Решение № 235 от 02.12.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Самоков, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20221870100415 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на ищеца „Г. – 1“ ЕООД с ЕИК: ********* и ответника „Е. 5“ ООД с ЕИК: *********.

Твърди се, че между ищеца „Г. – 1“ ЕООД с ЕИК: ********* и ответника „Е. 5“ ООД с ЕИК: ********* бил сключен Договор за поръчка и дистрибуция от 21.05.2021 г., по който на 25.01.2022 г. и на 28.01.2022 г. до 26.02.2021 г. „Г.-1“ ЕООД е произвело и предоставило на ответното дружество „Е. 5“ ООД стоки, за които има надлежно издадени фактури, както следва: 1.

Фактура № 0001186619/25.01.2022 г. на стойност 281,22 лв. (двеста осемдесет и един лева и двадесет и две стотинки) неизплатена изцяло. 2. Фактура № 0001186829/28.01.2022 г. на стойност 721,50 лв. (седемстотин двадесет и един лева и петдесет стотинки) неизплатена изцяло. Ответното дружество не е изпълнило задълженията си по издадените фактури за доставка на стоки, ищецът начислил и по Фактура № 0001186829 за периода от 02.02.2022 г.

/датата на падежа/ до 05.05.2022 г. /датата на подаване на искова молба/ неустойка в размер на 663.82 лв., както и по Фактура № 0001186619 за периода от 31.01.2022 г. /датата на падежа/ до 05.05.2022 г. /датата на подаване искова молба/ неустойка в размер на 263.33 лв. Предявяват се осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на главница 1002,72 лева и неустойка от 927,15 лева. От ответника е постъпил отговор, с който се твърди, че сумите за доставените стоки е следвало да бъде намалена с 407,55 лв. – по протокол за брак № 39/06.10.2021 г., но ищецът не представил коректна справка за дължими суми след приспадане на брака. Оспорва изцяло основателността на претенцията за неустойки.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на 1 ищеца поддържа исковете, твърди, че са доказани по основание и размер.

Процесуалният представител на ответника сочи, че договорът, въз основа на който е извършена доставката не е бил в сила, твърди, че е доказано основанието на заявеното възражение за прихващане на претендираната главница със сумата от 407,55 лв. съгласно протокол за брак, обосновава извод за това, че неустойка е недължима поради липса на договорно основание за начисляването й.

Като обсъди доводите на страните и прецени събраните поделото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Между страните „Г. – 1“ ЕООД с ЕИК: ********* и „Е. 5“ ООД с ЕИК:

********* бил сключен Договор за поръчка и дистрибуция от 21.05.2021 г. съгласно договора, същият влиза в сила от датата на неговото подписване и е със срок на действие до 31.12.2021 г. предвидено е в чл. 40 от договора, че в случай, че никоя от страните по него не заяви претенции за неговото прекратяване до 30 дни след изтичане на крайния договорен срок, то същият се счита за автоматично удължен при същите договорни условия за съответната следваща календарна година. Договорът може да бъде прекратен от всяка една от страните по него с 30- дневно писмено предизвестие, отправено по начин, гарантиращ неговото узнаване от другата страна.

Договорът се счита за прекратен, без да е необходимо писмено предизвестие в следните случаи: - при обявяване на една от страните в ликвидация или несъстоятелност; - по писмено изразено взаимно съгласие; -при липса на заявки от страна на търговеца в течение на 30 /тридесет/ последователни календарни дни; - при системно неизпълнение на поетите по договора задължения от една от страните, водещо до понасяне на съществени имуществени вреди на изправната страна; -в случай, че при проверка в складовата база и/или транспортни средства на търговеца се констатира, че същите не отговарят на изискванията на нормативните актове, уреждащи хигиената на храните; -при възникване на форсмажорни обстоятелства, препятстващи реализирането на договора или при неизпълнение на поетото от търговеца задължение по чл.13 от договора, касаещ хигиенни изисквания за съхранение на стоките. По делото не бяха представени или посочени доказателства, обосноваващи извод за прекратяване на договора между страните, не бяха заявени такива твърдения от тях. Ето защо съдът намира за установено по делото, че договорът е действал между страните и за времето на 25.01.2022 г. и на 28.01.2022 г.

Прие се за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че са били извършени от ищеца и приети от ответника доставки, за които са издадени посочените два броя фактури - 1. Фактура № 0001186619/25.01.2022 г. на стойност 281,22 лв. 2. Фактура № 0001186829/28.01.2022 г. на стойност 721,50 лв., като стойностите по фактурите съответстват на стойността на доставените стоки. От съдържанието на договора се установи и настъпването на падежа на задължението на ответника да заплати цената, съответно по Фактура № 0001186829 – дата на падежа - 02.02.2022 г. и по Фактура № 0001186619 дата на падежа - 31.01.2022 г.

2

Не се твърди от ответника и не се доказва от доказателствата по делото същият да е заплатил стойността по посочените фактури.

По делото се събра протокол за брак – л. 41 от делото. Същият е индиция за бракуване на стоки от страна на ответника, но липсват данни за източника на стоките. Същевременно се установява от съдържанието на договореното между страните, че на основание чл.30 и следващите от договор от 21.05.2021 г., че рекламации за недоставени количества, липси или видими недостатъци на стоката, предмет на договора могат да бъдат направени в срок до момента на подписване на Нареждане за експедиция, рекламации за качествени отклонения на готовите изделия и скрити недостатъци може да се отправят към производителя в срок до 3 /три/ дни от датата на подписване на нареждането за експедиция. Съгласно чл.32 от същия договор, удостоверяването на рекламации се осъществява в присъствие на представител на производителя, с подписване на двустранен рекламационен протокол.

Предвид договореното между страните съдът намира така представения протокол за брак за неотносим към настоящият спор, доколкото не се установява дали с него е бракувана стока, доставена от ищеца, нито представлява подписан двустранен рекламационен протокол по смисъла на съглашението между страните. Ето защо протокола за брак не установява твърдението на ответника за наличие на основание за насрещно вземане към ищеца.

Съгласно приетия по делото договор, страните са уговорили в раздел „санкции и неустойки“, че в случай на забава, продължила повече от 24 часа от крайния договорен по чл. 26 от този договор срок от страна на търговеца за заплащане на полученото количество стока, той дължи на производителя неустойка в размер на 1% /един процент/ от стойността на съответното количество стока за всеки ден просрочие, а изплащането на неустойката не лишава изправната страна да търси причинени вреди или пропуснати ползи от неизправната над размера на санкцията.

При така установеното съдът достига до следните изводи:

Искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан.

Установи се договорно правоотношение по Договор за поръчка и дистрибуция от 21.05.2021 г. Договорът е действал между страните и за времето на 25.01.2022 г. и на 28.01.2022 г. въз основа на договора е осъществена доставка, доставените стоки са приети от ответника, така за него е възникнало задължение за заплащане на цената на стоките. За доставките са издадени Фактура № 0001186619/25.01.2022 г. на стойност 281,22 лв. и Фактура № 0001186829/28.01.2022 г. на стойност 721,50 лв., като стойностите по фактурите съответстват на стойността на доставените стоки. Възникнало е за ответника задължение за заплащане на продажната цена, изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на уговорения по договора петдневен срок, като по Фактура № 0001186829 – дата на падежа е - 02.02.2022 г. и по Фактура № 0001186619 дата на падежа е - 31.01.2022 г. плащане не е извършено от ответника, същият е в неизпълнение. Ответникът дължи сумите 3 по Фактура № 0001186619/25.01.2022 г. - 281,22 лв. и по Фактура № 0001186829/28.01.2022 г. - 721,50 лв. Не се доказа ответникът да има насрещно ликвидно и изискуемо вземане към ищеца до посочената стойност – вземането не се доказва от представения протокол за брак, други доказателства за такова вземане не се събраха по делото. Ето защо възражението на ответника за прихващане е неоснователно.

По иска с правно основание и чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на неустойка от 927,15 лева. се доказа договорена между страните неустойка за неизпълнение. Установиха се предпоставките за възникване на ищцовото вземане за неустойка. Без да са нужни специални знания, а с помощта на просто изчисление се установява, че по Фактура № 0001186829 за периода от 02.02.2022 г. /датата на падежа/ до 05.05.2022 /датата на подаване на исковата молба/ ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 663,82 лв.; по Фактура № 0001186619 за периода от 31.01.2022 г. /датата на падежа до 05.05.2022 /датата на подаване исковата молба/ ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 263,33 лв. Възраженията на ответника за липса на договорно правоотношение между страните, което да е основание за начисление на неустойката са неоснователни.

По изложените съображения съдът намира, че следва изцяло да уважи предявените искове, като осъди ответника да заплати на ищеца за главница 1002,72 лева /по Фактура № 0001186619/25.01.2022 г. на стойност 281,22 лв. и по Фактура № 0001186829/28.01.2022 г. на стойност 721,50 лв./ ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и неустойка от 927,15 лева, /за неизпълнение на задължението по Фактура № 0001186829 за периода от 02.02.2022 г. /датата на падежа/ до 05.05.2022 г.

/датата на подаване на искова молба/ - в размер на 663.82 лв., и по Фактура № 0001186619 за периода от 31.01.2022 г. /датата на падежа/ до 05.05.2022 г.

/датата на подаване искова молба/ - в размер на 263.33 лв.

При този изход на делото съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и разноските по делото в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД „Е. 5“ ООД с ЕИК: ********* да заплати на „Г. – 1“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата 1002,72 лева - главница /по Фактура № 0001186619/25.01.2022 г. на стойност 281,22 лв. и по Фактура № 0001186829/28.01.2022 г. на стойност 721,50 лв./, ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД „Е. 5“ ООД с ЕИК: ********* да заплати на „Г. – 1“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата от 927,15 лева неустойка /за неизпълнение на задължението по Фактура № 0001186829 за периода от 02.02.2022 г. /датата на падежа/ до 05.05.2022 г.

/датата на подаване на искова молба/ - в размер на 663.82 лв., и по Фактура № 4

0001186619 за периода от 31.01.2022 г. /датата на падежа/ до 05.05.2022 г.

/датата на подаване искова молба/ - в размер на 263.33 лв./ ОСЪЖДА „Е. 5“ ООД с ЕИК: ********* да заплати на „Г. – 1“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата от 100 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 5