Решение № 5910 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5910 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно гражданско дело № 20261100505956 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на М. Х. Б. и Г. Б. Б. срещу действията на ЧСИ В.М. по изп. дело№20268600400325, обективирани в сметка на дълга към 17.03.2026 г. и разпореждане изх. № 71363/17.03.2026 г.

В жалбата са изложени съображения за множество нарушения, изразяващи се в отказ да бъдат зачетени извършени плащания и в начисляване на недължими и прекомерни такси и разноски. Излагат съображения, че задължението по изпълнителния лист е погасено чрез плащане в размер на 610,00 лв., извършено на 11.08.2022 г. преди образуване на изпълнителното дело. Към молбата е приложено банково извлечение и е поискано прекратяване на производството, по което няма произнасяне на ЧСИ и представлява мълчалив отказ.

На 19.02.2026г. по делото е постъпила сума в размер на 546.76 евро от пенсията на длъжника М. Б. , която е разпределена от ЧСИ на 10.03.2026г. и въпреки това пенсията на длъжника все още е запорирана. На 06.03.2026г. длъжникът Г. Б. извършил плащане в общ размер на 488 евро в кантората на ЧСИ, за което са издадени две квитанции с изрично отбелязване пълно 1 издължаване по ИД №325/26 за Г. Б.. Въпреки плащанията в издадената сметка на дълга за длъжника Г. Б. към 17.03.2026г. е посочено, че по делото няма никакви платени суми в графа „Платено е 0.00 EUR“, а общият дълг възлиза на 491.95 EUR. Излага доводи за незаконосъобразно начислени такси и разноски от ЧСИ, тъй като в сметката на дълга към 17.03.2026г. са начислени множество такси, които съставляват по-голямата част от неолихвяемата сума, без да е представена ясна и мотивирана разбивка за всяка от тях, съгласно законовите изисквания. Подадени са възражения срещу начисляване на таксите. С Разпореждане от 17.03.2026 г. ЧСИ признал частично основателността им, като констатирал дублиране в предмета на делото на авансовите такси в размер на 55.22 евро, но е приел останалите възражения за неоснователни. Въпреки извлечението на сметките за дълга, не става ясно какво, колко и на кого дължат, а начисляването на идентични такси поотделно на всеки от длъжниците в рамките на едно общо производство представлява незаконно действие от страна на съдебния изпълнител. Считат пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ да е изчислена върху неправилна база, която вероятно включва и самите разноски по делото, а не само главницата и лихвите по изпълнителния лист, тъй като съдебната практика е категорична, че базата за изчисляване на тази такса е само вземането по изпълнителния лист-главница и лихви, но не и начислените в хода на производството други такси и разноски.

Взискателят „Топлофикация София" ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М. излага съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20268600400325 е образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист №25449 от 29.10.2025г. и заповед за изпълнение№ 2070, издадени по ЧГД № 20211110127995/2021 по описа на СРС, 169 състав, с които са осъдени длъжниците Г. Б. Б. и М. Х. Б. да заплатят н а „Топлофикация София”ЕАД всеки сумата от по 410.59 лева главница, ведно със законната лихва от 19.05.2021г. до окончателното плащане, както и всеки по 3 лв. такса за дялово разпределе ние за периода от 08.2019г. до 2

09.2019г. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя за събиране на остатък от главница 349.01 евро и законна лихва, която към 27.01.2026г. е 152.48 евро, както и дължима такава до изпла щане на вземането, разделно по ½ и е направено искане за събиране на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69евро и 2,56евро д.т за издаване на изп.лист.

След извършено проучване на имущественото състояние па длъжниците са наложени обезпечителни мерки на Г. Б. Б. - общо 4 запора в „Банка ДСК“АД, „Обедин е н а Българска Банка“ А Д , върху трудовото възнаграждение в „Секюрити Ал ф а Груп България“ООД и върху МПС „Ситроен" с рег.№ СВ****МТ. На М. Х. Б. на 09.02.2026г. са наложени общо 4 запора в Обединена Българска Банка АД, Първа Инвестиционна Банка АД, Централна Кооперативна Банка АД и върху пенсията в НОИ РУСО-София.

На 18.02.2026г. от запора на банкова та сметка на М. Б. в „ОББ“ АД са постъпили 507.89 евро, а на 19.02.2026г. от запор в ЦКБ АД са пост ъпили 546.76 евро, като на същата дата -19.02.2026г. е извършено и доброволно плащане в размер н а 546,27 евро и 507.89 евро, които са възстановени по сметка на длъжницата в ЦКБ АД. На 10.03.2026г. е извършено разпределяне на сума в размер на 546.76 евро, от която 53 евро е отчетена като надвнесена и е възстановена по сметката на Б. в ЦКБ. Покани за доброволно изпълнение са връчени на Г. Б. Б. - на 20.02.2026г. , на М. Х. Б. на 20.02.2026г.

С молба вх.№ 28021 от 24.02.2026г. длъжникът Г. Б. заявяв а, че дължимите от него суми по изпълнителния лист са изплатени преди образуване на делото и е представил извлечение от банкова сметка и съдебно решение. Молбата на длъжника е изпратена на взискателя за становище, като на 06.03.2026г. е изразено становище, че с превода от 11.08.2022г. на 311.89 евро са покрити задълженията по съдебно решение както следва: 73,92 евро главница, 172.70 евро съдебни разноски, 12,40 евро юрисконсултско възнаграждение и 52.87 евро законна лихва, които са взети предвид и изпълнителното дело е заведено за неплатения остатък от 349,01евро главница и 152,48евро законна лихва към 27.01.2026. и дължимата такава до изплащане на вземането. Отговорът е връчен на длъжника лично на 06.03.2026г., след което е извършено доброволно пълно плащане в брой на дълга по делото и едновременно с това е подадено възражение само срещу разноските на ЧСИ. На 10.03.2024г. в 3 кантората на ЧСИ е получено Възраженис с Вх.№ 34492, подадено от длъжника М. Х. Б..

По подадените възражения е налице произнасяне на ЧСИ с разпореждане№71363/17.03.2026г., което е връчено на длъжниците и на 24.03.2026г. е подадена обща жалба. С оспореното разпореждане № 71363/17.03.2026г. ЧСИ редуцира по искане на длъжниците дълга като сумата по фактура №126343/04.02.2026г. се приспада от предмет на делото, тъй като има дублиране на авансови вноски и е разпоредено да се издаде сметка за дълга на всеки от длъжниците. От сметката за дълга на М. Б. е видно, че получената сума е в размер на 546,76лева на 19.02.2026г., а сумата за разпределение към 10.03.2026г. е в размер на 493,76лева. В издадената сметка е видно как се разпределя посочената сума, като е описан размерът на таксата, която се погасява, на какво основание и размер. В сметката за дълга на Г. Б. е прието, че към 17.03.2026г. актуалният дълг е в размер на 493,95евро, от които 278,93евро неолихвяема сума, 174,50евро олихвяема сума, 2,41евро лихви, 36,11евро пропорционална такса, от която 30,09евро такса и 6,02евро ДДС.

Наложените запори са вдигнати на 06.04.2026г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ съобразно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

В тази връзка е налице съдебна практика, обективирана в определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, според която длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:

С оспореното разпореждане № 71363/17.03.2026г. ЧСИ редуцира по искане на длъжниците дълга като сумата по фактура №126343/04.02.2026г. се приспада от предмет на делото, тъй като има дублиране на авансови вноски и е разпоредено да се издаде сметка за дълга на всеки от длъжниците. От сметката за дълга на М. Б. е видно, че получената сума е в размер на 546,76лева на 19.02.2026г., а сумата за разпределение към 10.03.2026г. е в 4 размер на 493,76лева. В издадената сметка е видно как се разпределя посочената сума, като е описан размерът на таксата, която се погасява, на какво основание и размер. В сметката за дълга на Г. Б. е прието, че към 17.03.2026г. актуалният дълг е в размер на 493,95евро, от които 278,93евро неолихвяема сума, 174,50евро олихвяема сума, 2,41евро лихви, 36,11евро пропорционална такса, от която 30,09евро такса и 6,02евро ДДС.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Следва да се вземе предвид съдебната практика, обективирана в решение №266/19.12.2013г., по гр. д. 1427/2012г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. С Решение №478/28.07.2025 по дело гр.д.№1386/2025г. на ВКС, III г. о., се приема, че материалният интерес, който е основа за определяне на пропорционална такса в по т. 26 ТТРЗЧСИ се образува от сбора от сумата по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение на взискателя.

С оглед установената по делото фактическа обстановка и цитираната съдебна практика не са налице основания за намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното дело. По същото са приложени сметки за всички начислени такси, както и съответно извършените изпълнителни действия. От съдържанието на сметките за актуалното задължение на длъжниците се установява, че извършените от тях плащания са взети предвид от ЧСИ, а начислените такси по тарифата за ЧСИ са в минимален размер и са за конкретно извършени срещу всеки един от длъжниците изпълнителни действия, като проучване на имуществено състояние, налагане на запори, вдигане на наложени запори.

Съгласно т.1 от ТЗЧСИ т аксата за образуване се дължи еднократно за делото, а не се умножава по броя на длъжниците. От съдържанието на сметка от 04.02.2026г. , на гърба на лист 4 от изпълнителното дело, е видно че е 5 събрана само една такса за образуване на делото.

Всеки длъжник отговаря за разноските, които е причинил с поведението си и които са направени конкретно за принудителното изпълнение спрямо неговия дял, поради което разделното събиране на минимална такса от всеки един от длъжниците за справка за имуществено състояние, за налагане и вдигане на запори е съобразено с т. 2 до т.5 от ТЗЧСИ. Посочената в сметките на длъжниците пропорционална такса е изчислена съобразно изискванията на т.26 от тарифата с оглед размера на събраната сума.

От оспорените сметки се установява размерът на дълга на всеки един от длъжниците като са описани и извършените плащания и как се разпределят за погасяване на отделните задължения. От становището на ЧСИ и събраните доказателства се установява, че всички извършени от длъжниците плащания са взети предвид при изготвяне на сметките, а надплатеното е възстановено, като подадената жалба препятства извършване на разпределението на сумите.

Предвид изложеното са неоснователни жалбите срещу действията на ЧСИ В.М. по изп. дело№20268600400325, обективирани в сметка на дълга към 17.03.2026 г. и разпореждане изх.№71363/17.03.2026г.

Искането да се указва на ЧСИ да приключи изп. дело по реда на чл.433, ал.2 от ГПК е направено преждевременно и съдът не следва да се произнася по него, тъй като съгласно посочената разпоредба изпълнителното производство се приключва от ЧСИ, когато са изпълнени кумулативно две условия: изпълнение на задължението и събиране на всички разноски по изпълнението. Тъй като сметката се оспорва, точният размер на разноските по изпълнението все още не е окончателно установен. До произнасяне на съда с влязло в сила решение дали сумата по таксите е правилна, законоустановеното условие по чл. 433, ал. 2 от ГПК з а събиране на разноските не може да се счита за окончателно изпълнен о . Веднага след установяване окончателния размер с влизане в сила на решението, ЧСИ е длъжен служебно да приключи изп.дело, като задължението му произтича от закона и не е необходимо да се дават изрични указания в такъв смисъл.