Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3735 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3145/2025
Вид
Определение № 3735
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3735 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503145 по описа за 2025 година Обжалвано е определение №12798/06.10.2025г. на Пловдивския районен съд, с което се ВРЪЩА искова молба на ЗК „Лев инс“ АД против С. С. М., като недопустима и се прекратява производството по гражданско дело № 14252 по описа за 2025 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Частният жалбоподател Застрахователна компания „Лев Инс” АД моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С Разпореждане от 02.09.2025г. постановено по ч. гр. д. № 7621/25г. заповедният съд, след като е приел, че заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и последиците при непредставяне на доказателства, да е предяви иск в посочения срок.

При проверка на допустимостта на производството по чл. 422 от ГПК исковият съд е достигнал до извода, че не са налице условията по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като установил неправилно приложение на разпоредбата на чл. 47, ал.5 от ГПК в заповедното производство, поради което е счел, че предявеният установителен иск е недопустим и затова е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

В мотивите на обжалваното определение съдът е посочил, че не контролира законосъобразността на постановените съдебни актове на друг, равен по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като не е обвързан от изводите на заповедния съд от необходимостта от предявяване на иск.

Вярно е, че исковият съд на общо основание следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска за установяване на вземането. Тук възниква въпросът какъв е предметният обхват на проверката относно допустимостта на предявения иск и отговорът е в диспозитива на т.10а от ТР 1

№ 4/18.06.14г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422 от ГПК извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство относно това подадено ли е в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК възражението против заповедта и съдържа ли то оспорване на вземането. Дали заповедният съд правилно е приложил нормата на чл. 47, ал.5 от ГПК остава извън обхвата на проверката за наличие на процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Да са приеме обратното означава по един и същи въпрос да съществуват два противоположни по съдържание акта на равни по степен съдилища. Да се даде предпочитание на акта на исковия съд, пред този на заповедния означава да се придаде по – голяма юридическа сила на актовете на исковия съд пред тези на заповедния, а правомощия на исковия съд в производството по чл. 422 от ГПК като по – горна инстанция на заповедния съд са изключени – вж. Опр. № 60357/11.06.2021г. по т. д. 867/20г. на ВКС, І т.о. Освен това връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се осъществява в заповедното производство, което вече е приключило и няма предвиден в процесуалния закон ред, по който заявителят може да инициира неговото продължаване, за да се извършат допълнителни действия по уведомяването на длъжника и да завърши съответния етап от заповедното производство.

Изложеното обосновава извода, че определението на първоинстанциония съд следва да е отмени, а делото ще се върне за по – нататъшното разглеждане на исковата молба.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №12798/06.10.2025г. на Пловдивския районен съд, с което се ВРЪЩА искова молба на ЗК „Лев инс“ АД против С. С. М., като недопустима и се прекратява производството по гражданско дело № 14252 по описа за 2025 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ХХI -ви граждански състав за извършване на по – нататъшните процесуални действия по администриране на искова молба вх. № 96732/18.09.2025г. по описа на Пловдивския районен съд подадена от Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 против С. С. М., ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2