Определение № 1932 от 21.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1932 гр. Бургас, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501168 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ.БГ“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. С-*****, представлявано от управителя С.Д. чрез адвокат И. Г. от САК против определение № 694/09.06.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 479/2023г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване на заплащане на държавна такса.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и е постановено в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд по идентични случаи. Дружеството подчертава, че макар в нормата на чл.83 от ГПК да не е предвидена възможност за освобождаване на юридически лица от държавна такса, практиката на ЕСПЧ допуска тази възможност в решение от 24.12.2009г. по делото „Агромодел“ ООД срещу България (жалба вх.№ 68334/2001г.), решение от 26.07.2005г. по делото Podbielski & PPU срещу Полша (жалба № 39199/1998г.) и решение от 10.01.2006г. по д е л о т о Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/1999г.). Възможността за освобождаване на юридическо лице от държавна такса е разгледана в определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 GREP/FraistatBayern на СЕС и в определение № 170/15.04.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 209/2020г.1 II ТО. Частният жалбоподател изтъква, че определената от съда държавна такса в размер на 119 677,18 лева е прекомерна висока за производство, в което се търси защита на едно фактическо състояние – възстановяване на държанието, което му е отнето по скрит начин. „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ.БГ“ ЕООД иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да го освободи от заплащане на държавна такса.

Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 12.05.2023г. „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ.БГ“ ЕООД предявява иск с правно основание чл.76 от ЗС, вр. чл.356 от ГПК против „ВП Мениджмънт“ ООД за предаване на държането върху „Гранд Хотел Оазис“, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ с идентификатор ****** по КККР на гр. Несебър, представляващ хотелски комплекс, изпълнен на 9 етажа, състоящ се от 62 стаи, 4 студиа и 67 апартамента с обща площ от 16 168 кв.м., който попада в УПИ ***** по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток“ с площ от 6 745 кв.м. Ищецът твърди, 1 че правото на собственост върху хотела принадлежи на „С****“ АД. Между собственика на хотела и дружеството - ищец е сключен договор за наем за летен сезон 2022 със срок на действие от 10 май 2022г. до 30 септември 2022г. Като наемател на хотела, ищецът е извършил ремонтни дейности за 200 000 лева и е очаквал да сключи нов договор за наем за летен сезон 2023г. На 11.04.2023г. представител на ищеца посетил хотела, за да го подготви за предстоящия сезон, ако бъде нает и установил, че държанието върху него е отнето по скрит начин от новия собственик на хотела – ответното дружество „ВП Мениджмънт“ ООД.

Поради това ищецът иска от съда да му предаде държането върху хотела, упражнявано от ответника „ВП Мениджмънт“ ООД.

„ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ.БГ“ ЕООД се снабдява със съдебно удостоверение, а въз основа на него с удостоверение за данъчна оценка на „Гранд Хотел Оазис“ в к.к. „Слънчев бряг – изток“.

С разпореждане № 1416/06.06.2023г. Районен съд – Несебър оставя исковата молба без движение и указва на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 119 677,85 лева по сметка на съда.

На 08.06.2023г. ищецът сезира съд с искане за освобождаване от държавна такса.

С определение № 694/09.06.2023г. Районен съд – Несебър оставя без уважение молбата на „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ.БГ“ ЕООД за освобождаване от държавна такса. За да постанови това определение, съдът приема, че практиката на ЕСПЧ и ВКС действително допускат освобождаване на юридически лица от заплащане на държавна такса, но с оглед на доказана неплатежоспособност и пропорционалност между дължимата държавна такса и защитавания интерес. Съдът подчертава, че в конкретния случай няма данни дружеството да е неплатежоспособно или да е оповестило отрицателен финансов резултат от търговската си дейност за предходната година.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която определението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.83, ал.2 от ГПК въвежда възможност за освобождаване на физически лица от задължението да платят държавна такса и разноски в производствата по граждански дела. Разпоредбата на чл.6, §1 от ЕКПЧОС в нейния гражданскоправен аспект гарантира на всеки правото на достъп до съд. Това право обаче не е абсолютно и може да бъде ограничено от националната юрисдикция. Ограничението няма да бъде в съответствие с чл.6, §1 от ЕКПЧОС, ако не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел. Факторите, които се вземат предвид в тези случаи, касателно държавната такса и разноските, са размерът на таксата, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая, платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който е наложено ограничението.

Според съда, основната законна цел, която се преследва със събирането на държавни такси, е да се осигури добро правораздаване и добро функциониране на правосъдието и да се възпре злоупотребата с искове. (§37 и §42 от решение от 24.12.2009г. по делото „Агромодел“ ООД срещу България (жалба вх.№ 68334/2001г.). В конкретния случай, районният правилно е приел, че по делото не се съдържат доказателства, от които да се установи, че дружеството-ищец е неплатежоспобно или че заплащането на изискуемата такса ще затрудни изключително дейността му. Действително с предявяването на иска се търси защита на фактическо състояние, но това не прави дължимата такса непропорционална, защото фактическото състояние (държането) се отнася до сграда със значителна площ и стойност. Поради това, за да гарантира правото на достъп до съд и едновременно с това да предотврати злоупотребата с това право, районният съд е приел за 2 решаващ фактора неплатежоспособност на дружество, за която не е открил доказателства, включително и чрез служебна справка в търговския регистър. В този смисъл е и цитираното в молбата на дружеството – ищец определение № 170/15.04.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 209/2020г.1 II ТО.

По изложените съображения, изводът на районния съд, че не са налице основанията за освобождаване на ищеца от държавна такса е правилен и обоснован.

Поради това, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на обжалваното определение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 694/09.06.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 479/2023г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3