Определение № 24045 от 27.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12965/2025
- Вид
- Определение № 24045
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 539 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 539, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 549 - 551 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 549 - 551 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 549 - 551 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24045 гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100512965 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на В. М. К. и Д. Б. К. срещу определение № 45090/29.10.2025 г. по гр.д. № 65090/2024 г. по описа на СРС, 37 състав, с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателите считат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като молбата, с която първоначално са сезирали съда, касае искане за определяне на срок за приемане на наследство, като с подадената допълнителна молба са поискани от съда да завърши посочената процедура, а не са променили искането си. Ето защо, молят обжалваното определение да бъде отменено.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид нормата на чл. 539, ал. 2 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е сезиран от В. М. К. и Д. Б. К. с искане по чл. 51 ЗН за определяне на срок на лицето А.Р.Г. да заяви дали приема, или се отказва от наследството на неговия син А.А.Г.. Молбата е приета за допустима, доколкото молителите се явяват наследници от следващ ред, имащи право да приемат наследството на А.А.Г., в случай че наследството му не бъде прието от неговия баща А.Р.Г..
Във връзка с посоченото СРС е постановил определение от 29.11.2024 г., с което 1 е указал на А.Р.Г., че в едномесечен срок от съобщението има право да заяви дали приема, или се отказва от наследството на А.А.Г.. В определението е посочено, че същото следва да се връчи чрез Министерство на правосъдието до Руската Федерация.
Няма данни по делото да е изпълнена поръчката във връзка с връчването на определение от 29.11.2024 г. на призования да наследява А.Р.Г.. С молба от 09.10.2025 г. молителите са поискали да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗН, доколкото към настоящия момент няма отговор за гражданското състояние на А.Р.Г., като последният бъде обявен за „отсъстващ“.
С обжалваното определение съдът е приел, че молителите са изменили молбата си, като новото им искане е за обявяване на отсъствие или смърт на лицето А.Р.Г. по чл. 549 – 551 ГПК, по която молба не е местнокомпетентен и е прекратил делото.
Посоченият извод е неправилен. На първо място, молителите не са изменени своето искане, тъй като са поискали прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗН, тъй като А.Р.Г. е „отсъстващ“, а не обявяване от съда на отсъствие или смърт на лицето А.Р.Г. по чл. 549 – 551 ГПК. Действително, искането им не е формулирано прецизно, като е използван термин „отсъстващ“, но това не означа, че се касае за ново искане, което е различно от първоначалното такова, по което е образувано делото, а за искане за приключване на процедурата по чл. 51 ЗН, по която е образувано делото, а именно – приемане от съда, че А.Р.Г. е загубил правото да приеме наследството на А.А.Г. и че молителите са единствени наследници на това лице.
Освен това, недопустимо е подобно изменение на искането, което е приел СРС, като не са налице основания за прекратяване на делото по първоначалното искане, с което е сезиран съдът, предвидени в чл. 539 ГПК.
Ето защо, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 45090/29.10.2025 г. по гр.д. № 65090/2024 г. по описа на СРС, 37 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 37 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3