. с., постановено по гр. д. №16571/23г., с която се ОТХВЪРЛЯТ като неоснователни предявените от А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Вива Кредит” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на „Вива Кредит” АД да заплати на А.

В. Т. сумата от 413 лева – недължимо платена за договорна лихва по Договор за паричен заем № ***/02.01.2020 г.; сумата от 1006,50 лева – недължимо платена за такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит по Договор за паричен заем № ****/02.01.2020 г., както и сумата от 670,80 лева – недължимо платена за неустойка по Договор за паричен заем № ***/02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2023 г., до окончателното им изплащане и се ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Вива Кредит” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 906,90 лева (деветстотин и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № ***/02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането

1

Жалбоподателят А. В. Т., ЕГН ********** и постанови друго, с което уважи изцяло предявените от нея искове, като отхвърли иска, с който е осъдена да заплати на „Вива Кредит” АД неплатената част от главницата по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна „Вива Кредит” АД, ЕИК ***, със седалище в *** не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, че на 02.01.2020г. страните са сключили договор за паричен заем № **, според който „Вива Кредит“ ООД понастоящем акционерно дружество, в качеството си на заемодател се е задължил да предостави на А. В. Т., в качеството ú на заемател сумата от 1 600лв., която да се върне при условията, уговорени в чл. 3 от договора.

Пред въззивният съд няма спор, че сумата по главницата е получена от заемателката, както и че процесният договор е недействителен, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне на заемодателя само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.

Спорът е концентриран върху въпросите какво и колко е платено по договора за паричен заем. Жалбоподателката счита, че е доказала плащането на сумите както следва: 413лв. възнаградителна лихва; 1 006.50лв. такса експресно разглеждане на договора и 670 лв. неустойка, като представя удостоверение, изх. № 1/13.11.2023г. издадено то дружеството заемодател, в което е отразено, че А. В. Т. е погасила изцяло задълженията си по процесния договор за паричен заем.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно счетоводна експертиза с вещо лице, от което се установява, че по договора за заем жалбоподателката е платила общо 693.10лв.

Във въззивната жалба се твърди, че посоченото удостоверение представлява разписка по смисъла нормата на чл. 77 от ЗЗД и затова удостоверява плащане.

При съпоставката на доказателствената сила на издаденото от въззиваемата страна удостоверение и заключението на съдебно счетоводна експертиза, следва да се съобрази обстоятелството, че обсъжданото удостоверение не представлява признание на иска по смисъла на нормата на чл. 237 от ГПК, най – малкото защото е издадено преди да се образува настоящето дело и затова няма как да се признае иск, който още не е предявен.

Така представеното удостоверение може да се квалифицира като признание на факт, но то следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото според нормата на чл. 175 от ГПК. В удостоверението е посочено, че то се издава, за да послужи пред друга банка, без да е ясна причината за издаването му, а не, за да се 2 ползва пред съд и в него не е посочено какви конкретни суми са платени и на какви основания и в същото време в заключението на счетоводната експертиза подробно се посочват датите, на които са извършени частичните плащания и техните основания, което е прието в открито съдебно заседание с възможност страните да го оспорят и точно поради това обстоятелство съдът ще зачете докателствената сила на заключението на счетоводната експертиза.

След като договорът за заем е признат за недействителен, то общо платената сума в размер на 693.10лв. трябва да се отнесе към главницата и първо тя следва да бъде погасена доколкото заемателят не дължи договорна лихва, неустойка и такса за експресно разглеждане. Така остава остатък от 906.90лв. главница, за който жалбоподателката не установява да го е платила. Ето защо насрещният иск за заплащане на недоплатената главница е основателен до размера от 906.90лв. и следва да се уважи, като сумата е дължима със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Щом извършените частични плащания погасяват първо главницата, то не остават суми, които да се отнесат към трите претенции по първоначалните искове, поради което те остават недоказани и следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до същия правен извод и отхвърлил първоначалните искове и е уважил насрещният иск до указания по – горе размер, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2547/23.05.2025г. на Пловдивския районен съд, ІIри гр. с., постановено по гр. д. №16571/23г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3