Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4052 от 19.12.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3408/2022
Вид
Решение № 4052
Подписан
19.12.2022
В сила
28.01.2023
Състав
Ралица Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4052 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110103408 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Т. Р. срещу „М.К.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 320 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаление на неговия размер от 2400 лв. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 04.11.2022 г.), представляваща сбор от платени без основание вноски за допълнителни услуги – пакет „CrediGo” в периода 12.07.2019 г. – 12.09.2020 г. в размер на 160 лв. всяка по Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342-00026945/12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 12.06.2019 г. между страните е сключен договор за заем Договор за заем CrediGo № 5342-00026945, по който ищцата е получила в заем сумата от 3200 лв. Връщането й е следвало да се извърши на 15 месечни вноски всяка в размер на 257,58 при фиксиран лихвен процент от 29,45% и ГПР 50%. В договора било посочено, че сумата, която следва да върне в периода на ползване на кредита е в размер на 3863,70 лв. Твърди, че на същата дата и по повод така сключения договор за заем, с ответника са сключили и договор за допълнителни услуги, по който е поела задължение да плати цена на пакет допълнителни услуги – пакет „CrediGo“, включващи: безплатно внасяне н а вноски в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и прави за участие в специални промоции. Дължимото възнаграждение по този договор било в размер на 2400 лв. разсрочено на 1 5 месечни вноски всяка от по 160 лв., включено в погасителната вноска по договора за кредит.

Така общият размер на месечната вноска ставала 417,58 лв. Твърди, че договорът за допълнителни услуги е нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като води до несправедливо облагодетелстване на кредитора за сметка на заемополучателя като икономически по-слаба в правоотношението страна. Твърди, че клаузата 1 регламентираща възнаграждение за тези услуги е нищожна и като противоречаща на ЗПК и в частност чл.10а ЗПК, тъй като то се дължи за предоставена възможност, а не за реално потребени услуги. Счита, че клаузата е заобикаляща забраната на чл. 10а ЗПК, санкцията за което е нейната нищожност съгл. чл. 21 ЗПК. Поддържа, че към датата на подаване на исковата молба е погасила изцяло задължението си по процесния договор за заем. Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която е извършила плащането, счита че то е изначално недължимо получено от ответника и той дължи връщането му. При тези съображения моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „М.К.“ АД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Аргументира недопустимостта на производството с нередовност на исковата молба, поради непосочване от ищеца на банкова сметка или друг начин на плащане, както и поради обстоятелството, че исковата молба е подписана от лице без представителна власт, тъй като представеното пълномощно е неавтентично. Твърди, че въпросният договор за допълнителни услуги е самостоятелен от договора за заем, поради което и не попада в приложното поле на ЗПК и приложими за него са само разпоредбите на ЗЗД. Счита, че по този договор за услуги, за разлика от договора за изработка, дължимостта на възнаграждение за тях не е предпоставена от постигане на уговорения резултат. Оспорва договорът да страда от сочените пороци.

Счита, че уговорените услуги не са абстрактни, а носят реална полза на кредитополучателите, поради което и цената им е реално измерима, ясно посочена в Тарифата за допълнителни услуги в сила от 25.09.2018 г . Поддържа, че в случая ищцата реално се е ползвала от тези услуги. Така например, напълно безплатно е ползвала услугата от пакета „безплатно внасяне на вноски директно в офиса на М.К.

АД“, без да й бъде събрана дължимата в Тарифата такса за това, както и услугата „смс известяване за направено плащане“, спестявайки си така такси, които иначе би платила.

Стойността на предоставените услуги възлизала в размер на сумата от 316,80 лв., поради което възражението й, че насрещните престации на страните по договора били нееквивалентни е напълно неоснователно. Оспорва услугите да са свързани с усвояване и управление на кредита по см. на чл.10а ЗПК, като твърди те да се предоставят само по искане на заемополучателя, за негово удобство, а и не са предпоставка за сключване на договора за заем. Дори и да се прилага чл.10а ЗПК посочва, че видът, размерът и действията, за които се събират такси са били ясно посочени в Приложение №1 към договора за допълнителни услуги и Тарифата за допълнителни услуги. Навежда довод, че ищцата не е заплатила процесната сума от 2400 лв., поради което дори договорът за допълнителни услуги да бе недействителен, предявеният иск за връщането на сумата би бил неоснователен. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – Договор за заем CrediGo № 5342- 00026945/12.06.2019 г., Погасителен план към договор за заем № 5342-00026945 от 12.06.2019 г., Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342-00026945/12.06.2019 г. и Искане за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342-00026945, ведно с Приложение № 1 – описание на допълнителни услуги, се установява наличието на облигационно отношение между Ж. Т. Р. и „М.К.“ 2

АД по Договор за заем CrediGo № 5342-00026945 от 12.06.2019 г.

Съгласно сключения договор на ищцата е предоставен заем в размер на 3200 лв., като е уговорено, че сумата следва да бъде върната в срок до 12.09.2020 г. на 15 равни месечни вноски в размер на 257,58 лв. при фиксиран лихвен процент от 29,45 % и годишен процент на разходите 50 %, за което е подадено искане на заем от ищцата в размер на 3300 лв. при месечна вноска от 265,78 лв.(л. 51 от делото).

Установено е и подаването едновременно с искането за заем (с поискана главница от 3300 лв.) и искане за ползване на допълнителни услуги в пакет CrediGo, предложени от същия доставчик в обем, описан в приложение № 1, което недвусмислено свързва предоставянето им като допълнително улеснение за клиент по договорен заем срещу фиксирано допълнително възнаграждение, обявено от кредитора в искането на клиента. В приложението, съставляващо прилаГ. от доставчика общи условия за това допълнително обслужване, са описани два пакета, като съответен на процесното договаряне е комплект CrediGo, включващ пет дейности, две от които съвпадат с тарифирани базисни услуги (внасяне на платежна вноска в офис на заемодателя, след предварителна уговорка и разглеждане на искане на добросъвестен платец за предоговаряне на условия за погасяване или разсрочване), които са обявени като безплатни с изрично посочване, че избора на общо платения пакет изключва прилагане на таксите по тарифата. Останалите три дейности (разглеждане до минути, преференциално обслужване и информиране за промоции) са предложени само като включени в такъв пакет (без отделни цени по общата тарифа) и задълженията, които доставчика поема по тях са оповестени само в това приложение, като включват: фиксиран кратък срок от 120 минути за произнасяне на търговеца по параметри на отправеното от кандидата за кредитиране искане за заем; персонално обслужване в офиса с предимство пред други, неползващи подобен пакет клиенти; право на клиента да се ползва от бъдещи отстъпки или облекчения на предлаГ. от същия доставчик продукти. За орГ.зирането на така обявените допълнителни услуги, доставчикът е посочил, че ще прави допълнителни разходи и те се възмездяват с обща цена, дължима при сключване на договора, но за облекчение на клиента фиксираната стойност се разсрочва на месечни вноски, конкретизирани в искането на клиента.

В случая кандидатстващата за кредитиране заемополучателка е обявила готовност за поемане на вноска от 165 лв. за 15 месеца, но това искане е било подадено едновременно с другото искане за ползване на 3300 лв. главница с готовност за погасителни вноски от 265,78 лв. каквото не е било прието от доставчика. Видно от представените договори, ответното дружество е одобрило отчасти искането до 3200 лв. главница, като окончателните параметри на заема и договорения към него пакет са финализирани в графика за плащанията за 15 месеца със сборната вноска от 417,58 лв., в който размер е включена и вноска в размер на 160 лв по договора за допълнителни услуги.

Така на датата на сключване на договора за заем – 12.06.2019 г. между страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342-00026945, по силата на който ищцата е следвало да заплати цена от 2400 лв. за пакет от допълнителни услуги включващи: Безплатно внасяне на вноски директно в офис на „М.К.“ АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути;

Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Цената е платима за срок 15 месеца при месечна вноска 160 лв. с падеж 12-то число.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза към датата на изготвянето му ищцата е 3 изплатила изцяло задълженията по договора, от които 3200 лв. главница, 152,66 лв. лихва, 1,28 лв. наказателна лихва, 320 лв. цена по договора за допълнителни услуги и 28,38 лв. за такса предсрочно погасяване. Ищцата е направила две плащания по банков път на 23.07.2019 г. в размер на 179,06 лв. и на 12.08.2019 г. в размер на 3020,94 лв.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Приложение № 1 описание на допълнителни услуги; Тарифа за допълнителни услуги и Общите условия на „М.К.“ АД и разписка от 12.06.2019 г., относими към договора за заем, както и операционна бележка от 23.07.2019 г. и разписка от 26.11.2019 г. относно извършени плащания от ищцата по договора за заем на обща стойност 723,45 лв.

При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че съобразно конкретно посоченото в приложение № 1 към процесния договор съдържание на предмета на услугата категорично се изключва защитната теза на кредитора, че договорът за допълнителни услуги представлява самостоятелно съглашение, извън потребителското кредитиране, поради което е неприложима специалната уредба на закрилата на потребители, ползващи кредитни услуги. Самият кредитор е признал, че целта на пакетното обслужване е определният клиент, който вече ползва кредитиране да бъде третиран поблагоприятно при ползване на вече договорен кредит, като „пакетираните“ услуги, заплащани с общо конкретно възнаграждение следва да заместят общо предлаГ. срещу уеднаквени по тарифа за всички клиенти цени. Точно защото е било обявено от доставчика като незадължителна алтернатива на задължителна, според общите условия тарифа за съпътстващи услуги, няма основание за отделянето на съдържането на това договаряне от основния кредитен договор. Явно е, че „допълнителният“ договор няма самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един продукт и прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по добавени (адхезионни) договори. В този смисъл са и дадените вече указания по възприемане на смисъла на Европейския стандарт на потребителска закрила в практиката на СЕС (С-96/14, Съединени дела C-224/19 и C-259/19).