Решение № 542 от 27.07.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. К., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20265510100519 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът твърди, че сключили с ответницата граждански брак на 17.06.2000 год. в гр.К., първи и за двамата. По време на брака имат едно дете И.С.Н.., роден на 22.11.2000 г., който бил на 25 години. В продължение на повече от 10 години не живеели заедно. Работел в чужбина от около 27 години, като със съпругата си били заедно в Испания повече от 10 години.

След това работил 2 години във Франция, 10 години във Великобритания, а ответницата заедно със сина им продължила да живее в гр.К. в апартамента на неговите родители в ж.к.“Изток“ 3, вх.А, ет.2 ап.4. От около 10 години съпрузите се отчуждили един от друг, не контактували помежду си, освен за сина си. Преди 7-8 години подал молба за развод, която оттеглил по настояване на съпругата си. В този период не живеели заедно. До настоящия момент не живеели заедно, като от 3-4 месеца той живеел и работел в гр.София. Многократно разговарял с ответницата за завеждане на дело за развод по взаимно съгласие, но тя не се съгласявала. Желанието му за развод било непоколебимо, тъй като не искал да живее с ответницата като семейство, както и не желае да се издирват причините за раздялата им и да се търси вина за прекратяване на брака им. Не възразява съпругата му да продължи да живее в семейното жилище в гр.К., ж.к.“***, както и не възразява тя да продължи да носи фамилното име Н. в случай, че тя желае. Твърди, че бракът между него и съпругата му Г. Н. е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание, вреден е за семейството им. Моли съда постановите решение, с което да прекрати брака между него и ответницата без да се издирва въпроса за вината, претендира ползването на семейното жилище в гр.К., ***, относно фамилното име да се произнесе с оглед на становището на Г. Н., разноските за държавни такси да се присъдят на всеки един, а по отношение на 1 адвокатските възнаграждения, да се поемат от всеки от тях, както ги е направил.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск за развод. Счита, че не са налице всички предпоставки за приемане, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на СК. Не е съгласна с прекратяването на брака. Оспорва част от изложените твърдения, доколкото същите не отразявали изцяло действителните отношения между страните. Поддържа, че не били изчерпани възможностите за запазване на брака и преодоляване на възникналите затруднения. В случай, че съдът постанови прекратяване на брака моли, ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., ***, да бъде предоставено на нея. Жилището се ползвало от нея постоянно и непрекъснато през последните години, като то представлявало единственото й реално място за живеене. Тя била лицето, което поддържало жилището, грижела се за него и поемала текущите разходи, свързани с неговото обитаване. Ищецът не живеел в същото жилище от дълъг период от време и не го използвал като свое основно място за живеене. Освен това била в затруднено финансово положение, разполагала с ограничени доходи, които не й позволявали да осигури друго самостоятелно жилище. Била с влошено здравословно състояние, което допълнително затруднявало възможността й за промяна на жизнената среда и налага запазване на настоящото й място на живеене. Моли съда, да й бъде дадена възможност да запази брачното си фамилно име - Н..

Счита, че направените по делото разноски следвало да бъдат изцяло възложени на ищеца, тъй като същият бил инициатор на производството.

Моли съда, да отхвърли предявения иск за развод като неоснователен. При условията на евентуалност, ако съдът приемел, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и постанови развод да предостави ползването на семейното жилище на ответницата, да позволи да запази фамилното име Н. и да осъди ищеца да заплати направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на 17.06.2000г. в гр.К., първи и за двамата, от който имат родено едно дете И.С.Н.., с ЕГН-********** /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0150/17.06.200 г. и копие на удостоверение за раждане/. Видно от удостоверението за граждански брак ответницата е сменила фамилното си име.

Съгласно показанията си свидетеля Станимир И. Н., брат му и ответницата заминали за Испания, когато синът им бил много малък, където пребивавали повече от 5-6 години. След това ищецът заминал да работи в Англия по финансови причини. Ответницата се върнала с детето в България. В Англия той се опитвал да намери работа на съпругата си за почистване на домове, но това не я е утроило и се прибрала в гр.К.. Ищецът му споделял, че между него и ответницата имало разправии за много нещата. Повече от 12 години брат му работел в Англия като при всяко прибиране в България през последните 4-5 години отсядал при родителите им в гр.Крън. От една година ищецът окончателно се върнал в България, установил се да живее в гр.София, като му споделил, че не поддържат с ответницата контакти и нямат никаква връзка. По информация от племенника си, който живеел в жилището в гр.К., в което семейството живяло след сключването на брака ответницата ходела от 2 време на време и се прибирала при родителите си. Решението на ищеца а се разведе било категорично.

В показанията си свидетелят Д. Ж. Н. сочи, че живее в гр.Крън.

След сключването на брака страните заживели в нейния и на съпруга й апартамент в гр.К., ж.к.“Изток“ №3. От 15 години синът й С. Н. живеел и работел в Англия. Ответницата била в Англия един месец. С. Н. и Г. Н. не живеели заедно през последните 2-3 години. Когато се връщал в България ищецът се прибирал в гр.Крън. В апартамента живеела ответницата и синът на ищеца. От внук си знаела, че ответницата ходела и при родителите си. Ищецът искал категорично да се разведе по много причини. Казал й, че 25 години ответница не работи, че нямали нищо, което ги сближавало и само имали разправии.

Въпреки указаната доказателствената тежест, ответникът не е провела насрещно доказване на възраженията си и не е ангажирала доказателства, опровергаващи показанията на свидетелите, както и установяващи жилищна нужда и влошено здравословно състояние.

От приетото заверено копие на договор от 30.03.1990 г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата на недвижимите имоти, е видно, че собственик на апартамент №4, находящ се в гр.К., ж.к.“Изток“ бл.3, вх.А е Д. Ж. Н..

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. След сключването на брака съпрузите са полагали обща грижа за семейството, но през последните 12-13 години живеят в различни населени места, което попречило изграждането на стабилни отношения на доверие помежду им.

Компромисите, които първоначално всеки от тях е правел, различията в характерите и вижданията за брака, разделното и отдалечено местоживеене, липсата на ежедневно съпружеско общуване и неудовлетвореността от отношението на партньора постепенно разрушили връзката между тях.

Различните приоритети, липсата на духовна връзка и интимна близост, липсата на общо домакинство и семеен бюджет, отчуждавало съпрузите един от друг, което наред с бездействията на съпругата, непълноценното общуване и категоричното нежелание на съпруга бракът да продължи да съществува доказват, че семейната общност е до такава степен разкъсана, че тя не се характеризира с присъщите й привързаност, разбирателство и доверие, като това обективно състояние има траен и необратим характер. Бракът е формален, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая по делото не е направено искане за произнасяне относно вината и в тази връзка не са събирани доказателства, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Относно семейното жилище:

Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените 3 последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция. Съгласно чл.56, ал.1, изр.1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая и двете страни са заявили претенции за ползване на семейното жилище –двустаен апартамент, находящ се в гр.К., ж.к.***, собственост на роднини на ищеца и от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Установи се, че в семейното жилище живее и пълнолетният син на страните. Макар собствеността да няма отношение към понятието “семейно жилище“ по смисъла на §1 от ДР на СК, то съгласно чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от СК възниква наемно отношение. Семейното жилището е собственост на трети лица, а такава хипотеза няма уредена в чл.56 от СК. Предвид това, че семейното жилище е собственост на роднини на ищеца, ответницата, която е в активна трудоспособна възраст не доказа, че е във влошено здравословно състояние и/или има жилищна нужда, то ползването му следва да бъде предоставено на съпруга.

Разпоредбата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнесе по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. Нормата на чл.53 от СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Ако в брачния процес, съпругът приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната фамилия. Поради тази причина съдът следва да постанови след развода ответницата да продължи да носи брачното фамилно име - Н..

Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по 12.78 евро окончателна държавна такса.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 17.06.2000г. в гр.К., обл.Стара Загора граждански брак между С. И. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ж.к.*** и Г.

А. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ж.к.*** като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., ж.к.*** на съпруга С. И. Н., с ЕГН-**********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Г. А. Н., с ЕГН-********** да продължи да носи брачното си фамилно име.

ОСЪЖДА С. И. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ж.к.***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 12.78 евро окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Г. А. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ж.к.***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 12.78 евро 4 окончателна държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________