Решение № 12767 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12767 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110104347 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу И. Б. З., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 2555.43 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 146, находящ се в гр.София, ж.к. „Света Троица“бл.174, вх.Ж, ет.3, абонатен № 238910, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 18.10.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 498.44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 30.64 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 28.01.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 7.11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 10.10.2023 г.

Ответникът И. Б. З. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат С. К.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия, респ. не е собственик/ползвател на недвижимия имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С Определение № 25959/14.06.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „М.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 053/02.10.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-74/09.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответникът не възразява, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том LLLXXVI, дело 34563/1997 г. се установи, че ответника И. Б. З. е собственик на процесния недвижим имот- апартамент № 146, находящ се в гр.София, ж.к. „Света Троица“бл.174, 2 вх.Ж, ет.3. В допълнение на установения факт за собственост е и Удостоверение за наследници (изх.№ РИЛ25-ТД26-1191/17.09.2025 г.)

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 2104.04 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 467.69 лева; сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 43.81 лева и плащането от 60.10 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 2555.44 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване, за изравнителни сметки (за доплащане) и извършеното плащане, както и лихва от 632.14 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 10.10.2023 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими 3 суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 18.10.2023 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 18.10.2020 г. ) . В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 18.10.2020 г., в размер на 641.81 лева, представляваща главница и 207.14 лева, представляваща лихва. В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 978.42 евро (равностойността н а 1913.62 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот и за периода от 18.10.2020 г. до 30.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2555.43 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 18.10.2020 г. следва да бъде отхвърлен.

Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза има вземания станали изискуеми преди 01.08.2020 г., в размер на 207.14 лева, представляващи мораторна лихва. В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 148.94 евро (равностойността на 291.30 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 498.44 лева следва да бъде отхвърлен, съобразно правилото на чл.119 ЗЗД.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 30.64 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-18.10.2023 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 7.11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 10.10.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

4

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата о т 440.66 евро (равностойността на 861.85 лева), представляваща разноски- за държавна такса от 1 1 3 лева, възнаграждения за вещи лица от 641.87 лева и юрисконсултско възнаграждение от 106.98 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Процесуалният представител на ответника- адвокат С. К. претендира разноски в исковотои заповедното производства. Адвокат К. претендира да му се присъди адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА лично на него за оказаната безплатна правна помощ и съдействие в исковото производства на ответника И. З., който е материално затруднено лице. Настоящият съдебен състав намира, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото(исковото производство) следва да е 200 лева, а този в заповедното производство-50 лева, като в тази връзка на адвокат С. К. следва да се присъди сумата о т 36.66 евро(равностойността на 71.70 лева), представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно на отхвърлената част от исковете.