Решение № 97 от 25.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Казанлък, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510201658 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на 27.09.2024г., е издала електронен фиш №8507490824 за налагане на глоба, за това, че на същата дата в

21:15 часа e извършено нарушение

№234090D601A65BC8E063041F160AD03E., с ППС- лек автомобил „Фолксваген Поло“, регистрационен номер ......., с технически допустима максимална маса 1320, в община Мъглиж, за движение по път I-6 км.331+828, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство №10322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на I-6 км.331+828.

Деянието е квалифицирано по чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата.

На основание чл.187а,ал.2,т.3, във връзка с чл.179,ал.3б от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лева на нарушителя А. Д. К..

В жалбата на последния се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като въззивника не бил извършил нарушението, за което е привлечен към административна отговорност и били допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по изготвянето му.

1

В с.з. жалбоподателят не се представлява. Чрез процесуален представител представя писмена молба, в която доразвива доводите в жалбата си за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и обсъжда възраженията на АНО в писменото му становище.

Въззиваемата страна не се представлява в с.з., но чрез свой представител изразява становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Съгласно чл.102,ал.2 от ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.“

По делото се установи безспорно, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с регистрационен номер ......., с технически допустима максимална маса 1320 се е движил по път I-6, км.331+828, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата.

За извършеното конкретно деяние нормата на чл.187а,ал.1 от Закона за движението по пътищата предвижда налагане на глоба в размер на 300 лева, като правилно е била приложена санкционната норма.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в електронния фиш и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства и от представените в съдебно заседание такива. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги приема за достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице , срещу подлежащ на обжалване акт.

С измененията на Закона за движението по пътищата и на Закона за пътищата е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства- винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние- тол такси. Тази промяна въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

Съгласно чл.10,ал.1,т.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

2

Съгласно чл.139,ал.6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС - I-6 е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено въз основа на генериран запис/доклад/ от електронната система по чл.167а,ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, който, както вече бе отбелязано, заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал, представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство №10322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП.

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.187а,ал.1 от ЗДвП предвижда за това нарушение на собственика на МПС да бъде наложена глоба в размер на 300 лева.

Електронен фиш №8507490824 е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10,ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическо то прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Определените в закона изисквания към електронния фиш е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10 ,ал.1 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Следва да се има предвид, че електронния фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189,ал.4,изречение второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление са приложими по отношение на електронния фиш.

3

В изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения констатира следното:

Предвидената санкция, съгласно чл.179,ал.3 от ЗДвП е абсолютно определена, т.е. с фиксирана стойност и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, като размера на наказанието е еднакъв.

Наложената глоба в размер на 300 лева надвишава значително дължимата такса и е повече от очевидно, че санкцията е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на чл.12 от ЗАНН.

Санкцията, предвидена в чл.179,ал.3 от ЗДвП е в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62 в националното право и противоречи на чл.9а от Директивата, поради нарушаване на изискването за пропорционалност. Съгласно правилото, че при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата, настоящият състав е задължен да приложи пряко нормата на чл.9а от Директива 1999/62 като определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност.

Изложеното по-горе навежда извод, че конкретното деяние не е с висока степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран размер глоба грубо нарушава принципа за пропорционалност, установен в чл.9а от Директива 1999/62. Констатирането на горните факти и обстоятелства, с ефект на смекчаващи, които характеризират конкретното деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения, дават основание на съда да приеме, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

От друга страна- в ЕФ не е описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не е посочено каква по размер е била дължимата такса. По този начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна съда е в невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН. Недопустимо е тези конкретни елементи от фактическия състав на установеното нарушение да се извличат от приложените към административно-наказателната преписка писмени. Те трябва да са посочени в самия електронен фиш, за да има конкретно, ясно и точно формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за нарушител да може да упражни процесуалните си права, включително и правото си на защита.

Макар санкционната норма да е приложена правилно и безспорно да е установено, че жалбоподателя е собственик на процесния лек автомобил, никъде в обжалвания електронен фиш не е посочено, че процесното ППС е от категорията по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата. Така обжалваният електронен фиш е и необоснован, защото посочената като нарушена правна норма на съответства на това, което фактически се твърди /а и нищо конкретно не се твърди от фактическа страна/.

4

Предвид изложеното съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен- издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и като необоснован.

По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като в последния не фигурира заплатена или уговорена сума, а е отбелязано единствено: „БЕЗПЛАТНО, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.“.

Алинея първа на цитираната разпоредба позволява на адвоката да оказва безплатна правна помощ на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.

В този случай между адвоката и клиента не се уговаря и не се заплаща хонорар, но въпреки, че клиента не е заплатил нищо, закона защитава труда на адвоката.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА ако делото бъде спечелено съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в настоящия случай- чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1/ и осъжда другата страна да го заплати.

Съобразно практиката на ВАС обаче не е достатъчно в договора за правна помощ и съдействие само да се впише текста: „БЕЗПЛАТНО, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.“ и след като по делото не е представено доказателство за качеството на жалбоподателя- да е лице, което има право на издръжка, материално затруднено лице, близък на своя процесуален представител, негов роднина или самия той да е юрист, съдът не следва да присъжда разноски.