Определение № 145 от 08.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265000600161 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII – чл. 341, ал. 2 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения И. П. С., понастоящем в Затвора-Пазарджик, против Определение рег. № 122 от 05.03.2026 г., постановено по ЧНД № 973 по описа за 2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание „лишаване от свобода“.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати от първоинстационния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в разглеждане на делото от незаконен състав (без участие на съдебни заседатели) нарушаване правото му на защита, неподсъдност на производството на ОС-Пазарджик, доколкото постоянният му адрес е в град София. незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение.

Изтъкват се и доводи, че съдията докладчик по делото не е определен „на случаен принцип“, съгл. изискването на чл. 9 от ЗСВ, както и че не били събрани всички доказателства по делото, от които да се установи, че С. се е поправил. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което делото да се изпрати по подсъдност на СГС.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и след като се запозна с доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията в тази насока са следните:

На първо, настоящата инстанция следва да се произнесе по отношение от наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Основното искане на осъдения И. С. е да се отмени атакуваното от него определение и делото да се изпрати за разглеждане от Софийски градски съд, който според него бил компетентен да разгледа молбата с правно основание чл. 70, ал. 1 от НК. Така направеното искане е неоснователно. Съдът компетентен да се произнесе по молба от осъден на наказание „лишаване от свобода“ чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, т.е. е постановено ефективното му изтърпяване е окръжният съд по местоизпълнение на наказанието, съгл. чл. 438 от НПК. Няма никакво съмнение по отношение на факта, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ на осъденият С. се изпълнява в Затвора-Пазарджик, поради което правилно и законосъобразно молбата му за условно предсрочно освобождаване е разгледана от ОС-Пазарджик.

По делото е приложен протокол за избор на съдия-докладчик от 11.12.2025 година, от който се установява, че е определен като такъв съдия Кристина Пунтева. Служебно известно е на съда, че всички производства, във връзка с изпълнение на наказанията, се разпределят на дежурен съдия, който се определя от председателя на съда по предварително утвърден график, поради което и в тази част жалбата се явява неоснователна. Доводът, че делото е разгледано от незаконен състав, т.е. само съдия, без съдебни заседатели, също е неоснователен, което следва от разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от НПК.

В същата изрично е посочено, че молбата на осъден, с която се иска условно предсрочно освобождаване се разглежда еднолично.

По отношение на твърдението от страна на С., че при първоинстанционното разглеждане на делото му е било нарушено правото на защита, изразяващо се назначаването на един и същ служебен защитник, на когото нямал доверие, настоящата инстанция също намира за неоснователно.

Първоинстанционният съд е положил всички усилия за да осигури служебен защитник на осъдения. Изпращани са многократно искания до АК-Пазарджик за определян на адвокат, който служебно да поеме защитата му. Такива са определяни, но или С. се е отказвал от тях или съотв. адвокати са отказвали да поемат защитата му, поради невъзможност да съгласуват помежду си линията на защита. Въззивният жалбоподател е депозирал в т.ч. сигнали и жалби против определените му служебни защитници. Това е довело до многократно отлагане на делото и провеждане на шест съдебни заседания по делото пред ОС-Пазарджик. Съдът е предоставил възможност на С. сам да си упълномощи защитник, който да го представлява в настоящото производство, от което право същият не се е възползвал. По искане на С. му е осигурена възможност да се запознае със затворническото му досие в цялост. В проведеното на 05.03.2926 година съдебно заседание, осъденият С. отново е 2 поискал да бъде сменен назначения му пореден служебен защитник в лицето на адв. Н.Я., тъй като същата не била определена по предвидения в закона ред.

Това твърдение не отговаря на действителността. От материалите по делото се установява, че адв. Я. е назначена от съда след спазване на процедурата по ЗПрП. След като съдът е преценил, че поведението на осъдения представлява злоупотреба с права, правилно и законосъобразно е преценил, на осн. чл. 439, ал. 3 от НПК, че защитата му настоящото производство не е абсолютно задължителна и същият може сам да упражни правото си на защита, което същият е сторил.

Извън обсъдените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, наведени в жалбата на осъдения И. С., настоящата инстанция провери изцяло правилността и законосъобразността на постановения от ОСПазарджик съдебен акт, с който е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване. Същата е неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

За да се постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, последният трябва да е доказал своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание или не помалко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Няма спор по делото относно наличието на първата абсолютна предпоставка за предсрочно условно освобождаване по отношение на осъдения И. С., по смисъла на чл.70, ал.1, т.2 от НК.

С определение, постановено в с.з. на 24.07.2019 г. по НЧД № 6383/2019 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 25, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от НК, на С. е определено едно общо наказание в размер на 11 години „лишаване от свобода“ по присъди постановени по НОХД № 22872/2014 г., НОХД № 19420/2016 г. и НОХД № 9139/2016 г. - всички на Софийски районен съд и НОХД № 2485/2014 г. на Софийски градски съд, като е бил зачетен предварителният арест в размер на 1 година, 10 месеца и 16 дни. Същото е било потвърдено с решение № 1050 от 19.12.2019 г., постановено по ВНЧ дело № 3602 по описа за 2019 г. на СГС. Начало на изтърпяване на така определеното общо наказание е 04.05.2018 година. Към 05.03.2026 година (датата на проведеното пред ОС-Пазарджик с.з.) С. е изтърпял 9 (девет) години, 8 (осем) месеца и 18 (осемнадесет) дни, с остатък от наказанието 1 година, 3 месеца и 12 дни, което се установява от справка за правното положение на осъдения, изготвена от началника на Затвора- Пазарджик. От изложеното се налага извод, че той фактически е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му общо наказание, поради което правилно първоинстационният съд е приел, че е налице първата от предвидените в закона задължителни предпоставки.

Анализирайки останалите кумулативно предвидени в закона предпоставки, ОС-Пазарджик законосъобразно е приел, че не е налице другата 3 необходима предпоставка, а именно осъденият да се е поправил по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.

Подробно са анализирани становището на началника на Затвора, становище във връзка с изпълнение плана на присъдата и молбата на осъдения, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, както и съотносимите документи, приложените към личното досие на осъдения. От анализа на тези доказателства се установява, че осъденият С. е учил до 8-ми клас, след което е завършил курс за сервитьор и е работил в различни заведения, където попада в лоши компании и започва да употребява наркотици. При отбиване на военната си служба е направил опит за самоубийство, вследствие на упражняван физически и психически тормоз, поради което е бил настанен в психиатрично заведение за лечение. Военната му служба е била прекратевна по медицински причини, след което става зависим към хероин. Начинът му на живот довел до извършване на престъпления (най-вече кражби) и епизодично изолиране в места за лишаване от свобода. Преди задължането му а изтърпяване на настоящото наказание С. живеел в Р Словения, където е задържан по повод издадена Европейска заповед за арест от Р България. Осъждан е 12 пъти.

Осъденият С., според становището на началника на Затвора-Пазарджик, е личност с изразена недоверчивост към околните и отказва да приема разпореждания и заповеди, активно противопоставяйки се на установените правила и изисквания, предвидени в ЗИНЗС, полагайки усилия да налага свои правила. Сочи се, че липсата на уважение към институционалната власт и нежеланието за сътрудничество сериозно възпрепятствали процеса на корекционна работа и повишавали риска от допълнителни дисциплинарни нарушения, както и че през последните години са приложени всички възможни дисциплинарни и социални мерки за въздействие, които не са довели до никакъв положителен резултат. Поведението на лишения от свобода е определено в становището като устойчиво, опозиционно, с нулева мотивация за промяна, системно отричане на вина и отхвърляне на авторитети. Изрично е акцентирано върху поведенческите и дисциплинарни прояви на осъдения във връзка с липсата на желание от негова страна да спазва установените правила и ред, за което е наказван многократно, търсейки всевъзможни причини да саботира и компрометира изпълняването на задълженията си, и целейки с поведението си изкуствено създаване на конфликти. Издадени са 56 заповеди за дисциплинарни нарушения о страна на осъдения С. в Затвора-София, ЗОЗТ - Кремиковци и Затвора - Пазарджик с общо 56 дисциплинарни наказания. Същият многократно е наказван, вкл. за притежание на неразрешени вещи; за употреба на алкохол; за отправяне на обидни думи към надзирател в затвора; за словесни саморазправи с друг лишен от свобода; за отказ от изпълнение на разпореждания на надзорноохранителния състав; за възпрепятстване на наблюдение на спалното помещение, в което е настанен – двукратно; за неправомерни отношения с 4 друг лишен от свобода; за грубо и арогантно отношение към надзирател; за физическа агресия спрямо служител от надзорно-охранителния състав; за грубо държане и подстрекаване на други лишени от свобода към неподчинение; за словесна саморазправа с други лишени от свобода. Според становището, въпреки многократните предупредителни разговори и наложени санкции, осъденият С. продължава да нарушава установените норми на поведение, проявявайки се като опозиционно настроен към администрацията и демонстрирайки открито незачитане на йерархията и разпоредбите и вместо да предприема положителни стъпки към промяна, неговото поведение регресирало, което увеличавало риска от сериозни инциденти и пречи за осъществяване на ефективна корекционна работа. В тази връзка в становището е акцентирано и върху факта, че са водени разговори с него в насока осъзнаването на вината от извършените деяния и бъдещите му планове след изтърпяване на наказанието, но въпреки това продължавал да формира неясни цели и да отрича вина и всеки опит да се разговаря по проблемите му бил неуспешен, твърдейки, че няма вина за престъпление, считайки, че е държан неправомерно в затвора. Крайният извод в становището на началника на затвора е, че предвид цялостното поведение на осъдения С. до момента можело да се каже, че корекционната работа е невъзможна, поради явното противопоставяне и нежелание на осъдения да внесе каквато и да е корекция в нагласите и поведението си.