Решение № 260010 от 11.01.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е №260010 гр.

Шумен, 11.01.2021 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ:

1. Т. Димитрова

2. мл.с. С. Стефанова при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д.

№ 407 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана въззивна жалба от „ А1 България „ ЕАД, ЕИК , представлявано от изпълнителните директори А.В.Д. и М..М, чрез пълномощника адв. Д. Ц. от САК срещу решение № 174/28.02.2020 г. по гр.д. № 795/2019 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 524/29.07.2020 г. по същото дело, в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството срещу В.Г.А. искове за неустойка по сключени между страните договори от 09.08.2016 г. и 18.11.2016 г...

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно в атакуваната част, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в отхвърлителната част за неустойка в размер на 705.58 лева, от която 138.13 лева – по договор от 09.08.2016 г. и 567.45 лева – по договор от 18.11.2016 г. и постанови друго, с което да признае за установено дължимостта й, като му присъди и извършените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В.Г.А., действащ чрез особения представител адв. С. З. от ШАК депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. №

795/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ищецът има вземания срещу ищеца за: а/ сумата от 1 501.41 лева – главница, от която 654.46 лева – неизпълнени задължения в размер на:

46.18 лева по договор № М5316259/15.09.2016 г. – по фактури за периода от 12.12.2016 г. до 11.04.2017 г. / таблица № 1 /, 131.25 лева по договор № М5265087/09.08.2016 г. – по фактури за периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017 г. / таблица № 2 /, 143.25 лева по договор № М4899144/16.03.2016 г.

– по фактури за периода от 25.02.2017 г. до 26.06.2017 г. / таблица № 3 / и 567.45 лева по договор № М5413151/18.11.2016 г. – по фактури за периода от 25.02.2017 г. до 25.08.2017 г. / таблица № 4/, както и 864.95 лева – договорна неустойка, от които 24.75 лева по договор № М5316259/15.09.2016 г., 138.13 лева по договор № М5265087/09.08.2016 г., 116.62 лева по договор № М4899144/16.03.2016 г. и 567.45 лева по договор М5413151/18.11.2016 г., б/ сумата от 96.72 лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 654.46 лева за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г. и в/ законна лихва върху главницата от датата на подаване на завление за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изъпленние на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на ШРС. Ищецът е поискал от съда и присъждане на извършените в заповедното и сково производство деловодни разноски.

Назначеният на ответника особен представител е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решение № 174/28.02.2020 г., поправено с решение № 524/29.07.2020 г. е признал за установено по отношение на ответника В.Г.А., че ищецът „ А1 България “ ЕАД, ЕИК има вземания срещу него за сумите от 131.25 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 27.12.2016 г. – 26.05.2017 г. по индивидуален договор от 09.08.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 567.45 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 25.08.2017 г. по индивидуален договор от 18.11.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 68.46 лева - обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 465.03 лева за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на

Районен съд – Шумен. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете за установяване съществуването на вземания за сумите от 28.26 лева, явяваща се разлика между уважения и пълния предявен размер от 96.72 лева за обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 465.03 лева за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г.; 46.18 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 12.12.2016 г. – 11.04.2017 г. по индивидуален договор от 15.09.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А.; 143.25 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 26.07.2017 г. по индивидуален договор от 16.03.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А.;

24.75 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 15.09.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми; 138.13 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 09.08.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми; 116.62 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 16.03.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми и 567.45 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 18.11.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на

Районен съд – Шумен, като е осъдил В.Г.А. да заплати на „А1 България” ЕАД, гр. София, съразмерно с уважената част от исковете, деловодни разноски в исковото производство в размер на 665.12 лева и деловодни разноски по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на ШРС в размер на 11.00 лева.

Решението се обжалва от ищеца в частта, в която са отхвърлени предявените от него положителни установителни искове за съществуване на вземанвия за неустойка в размер на 138.13 лева – по договор от 09.08.2016 г. и 567.45 лева – по договор от 18.11.2016 г.. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, съобразно очертания предмет на обжалване, настоящата инстанция дължи произнасяне досежно съществуването вземания на ищеца срещу ответника за договорна неустойка по договор между страните от 09.08.2016 г., в предявен размер 138.13 лева и за договорна неустойка по договор между старните от 18.11.2016 г., в предявен размер 567.45 лева, във връзка с което съобрази следното:

Претендираните вземания са били заявени от жалбоподателя със заявление по чл.410 от ГПК и за същите му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което последният е сторил с разглежданата искова молба, депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Със сила на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по гр.д. № 795/2019 г. по описа на ШРС, задължителна за съда и страните е установено, че между ищеца и ответника са съществували облигационни правоотношения, произтичащи от валидни договори за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги № М 5265087/09.08.2016 г. и № М 5413151/18.11.2016 г., както и, че ответникът е допуснал неизпълнение на свои парични задължения по посочените договори в размер на 131.25 лева - неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 27.12.2016 г. – 26.05.2017 г. по индивидуален договор от 09.08.2016 г., 567.45 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 25.08.2017 г. по индивидуален договор от 18.11.2016 г., и 68.45 лева – за обезщетение за забава върху сумата от 465.03 лева, дължимо за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г..

Ищецът твърди, че поради неизпълнение в определен срок задълженията на ответника по посочените договори същите са били предсрочно прекратени. В тази връзка и на основание чл.92 от ЗЗД и чл.5.3.1 от Приложение № 1 по рамков договор № М 5265087/09.08.2016 г. са били начислени неустойка за оставащите месечни такси за всяка предоставена услуга в размер на 37.26 лева – за предоставена мобилна услуга на телефонен номер *по сметка № ********* от 12.05.2017 г., както и неустойки за отстъпки от цената на закупени крайни устройства и отстъпки от абонаментните планове, съотвестващи на оставащия срок за ползване на съответния абонамент, както следва: 21.47 лева – за отстъпки от цената на предоставяне мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 12.05.2017 г. и 79.13 лева – за отстъпки от цената на закупено крайно устройство Таблет „ HUAWEI T1 7.0 „ MediaPad Silver по сметка № ********* от 12.05.2017 г., като общият размер на неустойките по посочения договор е 138.13 лева. Също на основание чл.92 от ЗЗД и чл.6.3.1 от Приложение № 1 към рамков договор № М

5413151/18.11.2016 г. са били начислени неустойки за оставащите месечни такси за всяка предоставена услуга в размер на 29.97 лева – за предоставена мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 24.07.2017 г., 48.99 лева – за предоставена мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 10.08.2017 г., 15.30 лева – за предоставена интернет услуга № 101000525275 по сметка № ********* от 10.08.2017 г. и 35.67 лева – за предоставена телевизионна услуга № 527320100052 по сметка № ********* от 10.08.2017 г.; неустойки за невърнати устройства в размер на 100.00 лева – за невърнато устройство за предоставянето на телевизионна услуга по сметка № ********* от 10.08.2017 г., 100.00 лева – за невърнато устройство за предоставяне на интернет услуга по сметка № ********* от 20.08.2017 г. и 25.00 лева – за невърнато усторйство за предоставянето на мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 24.07.2017 г.; неустойка за оставащите месечни такси при предсрочно прекратен договор за предоставените Екстри към телевизионна услуга № 201000525273, в размер на 74.70 лева / 15 оставащи месечни вноски х 2.49 лева за Екстра MAX SD – Cristmas 2016 г. + 15 оставащи месечни вноски по 2.49 лева за Екстра Balkans – Cristmas 2016 г. / по сметка № ********* от 10.08.2017 г. и неустойка за отстъпка от цената на закупено крайно устройство Апарат HUAWEI Y5 II DS Black MAT по сметка № *********/10.08.2017 г., в размер на 137.82 лева, като общият размер на неустойките по този договор възлиза на 567.45 лева.

Ответникът оспорва факта на обявяване предсрочна изискуемост на двата договора, както и, че от страна на ищеца са му били предоставени услугите и устройставта върху цената, на които са му начислени неустойки. Възразява, че неустойките за пердоставени Екстри MAX SD – Cristmas 2016 г. и Balkans – Cristmas 2016 г., по сметка № ********* от 10.08.2017 г. са нищожни на основание чл.146, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП.

В чл.5.3.1 от Приложение № 1/09.08.2016 г. към рамков договор № М 5265087/09.08.2016 г. и в чл.6.3.1 от Приложение № 1/16.11.2016 г. към рамков договор № М 5413151/18.11.2016 г. /

16.11.2016 г. / се съдържат идентични клаузи, съгласно които ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен в този обонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без остатък. В тези хипотези, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно погасяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.