Определение № 876 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. Варна, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100502319 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е с след Определение №168/28.02.2024г. по в.ч.гр.дело № 80/ 2024г. по описа на ВАпС , с което е отменено Определение № 4407/22.11.2023г. по в.гр.дело № 2319/2023г. по описа на ВОС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Последното е образувано е жалба вх. № 23074/13.11.2023г./уточнена с жалба вх.№ регистъра на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-Варна, подадена от адв. Е. Л. С., в качеството й на особен представител на З.

Н. П. длъжник по изпълнението, срещу действията на ЧСИ Ст. Данова по изп. дело № 20227180400563 – Постановление за разноски от 10.11.2023г. касателно определеното възнаграждение на особения представител в размер на 350.00лева.

23208/14.11.2023г./ от

В жалбата се излага, че неправилно възнаграждението на особения представител е определено от ЧСИ въз основа на чл.10 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ, а не по чл.10 т.2 от Наредбата съгласно материалния интерес. Излага се, че възнаграждението за особен представител се дължи авансово, без същото да е обусловено от изхода на делото, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения особен представител от държавата, а не от длъжника или взискателя. Изложени са аргументи, че адвокатите на взискателя и длъжника не могат да бъдат неравнопоставени по възмездяването на техния труд, както и че прилагането на чл.10 т. 4 има предвид действия за изпълнение на непарични вземания по дял трети от ГПК, като предаване на движима вещ, предаване на дете и връщането му и т.н., какъвто настоя случай не е .

С жалбата се претендира отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно и неправилно и даване на указания за правилното приложение на разпоредбите от Наредба № 1 от 2004 г. за размера на дължимото минимално адвокатско възнаграждение на адвоката на длъжника, в т.ч. на особения представител на длъжника, по изпълнителни дела с предмет - изпълнение на парични вземания, който се решава противоречиво от съдебните изпълнители в ущърб на особения представител.

Претендира определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 10, т. 5 от 1

Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за сметка на взискателя, което се дължи авансово, за което да бъде издаден РКО.

Отправено е искане по чл.438 от ГПК , за спиране на изпълнението до решаването на въпроса за дължимия размер на възнаграждението за особен представител и внасянето му от взискателя, предвид предстоящото разпределение на постъпили парични средства и надлежното представителство на длъжника в изпълнителното производство.

Въззиваемият – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД С ЕИК 131001375 - взискател в изпълнителното производство не изразява становище по жалбата.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Станимира Данова е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност на жалбата. Приложил е копие от изпълнително дело.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбата на чл.

435 ал. 2 от ГПК намира, че жалбата е недопустима, поради следното:

Изпълнително дело № 20227180400563 е образувано в кантората на ЧСИ Станимира Данова, per. № 718, на 07.06.2022 г., в полза на кредитора „ЕОС Матрикс" ЕООД, БИК 131001375, като частен правоприемник на първоначалния кредитор „Обединена Българска Банка" АД, въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2010 г., издаден по ЧГД 14266/2010 г. по описа на ВРС, с който З. Н. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ОББ" АД, сумата от 20 564.78 лв., от която 17550 лв. - непогасена главница, 1776.38 лв. - договорна лихва за периода 20.10.2009 г. -16.09.2010 г. и 1238.40 лв. - наказателна лихва за просрочени главници за периода 20.10.2009 г. - 16.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -17.09.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1198.08 лв. - деловодни разноски.С молба от 19.12.2022 г. кредиторът е уточнил размера на вземането си - 37 113.51 лв., от които главница в размер на 17550 лв., лихви 19 389.01 лв., разноски в размер на 100 лв., такси 74.50 лв.

С Разпореждане от 12.07.2023 г. е назначен особен представител на длъжника, както и е определен първоначален депозит за особения представител в размер на 200 лв., който взискателя е внесъл по сметка на ЧСИ на 12.09.2023 г. От Адвокатска колегия - Варна е посочен за особен представител на длъжника адвокат Е. С..

На 27.10.2023 г. същата е получила адресираното до З. П. съобщение за образувано дело.

На 08.11.2023 г. адв. С. е депозирала молба, в която е посочила банкова сметка, по която да и бъде изплатено възнаграждението, а също е поискала същото да бъде определено в размерите по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С Постановление за разноски от 10.11.2023г. е определено възнаграждение за особен представител на длъжника в общ размер на 350 лв., съответстващо на размера, посочен в чл.

10, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направена е преценка, че не е приложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от наредбата, тъй като действията, които може да осъществи особения представител не са такива „с цел удовлетворяване на парични вземания". Издаденото постановление за разноски е съобщено на адв. С. на 10.11.2023 г.

Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

В ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, 2 изрично посочени в тази разпоредба.

Длъжника, чиито процесуален представител е жалбоподателя няма правен интерес от обжалване на посоченото в обжалваното постановление възнаграждение на назначения му особен представител, чрез увеличаването му. Това е така т.к. макар и авансово внесени от взискателя – разноските за възнаграждение на особен представител са за сметка на длъжника съгласно нормата на чл. 79 от ГПК , която предвижда , че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от ГПК изключения, в които не попада настоящата хипотеза, респективно същия няма правен интерес да увеличава дълга си. Такива мотиви са изложени и в посоченото отменително определение на ВАпС по ч.в.гр.дело № 80/2024г., в което е прието , че жалбата на особения представител е допустима.

Настоящия съдебен състав счита същата за неоснователна.

Правилно ЧСИ е определил възнаграждението на особения представител по т.4 на чл.10 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по т.2 на чл.10 от наредбата. Особения представител на длъжника в изпълнителното производство, за разлика от взискателя не разполага с правомощия за извършване на действия „с цел удовлетворяване на парични вземания", респективно не оказва процесуално представителство, защита и съдействие на страна в изпълнителното производство имаща такива правомощия. В Наредбата изрично е предвидена разпоредба указваща размера на възнаграждението за оказано процесуално представителство, защита и съдействие на страна в изпълнителното производство извън хипотезата на извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквато е настоящата и това е приложената от ЧСИ.

Извън посочените аргументи , съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл са и Определение № 343 от 15.02.2024год. по т. д. N 1990 по описа за 2023г., ВКС Търговска колегия, Второ отделение, както и Определение № 50015 от 16.02.2024год. по т. д. N 1908 по описа за 2022г., ВКС Търговска колегия,Първо отделение

Не без значение и на последно място, в конкретната хипотеза възнаграждението на особения представител не се дължи по Закона за правната помощ / както е посочено в уведомително писмо на Адвокатска колегия Варна и в Разпореждане на ЧСИ за назначаване на особен представител от 12.07.2023г. / и е на разноски на взискателя съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Авансово внесените от взискателя разноски в изпълнителното производство са за сметка на длъжника.

С изложените аргументи подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена 3 без уважение.

Поради неоснователността на жалбата не са налице и основания за спиране на производството по изпълнението.

При този изход на спора, на въззивника не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 23074/13.11.2023г./уточнена с жалба вх.

№ 23208/14.11.2023г./ от регистъра на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-Варна, подадена от адв. Е. Л. С., в качеството й на особен представител на З. Н. П. длъжник по изпълнението, срещу действията на ЧСИ Ст. Данова по изп. дело № 20227180400563 – Постановление за разноски от 10.11.2023г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е. Л. С., в качеството й на особен представител на З. Н. П. длъжник по изпълнението за спиране на изпълнението по изпълнително дело изп. дело № 20227180400563 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег.

№ 718 с район на действие района на ОС-Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4