Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 199 от 23.03.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1730/2021
Вид
Решение № 199
Подписан
23.03.2022
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Сливен, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20212230101730 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 341 и следващите от ГПК и е образувано по иск с правно основание чл. 69 от ЗН за делба на наследствени недвижими имоти. Фазата е по допускане на делбата.

В исковата молба се твърди, че делбеният имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и седемнадесет точка осемдесет и пет точка три точка шест/, находящ се по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра.

Самостоятелният обект се намира на етаж 2 /втори/ в сграда с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и седемнадесет точка осемдесет и пет точка три/, с предназначение на сградата: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и седемнадесет точка осемдесет и пет/, с административен адрес: град Сливен, община Сливен, област Сливен, п. к. 8800, кв. ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена площ на целия обект 73.00 кв.м. /седемдесет и три квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж обект с идентификатор № *** под обекта обект е идентификатор № *** и над обекта: обект с идентификатор № ***, ведно с прилежащо избено помещение № 13, ведно с 1.9 % ид.ч. /едно цяло и девет десети процента 1 идеални части/ от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена.

СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и седемнадесет точка седемдесет и две точка десет/, находяща се по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра, целия със застроена площ 22 кв. м /двадесет и два квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение на сградата: ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, ведно с отстъпеното право на строеж върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и седемнадесет точка седемдесет и две/, с административен адрес: град Сливен, община Сливен, област Сливен, п.к. 8800, кв. ****, при съседи на сградата: № ***. , № ***., № ***., улица.

Твърди се, че на 17.10.1970 година майката на ищцата - М.Г. И. и баща й - И. И. И., са придобили в режим на СИО правото на собственост върху посоченото по - горе жилище, с нотариален акт № 110, том IV, дело № 1420/70 година. Всеки от тях е притежавал ½ идеална част от него.

Сочи се, че М.И., починала на 23.01.2017 година, като приживе на 08.05.2014 година е съставила нотариално заверено саморъчно завещание, в което се е разпоредила с цялото недвижимо имущество, което притежавала да премине в собственост на дъщеря й.

Сочи се, че И. И., починал на 17.12.2020 година, което довело до възникването на съсобствеността между съделителите му по отношение на неговата 1/2 ид.ч. от този апартамент. Твърди се, че останалите описани в нотариалния акт недвижими имоти са лична собственост на завещателката, като тя ги е придобила по наследство от своя баща. Тя притежавала 1/2 ид.ч. от тях, тъй като има сестра, която притежавала останалите 1/2 ид.ч.

Твърди се още, че направеното от майката на ищцата завещание било обявено на 21.12.2020 година. След това с нотариален акт № 130, том I, рег. № 1809, дело № 121/2021 година от 25.02.2021 година е призната за собственик на 1/2 идеална част от въпросния недвижим имот, представляващ жилище.

Ответниците ЕЛ. ИВ. ИВ. и Г. ИВ. ИВ. са брат и сестра на ищцата, а ответниците М.

ИВ. СТ. и СТ. ИВ. ИВ. са деца на брат й И. И. И., който починал на 06.05.2010 година.

Всички те, предвид тези обстоятелства се явявали собственици по наследство.

От съда се иска да постанови решение, с което да допусне до делба процесните имоти между съделигелите и при следните квоти на собственост: ИВ. ИВ. Р. - 10/16 ид.ч., ЕЛ. ИВ.

ИВ. - 2/16 ид.ч., Г. ИВ. ИВ. - 2/16 ид. ч., М. ИВ. СТ. - 1/16 ид.ч. и СТ. ИВ. ИВ. - 1/16 ид.ч.

В законоустановеният срок от ответниците М. ИВ. СТ. и СТ. ИВ. ИВ. е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на претенцията. Завещание според тях не е подписано от завещателката М.Г. И., тъй като лицето под документа си за самоличност се е подписало с друг подпис и това различие 2 водило до съмнението, че завещанието не е извършено от нея. В посоченият ден на извършването на завещанието - 12.05.2014 година лицето е било в тежко здравословно състояние и не е било в състояние да състави и да подпише завещанието. В отговора се оспорват факта, че завещанието е съставено и подписано от лицето – завещател, тъй като същото не е представено лично, а от нейната дъщеря, която получава цялата част от недвижимото си наследство от своя наследодател и това подсилвало съмнението в неговата достоверност и автентичност,

Иска да се допусне съдебна делба на процесните имоти, като се намалят завещателните разпореждания на наследодателката и се възстановят запазените части на съделителите, съобразно законовите квоти.

В законоустановения срок от ответника Г. ИВ. ИВ. е депозиран писмен отговор, с който се излага, че приложеното завещание не изхожда от посоченият наследодател и не е подписано от завещателката Мария Генчева И., тъй като лицето е заявило, че не желае да завещава своя дял, подписано е завещанието с друг подпис и това различие водило до съмнението, че не е извършено завещанието от нея. В посоченият ден на извършване на завещанието, майка му била в тежко здравословно състояние, не съзнавала какво извършва и не е била в състояние да състави и да подпише завещанието, което е обявено от ищцата.

Завещанието не било предадено за съхранение на Нотариус. В отговора се оспорва авторството на завещанието, като се твърди, че завещанието не е съставено и подписано от лицето - завещател, тъй като същото не е представено за съхранение лично, а от ищцата.

Това положение подсилва съмнението в неговата достоверност и автентичност, която получава цялата част от недвижимото си наследство от своята майка.

Иска да се допусне съдебна делба на процесните имоти, като се намалят завещателните разпореждания на наследодателката и се възстановят запазените части на съделителите, съобразно законовите квоти.

В законоустановения срок от ответницата ЕЛ. ИВ. ИВ. е депозиран писмен отговор, с който се излага, че обстоятелствата написани в исковата молба не са верни. Приложеното завещание не изхожда от посоченият наследодател и не е подписано от завещателката М.Г.

И.. Завещанието не е било предадено за съхранение на нотариус преживе от ищцата. След нейната смърт е обявено.

Иска да се допусне съдебна делба на процесните имоти, като се намалят завещателните разпореждания на наследодателката и се възстановят запазените части на съделителите, съобразно законовите квоти.

Исканията за намаляване на завещателното разпореждане със съответните идеални части, съобразно ЗН от завещаното имущество, респ. възстановяване на запазените части на всеки от ответниците е коментирано в изложението по-горе, а по останалите искания, направени с молба вх. № 839/19.01.2022 година не се дължи произнасяне, тъй като преди доклада е заявено, че не се поддържат.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищцата.

3

Всички ответници в съдебно заседание се представляват от пълномощник, който моли да се допусне съдебна делба между описаните два самостоятелни обекти в сгради, които са годни за извършване на делба. Моли да се намалят завещателните разпореждания на наследодателката и да се възстановят запазените им части съобразно законовите квоти.

Съображенията си излага в представена по делото писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.1970 година М.Г. И. и И. И. И., са придобили в режим на СИО правото на собственост върху посоченото по - горе жилище, с нотариален акт № 110, том IV, дело № 1420/70 година, като всеки от тях е притежавал ½ идеална част от имота.

Общият наследодател на страните М.Г. И. е починала на 23.01.2017 година и е оставил за наследници, както следва: И. И. И. съпруг, починал на 17.12.2020 година, ЕЛ. ИВ. ИВ. дъщеря, ИВ. ИВ. Р.- дъщеря, Г. ИВ. ИВ. – син и И. И. И. – син, починал на 06.05.2010 година и оставил наследници: М. ИВ. СТ. –дъщеря и СТ. ИВ. ИВ. - син.

Ответниците ЕЛ. ИВ. ИВ. и Г. ИВ. ИВ. са брат и сестра на ищцата ИВ. ИВ. Р. , а ответниците М. ИВ. СТ. и СТ. ИВ. ИВ. са деца на брат й И. И. И., който починал на 06.05.2010 година. Всички те са съсобственици на недвижимите имоти по наследство.

На 12.05.2014 година е съставено саморъчно завещание съгласно което М.Г. И. се е разпоредила с цялото недвижимо имущество, което притежавала като го е завещала на дъщера си ИВ. ИВ. Р. . Датата положена след основното волеизявление е 08.05.2014 година и е различна от посочената в началото - 12.05.2014 година. Централно под датата е изписано ръкописно М.Г.. Това завещание е обявено на 21.12.2020 година. На 25.02.2021 година е Е. Ш. е удостоверила верността на преписа снет от оригинала , представен й от и ИВ. ИВ. Р..

Коментираното завещание е вписано в СВ гр. Сливен, вх. рег. № 9560/26.02.2021 година. С нотариален акт №130, том I, рег. № 1809, дело № 121/2021 година от 25.02.2021 година е призната за собственик на 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, представляващи А/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и Б/.

СГРАДА с идентификатор № ***,подробно описани в нотариалния акт.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.

Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.

4

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки/юридически факти/:

1/ основанието за възникване на съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с решението по допускане на делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на този текст съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на делбата, тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.

Между страните по делото не са спорни фактите следните факти: На 17.10.1970 година М.Г. И. и И. И. И., са придобили в режим на СИО правото на собственост върху посоченото по - горе жилище, с нотариален акт № 110, том IV, дело № 1420/70 година, като всеки от тях е притежавал ½ идеална част от имота.