Решение № 1017 от 07.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330109865 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против С. В. А., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1119, 15 лв. , представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.07.2018г.- 26.08.2022г. за имот, находящ се в ***, с потребителски номер *** и сумата от 98, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 14.09.2022г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6407 от 15.09.2022г., по ч.гр.д. № 13132/ 22г., по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 30820/ 05.12.2023г., по ч.гр.д. № 13132/ 22г., по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в. ( претенцията е описана като е съобразено стореното от ищеца уточнение на исковата молба с вх. № 106635/ 23.11.2023г. – л. 52 от делото).

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 04.07.2018г.- 26.08.2023г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на 1 питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1119, 15 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвал водоснабдения имот като собственик и в тази връзка има качеството на потребител. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 98, 93 лв. за периода 30.09.2019г.31.07.2022г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За процесния период, стойността на потребената услуга е начислена по отчет на измервателните устройства, поставени в имота на ответника. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор може да се счита за сключен и с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува 2 одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата ( в случая общите условия, при които ищцовото дружество предоставя услуги са представени и фигурират в кориците на заповедното производство ).

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи са частни свидетелстващи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател ( същите се ценят по реда на чл. 175 ГПК ). Налице е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. ( които както вече бе посочено се намират в кориците на заповедното производство ).

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик на имота, находящ се на адрес- ***, т. е. че ответникът е страна ( потребител ) по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

От представения по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *** ( л. 10- 11 ) се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния водоснабден недвижим имот, находящ се на адрес ***. Базирайки се на посочения нотариален акт съдът счита, че законосъобразно ищцовото дружетсво е вписало като титуляр на партидата ответника С. В. А.. Предвид това и доколкото по делото не бяха представени доказателства за последваща промяна в собствеността на процесния имот, то съдът счита, че именно ответникът е последният титуляр на партидата за процесния водоснабден имот.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик на процесното жилище, има качеството потребител като между страните е възникнало продажбено правоотношение. Съобразно това и доколкото се установява, че процесният имот е водоснабден, както и че ответникът притежава качеството на потребител, 3 то съдът счита, че ищцовото дружество е доказало иска по основание.

По отношение размера на исковата претенция : в исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е отчетено на основание чл. 22 от Общите условия на дружеството- съобразно показанията на водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора в имота на ответника- потребител. От материалите по делото се изяснява и че в имота на ответника са монтирани два водомера с номера в картотеката на ищцовото дружество, както следва: № *** и ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 22 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищцовото дружество, услугите се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери. Отчетените данни от индивидуалните водомери на потребители се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Карнетът е частен удостоверителен документ който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно- датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.

В производството по делото са представени и приети четири броя карнетни листове (л. 6- 9 ), в които за част от периодите е налице подпис на потребителя, а за други или липсва подпис на потребителя като е графа „забележка“ е налице отразяване, че същият „е в чужбина“ или не е посочена конкретна причина, поради която липсва подпис на потребителя. В конкретния случай, съдът не счита, че липсата на подпис на потребителя във всяка една графа от карнетния лист води до заключение, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по доставка и отвеждане на вода от и до имота на ответника. С отговора на исковата молба карнетните листове са оспорени бланкетно, като в хода на съдебното производство ответникът не е отправил искане за отчитане на водомерите на място и установяване дали техните показания ( реалното потребление ) е съответно на отразеното в карнетите. Респективно, не е оспорено и съответствието на отразеното в карнетите количество вода, със записите по фактурите. В приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза ( л. 76- 71), която съдът цени изцяло като обективно и компетентно изготвена, вещото лице е посочило, че счетоводството на ищеца е водено редовно, а вземанията от ответника са отразявани към момента на тяхното възникване и ежемесечно при спазване принципа на текущо начисляване съгласно Закона за счетоводството. Нужно е да се посочи и че самите карнетни листове като частен свидетелстващ документ се ценят по реда на чл. 175 ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото. Предвид това и доколкото се установява отразяванията да съответстват на издадените фактури, то съдът счита, че именно стойностите по карнетите са релевантни за определяне стойността на предоставената услуга. Съдът счита за нужно да посочи и че след като процесният имот е водоснабден и ответникът притежава качеството на потребител, то 4 последният не би могъл да черпи права от недобросъвестното си поведение и неосигурявайки достъп до имота през даден отчетен период, впоследствие да твърди, че не дължи сумите за доставената му услуга поради неясна методика на отчет. В случая следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 162 от ГПК, предвиждаща че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице ( изрично в тази връзка - Решение № 1247/ 13.10.2022г. по в.гр.д. № 1590/ 2022г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, VII- ми гр. св ).