Разпореждане № 674 от 18.02.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 674 гр. София, 18.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20251100201111 по описа за 2025 година след като се запознах с материалите по настоящото дело, съдържащи в себе си материалите по НЧД № 48/2025 г. по описа на ОС – Силистра, както и с Разпореждане рег. № 68/06.02.2025 г. на ОС – Силистра по НЧД № 48/2025 г. по описа на ОС – Силистра за прекратяване на съдебното производство и приложените към него материали, намирам, че не са налице законоустановените предпоставки за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание, по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), а са налице основанията на чл. 32, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС, вр. чл. 44, ал. 1 от НПК, за повдигане на спор за подсъдност пред ВКС.

Мотивите ми за това са следните:

В горепосоченото разпореждане на ОС – Силистра, като мотиви за прекратяване на съдебното производство пред него и изпращането му на СГС по компетентност, е изтъкнато, че от справка от НБД „Население“ било видно, че макар адресът на засегнатото лице в гр. Силистра да е вписан като постоянен, то местоживеенето и обичайното пребиваване на лицето било в Молдова от 2007 г. (без да е посочена адресна регистрация).

Такова било положението и със семейството на засегнатото лице. Отделно била изпратена призовка до адреса на лицето в гр. Силистра, но същото не било открито, като по данни на собственичката на апартамента на този адрес не живеело такова лице. Обобщава се, че към настоящия момент не можело да бъде установено местоживеене или обичайно пребиваване на лицето на територията на Р. България, поради което делото било родово и местно подсъдно на Софийски градски съд.

След внимателен прочит на материалите по НЧД № 48/2025 г. по описа на ОС – Силистра, считам, че неправилно съдебното производство по същото е било прекратено и изпратено по компетентност на СГС, доколкото аргументите на другия съд почиват на оскъдни факти за сметка на множество безспорни такива, които сочат, че 1

„местожителството или обичайното местопребиваване“ на засегнатото лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС е именно на територията на гр. Силистра. Отделно ОС – Силистра не е положил дължимите усилия по установяване на лицето, въпреки наличието на много предпоставки за това.

На първо място, няма спор, че по смисъла на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС, ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България, компетентен да разгледа решението е Софийският градски съд. В този смисъл, за да прекрати съдебното производство, ОС – Силистра е следвало да разполага с неопровержими доказателства, че засегнатото с финансовата санкция лице Ю. И. М. не само не пребивава на адрес на територията на гр. Силистра, но въобще не пребивава на територията на Република България. Такива доказателства не са налице. В изпратеното Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР изрично е посочено, че последният известен адрес на засегнатото лице Ю. И. М., роден на **** г., е в гр. Силистра, ул. ****. Това обстоятелство допълнително е потвърдено и от справка НБД „Население“ от 03.02.2025 г., видно от която Ю. И. М., с ЕГН **********, роден на **** г., е с постоянен адрес в гр. Силистра, ул. **** от дата 25.01.2011 г. Отбелязано е също, че лицето е с гражданство „България, Молдова статут: придобиване на БГ“ и с документ за самоличност ЛК 647867677, издадена на 10.09.2018 г. от МВР – Силистра.

При тези безспорни данни ОС-Силистра е отдал предпочитание на отбелязването в графата „настоящ адрес“ в справката за Ю. И. М., че това е Молдова (без конкретен адрес) от 24.08.2007 г. Този си извод другият съд подкрепя и с върната в цялост призовка от адреса в гр. Силистра, в която призовкарят е отбелязал, че лицето не е открито на адреса и по данни на собственичката В.Д. „на адреса няма такова лице“. Намирам, че приетите от другия съд факти са крайно недостатъчни, за да се приеме, че засегнатото лице не пребивава на регистрирания от него постоянен адрес в гр. Силистра. Най-малкото липсват каквито и да е данни Ю. И. М. да не пребивава на територията на Република България, при положение, че декларираният настоящ адрес в Молдова е от 2007 г., а впоследствие Ю. И.

М. влиза в процедура по придобиване на българско гражданство, регистрира горепосочения адрес в гр. Силистра като постоянен през 2011 г., придобива ЕГН и български документ за самоличност през 2018 г.

На второ място, в Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е посочено, че финансовата санкция е издадена на Ю. И. М. за поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата (и по-специално австрийския закон за движение по пътищата), осъществено от лицето в качеството му на „собственик на моторно превозно средство с номер СС **** АХ (BG)“. Доколкото фактите и обстоятелствата в удостоверенията по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, по смисъла на принципа за взаимно признаване, не подлежат на преразглеждане и повторна проверка, очевидно е, че засегнатото лице Ю. И. М., освен че има постоянен адрес в гр. Силистра, е собственик на МПС, което, предвид рег. №, се води на отчет в РДВР-Силистра. Последното е само допълнително обстоятелство, че ОС-Силистра не е положил дължимите усилия да установи 2 местонахождението на лицето, въпреки многобройните и солидни данни, че обичайното пребиваване на лицето е именно в гр. Силистра. Това, че засегнатото лице не е намерено от призовкаря на известния му адрес, не може да бъде достатъчно, за де се прецени, че той е напуснал този адрес и не живее на него. Такъв извод би могъл да бъде направен ако съдът бе инициирал повторен опит да бъде връчена призовката чрез органите на МВР или ОЗ Охрана, чрез справка по ЕГН до мобилните оператори, чрез справка от РДВР-Силистра, където се води на отчет като водач на МПС. Едва след като бъдат изчерпани възможностите за връчване на съобщението и, евентуално, бъдат положени усилия за установяване на друг известен адрес на засегнатото лице, може да бъде направен извод, че са налице предпоставките на чл. 31, ал. 3, във вр. с чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС, вр. чл. 44, ал. 1 от НПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НЧД № 1111/2025 г. по описа на СГС – НО, 18-ти с-в.

ПОВДИГАМ спора за подсъдност пред ВКС.

Делото да се изпрати на ВКС.

Разпореждането не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3