Определение № 868 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868 гр. София, 17.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500322 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба, подадена от И. И. К. - Ж., чрез процесуален представител срещу определение № 24129 от 28.11.2025 г. постановено по гр.д. № 12692/25 год. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ, III-А състав, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу действия на ЧСИ М. Ц. по изпълнително дело № 279/19 год., изразяващо се във вдигане на възбрана върху недвижим имот. Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалвания акт, тъй като счита същият за неправилен. Твърди, че се касае до лишаване на кредитора от наложено обезпечение, при положение, че няма друго длъжниково имущество, служещо за удовлетворение, което е недопустимо от процесалния закон.

В срока за отговор по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил такъв.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите в частната жалба и данните, съдържащи се в изпълнителното дело, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на собствениците в етажна собственост на сграда „Ултима“, находяща се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № *, представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост И. К. – Ж., чрез процесуален представител, взискатели по изпълнително дело № 20198400400279 по описа на ЧСИ М. Ц., срещу Разпореждане от 14.10.2025 г. за вдигане на възбрана върху недвижим имот. В жалбата се поддържа, че възбраненият недвижим имот не бил собственост на длъжника, поради което същият нямал правен интерес да иска вдигане на възбраната и разпореждането за вдигането й било незаконосъобразно.

С обжалваното определение първоинстанционният съд, след като е констатирал, че жалбата 1 изхожда от взискателя по изпълнението и с нея се обжалва акт на съдебния изпълнител с който е вдигнал наложена възбрана, е приел, че същата е недопустима и я е оставил без разглеждане.

Определението е правилно.

Съгласно чл.435, ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, както спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В настоящия случай изложените възражения по жалбата не попадат в ограничиния кръг хипотези по обжалване на действия на съдебния изпълнител от страна на взискателя в изпълнителното производство. Жалба на други остования, които са извън кръга на горепосочените, е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

С оглед на изложеното обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен, а частната жалба срещу него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от И. И. К. - Ж., чрез процесуален представител срещу определение № 24129 от 28.11.2025 г. постановено по гр.д. № 12692/25 год. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ, III-А състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2