Определение № 5940 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5940 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002102391 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. П., чрез адв. Й. А. от САК, против въззивно решение № 222/12.01.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 610/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение № 20038131/26.05.2022 г. по гр. д. № 21046/2022 г. на Софийски районен съд, и като краен резултат на основание чл. 127, ал. 2 СК /по предявен иск от М. П. и насрещен иск от Д. П./ упражняването на родителските права върху общото на страните дете Ж. Д. П. е предоставено на майката М. Н. П.; определено е местоживеенето на детето при майката; определен е режим на лични контакти на бащата Д. П. П. с детето Ж., както следва: всяка четна седмица от годината, от петък след детската градина/края на учебните занятия (след като детето тръгне на училище) до неделя в 18:00 ч.; един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година за Коледните и Великденските празници, от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден; всяка нечетна година през Новогодишните празници, от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето, съобразено с училищната му ангажираност (след като тръгне на училище), с преспиване; всяка година на рождения ден на бащата, съобразено с училищната ангажираност на детето, с преспиване; осъден е Д. П. П. да заплаща на месечна издръжка за детето Ж. в размер на 300 лв., считано от 01.05.2021 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1.

„Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи мотиви и 1 собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да съобрази целия доказателствен материал по делото и да изгради своите изводи въз основа на съвкупна преценка, посочвайки кои факти приема за установени и кои не и въз основа на кои доказателства?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за интересите на малолетното дете и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд, следейки служебно за интересите на малолетното дете, след като от събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства се установява, че малолетното дете е живяло до 05.04.2021 г. в сигурния си дом, но от 08.08.2021 г. е изведено от сигурният дом и е принудено да живее в чужд дом, при съжителя на майката, да събере доказателства и да изследва как се е отразило на малолетното дете това извеждане от сигурния дом, как се отразява присъствието на съжителя на майката в живота на малолетното дете и отражението върху психиката му? Охранени в достатъчна степен ли са интересите на детето в дома на съжителя?“; 5. „Длъжен ли е въззивният съд, следейки служебно за интересите на малолетното дете, да събере доказателства, като служебно назначи съдебно-психиатрична експертиза за обследване как се отразява на психиката на малолетното дете съжителството със съжителя на майката?“; 6. „По какви критерии следва да се ръководи съдът, при преценката за интереса на детето, при разширен семеен кръг, като назначи служебна експертиза за устанояване на горните обстоятелства?“; 7. „Длъжен ли е бил въззивния съд да изследва реалната възможност на страните за помощ от трети лица, след като се е произнесъл, че майката може да разчита на помощта на съжителя, неговата майка, своята майка“?. Твърди се, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ППВС 1/1974 г., решение № 128 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 795/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 244 от 23.10.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 80 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г. на ВКС, III г.о. Излагат се и съображения, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответната страна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че Д. П. П. и М. Н. П. са родители на малолетното дете Ж. Д. П.. От събраните свидетелски показания е установено, че след раздялата на страните на 04.04.2021 г. Ж. живее с майката, като докато живеели заедно майката къпала детето, приготвяла храна за него, хранела го, сменяла му памперсите.

От шест месеца свидетелят Д. живеел с М. П. и дъщеря й Ж. в неговия дом. Според показанията му двамата с М. водели и прибирали детето от детска градина, приспивали го и му помагали когато се нуждае от помощ. Всеки път свидетелят присъствал на предаването и връщането на детето от бащата. Последните пъти детето тръгвало с усмивка към баща си, но 2 се обръщало към майка си. Той и майката обяснявали на Ж., кой е нейният биологичен баща, когато Ж. наричала свидетеля Д. „тате“. Според свидетелят А. и двамата родители полагали грижи за Ж.. Първоначално майката приготвяла храната, но когато детето проходило, бащата започнал да се занимава с него. Детето винаги сядало в скута на баща си, като той я хранил. От показанията на свидетелката П. – майка на Д. П., е установено, че тя е присъствала на срещите на бащата с детето, баща му се грижел за него, можел да готви, помагал му при хранене, в дома му детето имало собствена стая.

Пред въззивната инстанция са събрани доказателства за трудовата ангажираност и доходите на страните, за жилищните условия на страните, същите са изслушани на основание чл. 59, ал. 6 от СК, прието е заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза и е приобщен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - Л.. Въз основа на тези доказателства е установено, че Д. П. работи като поддръжка на петролен терминал.

Не съжителства с друго лице и за помощ при отглеждането и възпитанието на детето може да разчита на майка си, която е пенсионер и не работи.

Майката М. П. работела във фирма с нерагламентирано работно време от вкъщи.

Отношенията между съжителя й и Ж. били много добри, той я приел като свое дете.

Съжителят й има две деца, които не живеели с тях. Двамата никога не ограничавали Ж. и тя знаела кой е баща й. За помощ в отглеждането на Ж., освен на съжителя си, майката можела да разчита на неговата майка, на своята майка и на сестра си.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза е установено, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители и демонстрира желателно поведение спрямо биологичния си баща, което е породено от противоречивите послания, отправяни от съжителя на майката с нейно съгласие. Детето било свързано със съжителстващото лице през страх от отхвърляне. Експертът констатирал по-изразена лоялност към майката и съжителстващото лице, което обяснил с това, че те в момента са отглеждащите възрастни.

Съдът е посочил, че според вещото лице съжителят на майката оказва влияние върху поведението на детето и на практика е иззел повечето функции дори за детската градина.

Психологът установил, че и двамата родители са с добър родителски капацитет и могат да полагат грижи за детето. Не са констатирани прояви на родителско отчуждение на детето от някой родител, но не по правилен начин били обяснени ролите в семейната система на възрастните - кой е бащата, кой е съжителстващият, че последният е партньор, поради което и детето било объркано. Според социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. майката полагала основни грижи за детето. Жилището на св. Д., в което живеели заедно с детето, се състояло от кухня, две стаи, хол и сервизни помещения. То било обзаведено с всичко необходимо за нормален живот, като детето имало самостоятелна стая, която споделяло с двете деца на Д. при гостуването им при режим за лични контакти. Бащата живеел в собствен апартамент, състоящ се от дневна, спалня, детска стая и сервизни помещения, който бил обзаведен с необходимите мебели и уреди за нормален живот.

Заключено е, че родителите са в състояние да полагат адекватни грижи за детето. В жилището на бащата имало подходящи условия за отглеждане на детето. Бащата изплащал издръжка за детето. Контактите му с детето били регламентирани и се осъществявали 3 регулярно. Посочено е, че отделянето на детето в ниска възраст от някой от родителите би могло да доведе неблагоприятни до последици в психоемоционалното му развитие. За правилното личностно развитие на детето било необходимо то да има контакти и с двамата си родители и останалите им близки.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил, че и двамата родители имат добър родителски капацитет, могат да задоволят жилищните нужди на детето, разполагат с необходимите финансови ресурси за отглеждането му и могат да разчитат на помощ от техни близки за справяне с отговорността по отглеждането и възпитанието на детето. Счел е, че упражняването на родителските права върху детето Ж. следва да се възложи на майката, при която да бъде определено местоживеенето му. Този извод се налагал с оглед пола и възрастта на детето (4 години), фактът, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето от раждането му до раздялата на родителите са полагани преимуществено от майката. Детето живяло само с майката в определен период от време след раздялата на родителите му- близо три години (от 05.04.2021 г.). Майката, като отглеждащ родител, не негативизирала у детето образа на бащата и не е допуснала отчуждаване на детето от бащата. Съдът е посочил също, че промяната на местоживеенето на малолетното дете неминуемо би му причинило стрес и психически дискомфорт. Приел е, че за да се съхранят емоционалната и доверителна връзка между детето и неговия баща, както и интересите на малолетното дете, които са да има пълноценна връзка и с двамата си родители, следва да се определи нов, по-разширен режим на лични контакти на бащата с детето.

Предвид тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение само, в частта му касаеща определения режим на лични контакти на бащата с детето, като е определил нов, както следва: всяка четна седмица от годината, от петък след детската градина/края на учебните занятия (след като детето тръгне на училище) до неделя в 18:00 ч.; един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година за Коледните и Великденските празници, от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден; всяка нечетна година през Новогодишните празници, от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето, съобразено с училищната му ангажираност (след като тръгне на училище), с преспиване; всяка година на рождения ден на бащата, съобразено с училищната ангажираност на детето, с преспиване. С горепосочените мотиви и споделяйки мотивите на първоинстнционния съд, въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение, в частите, с които упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката М. П., при която е определено и местоживеенето му, и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка за детето Ж. в размер на 300 лв.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със 4 задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.