Решение № 248 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110213390 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от С. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.Н. И., кв.С., ул.“К.“ №*******, против наказателно постановление №**************** г., издадено от началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. Оспорва описаната в санкционния акт фактическа обстановка като твърди, че е имал сложен обезопасителен колан, но при спирането му за проверка и до идването на полицейските служители, го е свалил. Освен това сочи, че процесното НП му е връчено след изтичане на 6 месеца, което също го прави незаконосъобразно.

Жалбоподателят, при осъществяване правото си на лична защита, след приключване на съдебното следствие, навежда доводи, че е свалил 1 обезопасителния си колан, за да се пресегне да вземе и предаде на контролните органи документите си, както и че е бил спрян от полицейските служители за извършване на проверка без наличие на причина за това. Моли съда да отмени процесното НП на посочените основания.

Ответната страна по делото в лицето на АНО – Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание. Взема писмено становище по същество на делото в своевременно представени писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.В. П..

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 04.09.2024 г., съгласно отразеното в придружаващото преписката писмо, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 04.09.2024 г., съгласно поставената дата на входящия номер, т.е. в законоустановения 14дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподаля започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№1096355, на 09.01.2024 г., от старши полицай при 02 РУ-СДВР: В. И. К., в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, за това, че на 09.01.2024 г., в 21:39 часа, в гр.Н.И. по ул.“К.“, срещу №******** с посока на движение от ул.“Л.“ към ул.“Х., управлява лек автомобил „********“, с рег.№***********, лична собственост, без да е поставил предпазен колан, с който МПС е оборудвано заводски, с което виновно е 2 нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 09.01.2024 г., без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения против съставения АУАН в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на направените в АУАН констатации, АНО издал процесното НП, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка картон на водач; Заповед №**********9 г., ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО; Заповед №**************** г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените два броя заповеди на министъра на вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО. И двата акта са съставени в предписания от закона ред, в писмена форма и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални наршения, които да са довели до грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какви нарушения е ангажирана отговорността му, поради което да съставляват формални основания за цялостна отмяна на санкционния акт.

По отношение на третото вменено на жалбоподателя административно нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Жалбоподателят не 3 оспорва факта, че е управлявал процесното МПС, както и че управлявания от него лек автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан. Ответната страна, обаче, не ангажира никакви прекии доказателства в подкрепа на направената в АУАН единствена констатация, че по време на управление на процесния автомобил, жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Посоченото време на извършване на нарушението – на 09.01.2024 г., в 21:39 часа, т.е. в тъмната част на денонощието, предпоставя обективна невъзможност да бъде възприето от полицейските органи описаната в акта фактическа констатация, че жалбоподателят е управлявал МПС-то, без поставен обезопасителен колан. Предвид горното и липсата на констатирани каквито и да е било други нарушения на ЗДвП в съставения АУАН, навеждат на извод, че не е имало никаква причина за спиране на жалбоподателя за извършване на проверка. В този смисъл, и доколкото съставения АУАН няма презумтивна доказателствена сила относно направените в него фактически констатации, релевираните възражения от жалбоподателя, че е свалил обезопасителния колан, след спирането му за проверка, за да достигне по лесно до мястото, на което съхранява документите си в автомобила и да предаде същите на полицеските служители, не се явяват изолирани от останалите събрани по делото доказателства, поради което не следва да се приемат единствено за защитна версия. Доколкото доказателствената тежест принадлежи на ответната страна по делото, съдът намира за недоказано извършването на вмененото нарушение на жалбоподателя, поради което административнонаказателната му отговорност е незаконосъобразно ангажирана на основание приложената санкционна разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН в настоящото производство страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Правоимащата страна не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, съответно не прави искане в горния смисъл, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горните мотиви, съдът:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №************** г., издадено от началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на С. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.Н. И., кв.С., ул.“К.“ №**********, против наказателно постановление основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5