Решение № 5587 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5587 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. К. като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110132342 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

Ищцата М. Д. Х., чрез своя баща и законен представител Д. Х. Х., твърди, че ответницата Й. К. Х. е нейна майка, че родителите не отглеждат заедно ищцата, а тя се отглежда от бащата. С решение № 300928 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 13334/2017 г., СРС, 139-ти с-в, влязло в сила в частта на издръжката на ищцата, размерът на издръжката за ищцата бил определен на 115 лв. Тази издръжка понастоящем не била достатъчна, за да посрещне повишените нужди на ищцата, а била и под законово определения размер.

Съобразно доходите си, своята работоспособност и увеличените нужди на ищцата ответницата следвало да заплаща издръжка в размер 400 лв. мес. Ищцата моли за постановяване на съдебно решение, с което издръжката да бъде увеличена от 115 лв. мес. на 400 лв. мес., считано от 15.06.2022 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска. Претендира разноски.

Ответницата Й. К. Х. сочи, че доходите й не й позволяват да дава издръжка в поголям размер от минималната по закон. Отделно от това сочи, че ищцата не се нуждае от издръжка в претендирания размер, а доходите на бащата са значително по-големи по размер от нейните. Сочи, че дължи издръжка на пълнолетен учащ се в размер на 200 лв. мес. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за уважаването му в минималния размер по чл. 142, ал.

2 СК. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 150 СК

Претенцията цели изменение на размера на веднъж определената и присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на обстоятелствата.

1

За уважаване на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които издръжката е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на дължащия издръжка.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите, имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Съдът намира, че в случая е доказано наличието на кумулативно предвидените в чл.

150 СК предпоставки във връзка с твърдените нови обстоятелства в исковата молба, по следните съображения:

От присъждането на издръжката до приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката – изминали са три години, детето е пораснало, а с това са нараснали и неговите потребности. Сега определената издръжка вече е под минимума по чл. 142, ал. 2 СК.

Ищцата поначало няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от нуждата от издръжка на всяко здраво дете на неговата възраст, живеещо в столицата на страна и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. За изчисляване размера на издръжка следователно следва да се ползват преди всичко данните на статистиката.

Определеният с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2023 г. (дата на устните състезания по делото) е 504 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година;

2 t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този показател е обективен и макар че ищецът по делото не е пълнолетно лице, а дте, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката на пълнолетно лице. Или съдът намира, че ищецът се нуждае от издръжка общо в размер на 504 лв. мес.

Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – ответницата, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС № 5/1970 г. ), т.е. в случая между 336 лв. и 378 лв. С оглед възрастта на детето – 13 г., но и с липсата на данни за някакви по-големи от обичайните нужди, съдът по реда на чл.

162 ГПК намира, че детето се нуждае от издръжка от неотглеждащия родител в размер на 350 лв.

Доколкото по делото има твърдения за еднократно или двукратно сторен разход от бащата за зъбни шини за ищцата, то този разход не обосновава извод за трайно изменение на нуждите на ищцата, а съставлява еднократна претенция по чл. 143, ал. 4 СК, каквато по делото не е предявена.

Размерът на издръжката зависи и от възможностите на дължащия издръжка да я заплаща, а последните от неговите доходи, имущество и квалификация (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Ответницата в исковия период видно от писмените доказателства има среден доход над 1600 лв. мес., който й позволява да покрива собствената си минимална издръжка от 504 лв., да плаща наем за жилището, в което живее, от 500 лв., да плаща издръжка на пълнолетната се учаща друга своя дъщеря от 200 лв. мес., и с остатъка да покрива и издръжката на ищцата: 1600-504-500-200=396 > 350.

Ето защо съдът намира, че искът следва да се уважи в размер до 350 лв., като издръжката се увеличи от 115 лв. на 350 лв., считано от датата на исковата молба 15.06.2022 г. до настъпване на пълнолетие или до законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска. За разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 400 лв. следва да се отхвърли.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.

Ищцата е сторила разноски в размер на 350 лв. хонорар за адвокат, като 3 пропорционално на уважената част от иска следва да й се възстанови сумата от 288,60 лв.

Ответницата е сторила разноски в размер на 510 лв. за адвокатски хонорар и държавни такси, като съразмерно на отхвърлената част от иска следва да й се възстановят разноски от 89,47 лв.

По държавната такса:

Ищците по искове за издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната такса за уважената част от исковете следва да се възложи на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответницата следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда. Тя е в размер на 338,40 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 300928 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 13334/2017 г., СРС, 139-ти с-в, месечна издръжка в размер 115 лв. в полза на детето М.- Н. Д.

Х., като:

ОСЪЖДА Й. К. Х., ЕГН **********, да заплаща на детето си М. Д. Х., ЕГН **********, чрез нейния баща Д. Х. Х., ЕГН **********, на основание чл. 150 СК месечна издръжка в увеличен размер от 350 лв., считано от датата на исковата молба 15.06.2022 г. до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 400 лв.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Й. К. Х., ЕГН **********, да заплати на М. Д. Х., ЕГН **********, чрез нейния баща Д. Х. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 288,60 лв., разноски, сторени в производството по делото.

ОСЪЖДА М. Д. Х., ЕГН **********, чрез нейния баща Д. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на Й. К. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 89,47 лв., разноски, сторени в производството по делото.

ОСЪЖДА Й. К. Х., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 187,20 лв., държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 12.04.2023 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4