Решение № 738 от 17.12.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е гр.Пазарджик, 17.12.2019 год.

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 18.11.2019 година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ при секретаря Ива Чавдорова и в присъствието на прокурора …………., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1866/2019 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Национална електрическа компания” ЕАД /НЕК/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано изп. директор И. Й. против НП № 164 от 03.09.2019 година на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което на основание чл.200 ал.1, т.27 от Закона за водите /ЗВ/ и за нарушение на чл.48 ал.1, т.11, във вр. с чл.53, ал.1 и ал.4, т.3 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явяват процесуални представители, които поддържат жалбата, като устно и в писмен вид излагат съображения за нейната основателност. Иска се отмяна на обжалваното НП.

Ввъззиваемата страна – АНО, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, като устно и в писмен вид излага съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на НП.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, при което установи следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена документална проверка на 12.02.2019г. от експерти на БД ИБР, ИРМ-Пазарджик. Проверката била извършена по документи, предоставени от НЕК в деловодството на БД ИРМ относно спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири, от язовир „Белмекен”, фигуриращ под № 7 към Приложение 1, утвърден от Министъра на околната среда и водите, през месец януари 2019г. и спазване на условията в издадено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 1604/22.05.2003г., изменено с Решение № 30/29.02.2009г. и № 14/17.01.2019г. издадени от министъра на околната среда и водите, с титуляр „Национална електрическа компания” ЕАД.

В хода на проверката било установено, че използваните водни обеми през месец януари от яз. „Белмекен” с цел, производство на електроенергия, посредством ВЕЦ - ПВАЕЦ „„Белмекен””, са били 8 019 465m3.

В същото време, с графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2019г. са били разрешени за ползване 3 000 000 м3, от които:

0.100 млн.м3 за промишлено водоснабдяване на „Завод за хартия-Белово” АД, от изтичалото на ВЕЦ „Момина Клисура” или от напорния тръбопровод на ВЕЦ „Момина Клисура”.

0,010 млн.м3 за „ВКТВ” ЕООД гр.

Велинград от СД „Джефарица” за питейно-битово водоснабдяване.

За МВЕЦ „Лесичово” по ГНК „Момина

Клисура - Лесичово”, се подавали водни обеми, отработени от ВЕЦ „Момина Клисура”, за МВЕЦ „Черногорово” се подавали водни обеми отработени от МВЕЦ „Лесичово”.

При така установеното станало ясно, че дружеството жалбоподател е надвишило разрешените за ползване водни обеми с цел производство на електроенергия, посредством ВЕЦ - ПВАЕЦ „„Белмекен”” с 5 019 465м3, при разрешени 3 000 000 м3 през месец януари 2019г за производство на електроенергия, с което е нарушило раздел „Лимит на ползваната вода” от разрешително № 1604/22.05.2003г. (В съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите, който график е неразделна част от настоящето разрешително).

При това положение бил направен извод, че НЕК, в качеството си на титуляр по горецитираното разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, за водовземане от яз. „Белмекен”, с разрешена цел - производство на електроенергия посредством ВЕЦ- ПАВЕЦ „Белмикен“ не изпълнило задължението си да спазва издаденото му по реда на ЗВ разрешително, а именно в „Лимит за ползваната вода“, респ. водовземането да се извършва в съответствие с месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите, неразделна част от разрешителното за водовземане, с което била нарушена разпоредбата на чл.48, ал.1, т. 11 от ЗВ във вр. чл. 53, ал. 1 и ал.4, т.3 от ЗВ.

Обстоятелствата от проверката били обективирани първоначално в Констативен протокол № Пз-29/12.02.2019г.

На 11.03.2019г. против дружеството бил съставен АУАН № 20, а въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. Последното било връчено на дружеството на 09.09.2019 година, а жалбата против НП била подадена чрез куриер до АНО на 13.09.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя - св.

Г.Д.. Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечив и категорично установяват гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа, че „НЕК” ЕАД, бидейки титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 1604/22.05.2003г., изменено с Решение № 30/29.02.2009г. и № 14/17.01.2019г. издадени от министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2019г. -

31.01.2019 г., от водовземна кула на язовир „„Белмекен”” - № 7 от Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ, изградена на р. Крива, разположена в землището на с.

Сестримо, общ. Белово, обл. Пазарджик, не е изпълнило задължението си да спазва издаденото му по реда на ЗВ разрешително, а именно в частта „Лимит за ползваната вода“. Установи се категорично, че неизпълнението на разрешителното се изразило в това, че водовземането следвало да се извършва в съответствие с месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите, неразделна част от разрешителното за водовземане. Именно с този график за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2019г. са били разрешени за ползване 3 000 000 м3, а за посочения период дружеството използвало водни обеми от яз.”Белмекен” с цел производство на електроенергия, в размер на 8 019 465 м3, при което надвишението било от 5 019 465 м3.

Всичко това съставлява нарушение на чл. чл.48, ал.1, т. 11 от ЗВ във вр. чл. 53, ал. 1 и ал.4, т.3 от ЗВ.

Първата правна норма императивно повелява, че: „Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да: т.11 - изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда”.

Втората правна норма, в посочените две алинеи и съответната точка пък сочи, че: „Начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане.

…

С месечните графици се: т.3 - определят специфични условия към титулярите на разрешителни”.

Гореописаните обстоятелства категорично се установиха от показанията на св.Г.Д., които съдът напълно кредитира, като обективни. Независимо че св.Д. е в служебни правоотношения с АНО и е съставил акта, с който е поставено началото на АНП, съдът не го намери за заинтересован и пристрастен свидетел, т.к. той няма никакъв личен мотив да уличава дружеството, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било извършено. Отделно от това, показанията на св.Д. категорично се подкрепиха от писмените доказателства по делото, основните от които: разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 1604/22.05.2003г., изменено с Решение № 30/29.02.2009г. и № 14/17.01.2019г. издадени от министъра на околната среда и водите; график за използване на водите на комплексните и значими язовири през мес. януари 2019г.

/л.56-59/; сведение /от НЕК към БД ИБР/ относно производство на Бруто ел. енергия квтч и използвани водни обеми м3 за мес .януари 2019 година /л. 63/.

Потвърждават се и от обстоятелството, че наказаното дружество е подало до МОСВ заявка за допълнителни водни маси за хидроенергетика през мес. януари 2019г. за нуждите на ВЕЦ и НЕК АД по отношение на няколко язовира, сред които и яз. „Белмекен”, но с писмо на министъра на МОСВ изх.№ 26-00-1147/15.01.2019г. /л.60-62 от делото/ било уведомено, че месечният график няма да бъде изменен и да се отпуснат допълнителни обеми водни маси за ползване над разрешените 3 млн. м3.

Извън казаното до тук следва да се отчете и това, че фактът на извършване на нарушението, т. е. ползването на водни обеми от яз.”Белмекен” с цел производство на електроенергия в размер на 8 019 465 м3, респ. с надвишение от

5 019 465 м3, при разрешени за ползване през мес. януари 2019г. от 3 000 000 м3, не се оспорва и в подадената въззивна жалба.

Съдът намери за несъстоятелни възраженията на дружеството развити във въззивната жалба в смисъл, че в рамките на АНП било допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, т. к. актосъставителят не разполагал с материална компетентност да съставя АУАН за установяване на инкриминираното административно нарушение. Това възражение не би било направено ако се държеше сметка за това, че според нормата на чл. 201 от ЗВ, актовете за установяване на нарушенията по чл.200, ал.1, с изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41 /процесното нарушение е по т.27, т. е. не е в изключенията – бел. моя/, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции. Видно е от приетата като писмено доказателство Заповед № РД-03-350/11.12.2018г. на директора на БД ИБР, че с нея той е упълномощил поименно посочените длъжностни лица да съставят КП и АУАН по ЗВ, а в т.18 от заповедта фигурира името на актосъставителя Г. Д.. В следващата точка пък стои името на колегата на актосъставителя и свидетел по акт – Н.Узунов.

Несъстоятелни са и възраженията на дружеството развити във въззивната жалба в смисъл, че в рамките на АНП било допуснато СПН, т. к. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел, а нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН изисквала да се състави в присъствието на повече от един свидетел. Отделно от това посоченият в акта като свидетел – Н.Узунов, бил участвал и при извършването на документалната проверка, като заедно с колегата си Г. Д. съставили КП № Пз-29/12.02.2019г., при което У. придобил две качества в производството – като лице, извършило проверката и като свидетел по акта, което било недопустимо.

Първо следва да се каже, че нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН действително говори, че актът се съставя в присъствието на „свидетели”, т. е. в множествено число, но съдебната теория и практика е константна в смисъл, че е достатъчно АУАН да бъде съставен и присъствие само на един свидетел, още повече, когато той е присъствал при извършване или установяването на нарушението, а свидетелят по акта Узунов е бил във втората хипотеза. На второ място следва да се каже, че като е участвал при извършването на документалната проверка и като е подписал горепосочения КП, Узунов не е придобил никакво процесуално качество, защото към този момент административнонаказателно производство не е било образувано.

Известно е в теорията и практиката, че всяко АНП започва със съставянето на АУАН, освен при изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В настоящия казус АУАН е съставен на 11.03.2019г., т. е. тогава е повдигнато административното обвинение против дружеството и тогава е поставено началото то на АНП. Няма никаква пречка Узунов да бъде свидетел по акта, още повече, че той отговаря на изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН – присъствал при установяването на нарушението.