Решение № 1026 от 23.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300500724 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; против решение № 9/03.01.2026 г., постановено по гр. д. № 22247/2024 г. на РС Пловдив. Решението се обжалва с оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на РС за недействителност на процесния договор за кредит поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявения иск.

Ответникът И. М. Б., ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 11 от ЗПК. Предявен от И. М. Б., ЕГН **********; против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***3,11,2023 г. е 1 нищожен поради противоречие със закона (поради нарушение изискванията на чл. 11 ал. 1 от ЗПК).

Ответникът заявява становище за неоснователност на предявените искове.

С обжалваното решение РС е уважил предявения иск като е приел, че сключеният между страните договор противоречи на изискването на чл. 11 т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК е нищожен.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че помежду им е сключен посочения по-горе договор за кредит. Със същия ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит. С чл. 7 от договора (озаглавен Общ размер на кредита и условия за усвояването му) се сочи: Размер на кредите – 6500 лв.; Общ размер на застрахователната премия 2757,11 лв. (от тях 2277,58 лв. – застраховка „Банк Пакет 3 кредит + сметка“ и 479,53 лв. – застраховка „Банк Пакет 3 сметка“). Посочен е ОБЩ размер на кредита 9257,11 лв. Ответникът се е задължил да върне кредита в срок до 25,11,2027 г. (чл. 6 от договора), ведно с лихва при годишен лихвен процент 41,12 %, посочен в чл. 9 от договора, който се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва „върху остатъчния размер на главницата по кредита“. Съгласно чл. 10 от договора, размерът на ГПР по кредита е 49,59 %, а общо дължимата от потребителя сума е 18997,34 лв.

Не се спори, че въз основа на сключения между страните договор, ответникът е предоставил по банкова сметка на ищеца и последният е усвоил сумата от 6500 лв.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищецът е предявил като основания за нищожност твърдения за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 от ЗПК. По тези оплаквания съдът приема следното:

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК поставя изискване договорът да 2 съдържа посочване на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му ... В конкретният случай в чл. 9 от договора е посочена уговорената между страните възнаградителна лихва – 41,12 % годишен лихвен процент, който се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва „върху остатъчния размер на главницата по кредита“. От съдържанието на договора обаче не става ясно каква сума ще бъде считана за „главница“ при ежемесечното изчисляване на лихвата. В чл. 7 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ са посочени различни суми, наречени „размер на кредита“. На първо място се сочи: „размер на кредита 6500 лв.“; след това се посочват размери на застрахователни премии (общо 2757,11 лв.), след това се сочи „ОБЩ размер на кредита 9257,11 лв.“. При сумиране на сумите, посочени като размер на кредита и общ размер на застрахователна премия се получава сумата, посочена като ОБЩ размер на кредита. С други думи чл. 7 от договора предвижда две различни суми: размер на кредита – 6500 лв.; и ОБЩ размер на кредита – 9257,11 лв. При това положение липсва яснота коя от двете суми, сочени като „размер на кредита“ се има предвид при определяне на „остатъчния размер на главницата“, служещ за изчисляване на лихвата по чл. 9.

При това положение следва да се приеме, че съдържанието на процесния договор не позволява да се извърши преценка относно обхвата на задължението на потребителя и съществено ограничава правата на последния, поради което договорът следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Наред с това, налице е основание за недействителност на договора и поради нарушение изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради следното:

Не се спори, че размерът на посочената в договора застрахователна премия не е включен в посочения в ГПР по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В погасителния план размерът на плащанията се формира от предоставената главница, в която се включва и задължението за заплащане на застрахователна премия.

3

Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. Невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Като е достигнал до същите правни изводи и е признал процесния договор за нищожен, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Досежно разноските:

С оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото по реда на чл. 38 от ЗА безплатно процесуално представителство. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, същото следва да се определи в размер на 1000 евро с вкл. ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/03.01.2026 г., постановено по гр. д. № 22247/2024 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; да заплати на адвокат Г. Г. М., АК Пловдив, служебен адрес: гр. П., ул. „**; сумата от 1000 евро (хиляда евро), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4